В момента чета ... 81

Започнах годината с една абсолютно непозната авторка, но трилърът ми хареса и буквално го изгълтах за ден. Не очаквах такава история, въпреки че е написан необичайно, а до края не разбрах кой е убиецът, което рядко ми се случва в такива романи. Та смятам за успешно открита читателската си година с "Не заспивай" на Мегън Голдинг. Дочетох си и "Червените орхидеи на Шанхай" - тази книга ме разтърси жестоко, четох я бавно и на почивки. Такова нещо не може да се чете с препускане. Започнах и "Невидимите фурии" - за сега още не мога да определя харесвам ли я или не

На 17.01 излиза нова книга на Голдинг.
Аз започнах,, Когато животът ти изпрати хипопотам,, . Малко ми е хаотична и разхвърлена , но колоритна. Не се сещам за по -подходяща дума.

И аз "Отвъд Африка" не можах да я довърша. Затова пък прочетох "Лейди Африка", но и там имам забележки.
След "Време за жени" имах нужда от нещо по-леко и неангажиращо, та започнах "Не се отказвай" на Харлан Коубън - много приятно крими-трилърче.

Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи, Мери Ан Шафър и Ани Бароуз - малко съкровище е тази книжка и се радвам, че точно нея завърших в последния ден на миналата година. За съжаление авторката заболява от рак и се налага племенницата й да довърши книгата, но нейната намеса, където и да е тя, не се усеща, т.е. книгата е еднородна в стилово отношение. Под формата на писма е и се чете изключително леко, прелиствах писмо след писмо и така неусетно супер бързо напреднах. Историята се развива непосредствено след края на Втората световна война. Една млада писателка намира нови приятели и семейство сред членовете на литературния клуб със странно име. И редица истории намират своето място в разменените писма - от забавни като това защо клубът се казва така до грозни картини от времето на войната. Всичко това, поднесено по един изключително балансиран начин - без да стовари цялата тегоба на войната върху плещите на читателя и в същото време показва, че дори по време на война, хората се вълнуват от същите човешки радости, както и в мирно време, просто тогава са по-трудно осъществими. Щипка усмивки и щипка тъга са гарантирани. Много ми хареса на мен книгата, а може би ме е намерила и в точното състояние на духа, в което да я прочета и да достигне до мен. Надявам се някой друг също да я открие по този начин. От мен 5/5*.

Дотук ми бяха прочетените книги на четеца. В следващите постове ще нахвърлям и няколко, които изслушах в Сторител покрай празниците.

Има и филм по нея, който е също толкова хубав

На последната четвърт на "Зелени светлини" на Матю Макконъхи съм.
Харесвам го много и ми беше много забавно да прочета истории от живота му. Опитите за сентенции и мъдрости обаче не ми се понравиха съвсем, може би съм вече стара за такива неща. Спокойно можех да мина и без тях и си признавам, че малко отгоре-отгоре ги четох. А с онези ръкописните страници се измъчих и в един момент също подминавах. Трудно се разчита така както е сканирано.
Във ФБ ме залива някаква лавина с ревюта за "Мамник" на Васил Попов. Някой чел ли е книгата? Някаква масова истерия е, а аз винаги съм много подозрителна към такива творби. Притеснявам се това да не е новата Розмари Де Мео в мъжки хорър вариант. Някоя от вас има ли впечатления? Гледам, че авторът отговаря на фенки много усърдно и постоянно ми излизат реклами на книгата му.

От няколко дни чета "Червеният тефтер". Не мога все още да кажа дали ми харесва, или не. Давам й шанс пък ще видим.

"Мамник " скоро не съм го слушала в Сторител. Някаде на 4-5 епизод сме , че го слушам с ММ. Мен ме отегчи. А относно автора Васил Попов- в началото, когато започнах да го слушам Мамника ме грабна и писах положителен коментар под един пост във Фейсбук и автора веднага ми изпрати покана за приятелство 😆 странно поведение от негова страна, не съм му приела поканата.

Разкошно , добавям си го в watchlist-a

 LaCumparsita, аз я слушам "Мамник", но направих една пауза миналия месец, предстои ми сега да си я довърша. На мен лично много ми харесва при все, че аз не съм любител на жанра, но мисля, че не на всеки би допаднала. Стопанки, скали и подобни не съм чела и няма как да направя сравнение, но само по резюметата им, мисля, че нямат общо. Не ми се влиза в подробности за "Мамника" понеже още имам към половината и нещо може да ме изненада неприятно, но засега ми допада много. Така като гледам допада и на много други хора, на които това не им е основен любим жанр и според мен ще има потенциал да се бори за книга на 2023-та година. Но дотогава има много време

На мен "Мамник" ми хареса - слушах в Сторител. Писала съм тук отзиви. Дребни забележки имам към обема и към някои повторения в текста.
Но истерията и поведението на автора ми идва малко в повече.
И при мен се получи като CoCo`Milk. Коментирах публикация във фейсбук и мигновено получих покана за приятелство от автора. Забелязвам, че постоянно коментира във фейсбук - няма лошо, реклама, но лично мен цялата тази истерия ме отблъсква.

"Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи" ми беше хареса много преди години, когато я четох. Мъничка, но много топла и човешка книга.

Срещала съм много положителни отзиви за "Бащата на другия", в списъка ми е, остава само да се сдобия с нея и да я прочета Чела съм другата книга на авторката - "Моята орис". Много ме беше впечатлила навремето.

Имах намерение да се сдобия с “Мамник”, но имам твърде много натрупани непрочетени книги и изчаквам да придобия повече впечатления за книгата от познати напр., ако я прочетат- защото не е “моят” жанр. Но както вече писах някъде из темата- четох и аз за мамник, или по-точно мамници, тези митични, явно нетолкова популярни от фолклора създания се появяват на страниците на историите за жабчето - книжка 2 или 3 на Юлия Спиридонова  от поредицата “Бъди ми приятел”.

Мда, никак не се учудвам. Има над 2000 приятели и постоянно ги отбелязва тях и ревютата им, както и те него. Някой като напише, че вече става прекалено, се сърдят и излишно адвокатстват.

Прекрасно начало на Вода за цветята, много моя книга усещам, че ще е това. Точно нещо такова ми се четеше! Просто хубавата книга веднага си личи. И изданието е направено старателно.

Не съм вярвала, че ще го кажа, но много се радвам, че е тръгнала пиратска, за да може повече хора да я прочетат.

Приключих Мозайка от убийства - ок е като мистерия, но ме дразнеше до края.

За сюжета на измисления роман:
Развръзката е незадоволителна и липсва емоция (трябваше ли да ми пука за Атикус?).
Ако това беше книгата - т.е. ако нямаше допълнителен сюжет, щях да помисля, че е ок, но не е нещо особено.
Категорично не е на нивото на Агата Кристи и Конан Дойл. Имам чувството, че Хоровиц не схваща кое ги прави специални - да, той може да пише и разбира формулата, но това, което ги е превърнало в класики е един определен чар, който го няма при него.
И Конан Дойл, и Кристи може да са се оплаквали, че не са сериозни писатели и че им е омръзнало да се занимават с това, но това са само приказки - те са пишели със страст и за удоволствие, а не като занаятчии. Впрочем, те не са сериозни писатели и в друг смисъл - миналата година препрочитах много техни книги и на много места сюжетът е просто шега (при Шерлок има много такива разкази - един пример за който се сещам в момента е Лъвската грива; при Поаро - цялата любовна история с руската графиня е нещо като пародия).
Малко отклонение - Хоровиц не пропусна да обиди мис Марпъл към края на книгата (вече в съвременния сюжет) - явно наистина не я харесва и икономката Мери, определена като злобна и неприятна, може наистина да е вдъхновена от нея.

За същинския сюжет (в който Сюзън разследва смъртта на писателя Алан Конуей) - за мен той беше по-безинтересния от двата, но пък развръзката беше по-задоволителна.
Андреас си остана най-симпатичният персонаж. Интересно е, че неговото отношение към книгите на Алан е било същото, като на самия Алан
Колкото до подигравката с читателите (анаграмата) - малко п..алски номер - ако Алан не е искал да пише детективски романи и не е имал нужда от парите от тях, е можел просто да не го прави, да си създаде свое издателство с милионите, които е натрупал и да си издава сам философските книги.
Няма сила, която да накара един писател да пише, ако той не иска, независимо колко го натискат феновете - Джордж Мартин е пример за това.

“Вода за цветята” я бях забелязала и преди да се открои в номинациите за миналата година, както и тук сега, но още с началното описание в анотацията към книгата нещо ме спираше да я търся. Сега обаче мисля да потърся поне откъс - да видя стилово как е преведена (предвид недоволството ми от последната миналогодишна книга, която взех да имам нарочно и в превод- за да мога да я дам и на близки да я четат). Но е имало книги, които след като съм прочела и не съм имала в личната си библиотека, определено съм търсила за да си ги набавя.