Какво би ви накарало да се разведете?

Това е неизбежно, започне ли спор всяка страна се радикализира далеч повече от реалното в стремежа си да се наложи И накрая без да се усетят спорещите защитават доста по-крайни позиции отколкото изповядват.

Бракът е обручение - обещание, вричане и не клетва за притежание, а за принадлежност. Ти не си мой, аз съм твоя.
Не са два подписа в общината, а трето лице, към което имаш отговорност, Дренке.
Ако беше пенкилер, по 25 да сме врътнали.

Обикновено в крайности залитат тези, които имат нужда да се валидират.

Uncommon , това с бутоните е точно така. И аз уж се съобразявам, да не взема да перна някой бутон, че айде пак пререкания. Ама, понякога е зверски уморително. Искам и аз да бъда нечие "дете" вече - да внимават с моите бутони. Но, ролите в един брак, уви, се раздават още в началото.
Започнах книгата, препоръчана ми от кака Сийка - "I am Ok, You are Ok" на един американски психиатър. Страхотно е описал как всички ние съвместяваме в характерите си три личности - Родител, Дете, Възрастен. И как много често хората по време на сесиите си с него, без да искат, се проявявали именно в амплоато си на Дете, пътуващо назад във времето, все още реагиращо на родителските повели и ограничения. Много интересно четиво!

Айде, бе! Верно? Трето какво?

Не ме ли разбра?
Чети, достъпно е.

Според мен 😜 бракът трябва да може да се разваля бързо и лесно като трудов договор. Три месеца не се е явил на работа - аре чао.
/Сори, тази вечер съм зла./

Аз пък си мисля, че някои мъже закъсняват с бунтарството.
Не са се бунтували, когато и срещу когото трябва, ами там, където минава номерът без особени сътресения.
Например, напълно реална ситуация - човек, който е бил отличник и примерен в училище, безропотен нископлатен работник със 6 дневна работна седмица и ненормиран работен ден, съвестен, добър и грижовен към близките и приятелите си, всеотдаен и лоялен към колегите и шефовете си,  се репчи и тропа на масата вкъщи на жена си. Ако някой не познава ситуацията отвътре ще си каже, че от всички злини, които му са се случли, жена му е най-голямата. И си го казват. После идва ред на втора жена и пак същата ситуация. Значи, или този човек няма никакъв късмет с жените, или целият му живот е такъв ужасен батак и толкова няма смелост и топки да се доказва на другите фронтове, че първото и най-лесно, което му идва на акъла е, да прави сечено на жена си и да тормози нея. Тя трява да го обича и го обича такъв, какъвто е. Точно пред нея той се упражнява в отстояване на собствено мнение. Просто на никой друг не му пука какво мисли той.

Но понякога е изморително и това да влизаш в ролята не на Родител, не на Дете, а на психолог на половинката.
Аз например прекрасно можех да си обясня някои реакции на бившата си половинка и да я свържа със сътресения в детската му възраст. Но какво от това? Не е ли имало един момент, откойто нататък този човек да вземе да порасне и преработи тези травми. Като е толкова травмиран, нали затова има специалисти? Но нали ние БГ-жените можем да бъдем всякакви, защо да не се превърнем и в психотерапевти на мъжете си?

Само не разбрах, тази твоя половинка от Тото-то ли ти се падна или беше в шоколадово яйце на Киндер?       

Нито едно от двете. Аз от самото начало имах големи подозрения, че ще имам дертове с такава половинка. Даже при първия опит за нещо повече от приятелство, избягах. После обаче взех, че се влюбих. И оттам нататък всичко беше една игра на компромиси и именно от ей такива подхвърляния като твоето, SeaHorse и разни от рода на: "Ами, такъв си си го избрала." ( ще речеш, че веднъж като съм си го избрала и трябва да си остана с него докато смъртта ни раздели) си търпях и стисках зъби стоически. В един момент наистина е трудно да признаеш и пред себе си, и пред другите, че този прекрасен принц до теб, това свястно и добро момче, всъщност е бил един доста кофти избор. Защото хората отстрани никога не могат да бъдат на твое място и не бива да бъдат коректив.

То вече е казано: " За какъвто се ожениш, с такъв ще се разведеш."

хахаха - много вярно:)

Човек има право на грешни избори. Единственият начин никога да не направи такива е да не прави никакви. Лошият избор се решава с друг избор - да прекратиш това, което не става. Набиването на вина е напълно излишно и непродуктивно. Единственото важно е човек да си вземе поука - другият път да не повтаря същия избор и да го прекрати максимално бързо, когато разбере, че не е удачен.

Съгласен. Всеки може да сгреши или да бъде подведен. И всеки има право да поправи лошия избор. Не говоря за вина. Само ми става смешно, как някои след погрешния избор започват да говорят така, че те все едно са нямали участие в цялата работа. И започват да описват другия и неговите проблеми, а те едни такива безгрешни и идеални...       
Колкото до поуката: Реалният живот показва, че малко го правят. Повечето настъпват същата мотика и то съвсем осъзнато.       

Аз си взех поука. Няма да се сблъскам със същите проблеми във втория си брак като тези от първия. Може обаче занапред да има други Животът е разнообразен.
Аз съм от тези, които не изпитват вина за първия си развод. Участвала съм в брака, да, и съм дала каквото съм могла. Щом не е било достатъчно, аз какво мога да направя? Не съм навредила с нищо на децата, семейството и т.н. За какво да съм виновна? Че съм избрала човек, с когото не ставаме за дългогодишно съжителство да речем. (Което се разбира чак след години) За друго - не чувствам вина.
Може би именно затова бързо се омъжих втори път. Нов шанс.