Любители на кучета - 132

  • 29 793
  • 729
  •   1
Отговори
# 570
  • София
  • Мнения: 9 671
Твоето бебе не порасна ли вече, Ре?

# 571
  • Мнения: 4 498
А при нас е така... Disappointed Relieved
Джина: "Кой спомена за разходка? Аз съм винаги готова! Дъжд ли вали, студено ли било - какво значение има? Да тръгваме веднага!" Smiley

С една дума, шпиц! Нашият Айк е същият. Изобщо не му дреме, че качулката на дългото ми почти до глезените яке е пълна с вода, а то е двойно по-тежко подгизнало от дъжда. Ни дъжд, ни вятър го спира. Сняг не е виждал, но подозирам ще го хареса както го харесваше Айс докато си бяхме в България.
Може да съм мокър, но съм щастлив.

# 572
  • София
  • Мнения: 1 744
Ооо, мъчно ми стана за кученцето Кайра, което не иска да излиза. Явно не се дължи на лошото време. Дано е само етап и бързо премине.

# 573
  • Пловдив
  • Мнения: 2 378
"Кученцето" скоро ще стане 40+килограмово "кучеще" Simple Smile
Нещо я е уплашило навън явно .

# 574
  • Мнения: 1 428
Душичка! Дано се намери бързо причината за не искането да излиза....
Наша Гинче винаги има ищах, ама като е студено, бързо върши работата и  дърпа към вкъщи...хич не обича да ѝ духа или да я вали.
И да Ви развеселим, с едни калпазани:
https://www.facebook.com/SassymediaTV/videos/715008920228904, знаем че тук такива- няма!

# 575
  • Мнения: 12 984
На онова дето търчи с Кока-колата не издържах... Joy Благодаря ти за терапията! Grinning

# 576
  • Мнения: 20 879
И аз се посмях Joy И ние имаме 2-3 момента, достойни за компилацията.

# 577
  • София
  • Мнения: 20 581
Артемис, то порасна, ама за мама винаги ще си е Бебето.
Зъбчо, в този случай, размерът няма значение. Моят още се опитва да се крие под леглото, когато минава боклуджийски камион. Гледката е невероятна, защото само главата му се побира 🤣.  Като щраус с глава в пясъка  е.

# 578
  • Мнения: 1 109
Ами кученце е, все пак е на 5 месеца, нищо, че е 35 кила.
Не знам какво я е уплашило, но ми е мъчно за нея, защото стиска и вчера отворих вратата за двора и си свърши работата вътре в коридора. Това не го беше правила и такава ме гледа и знае, че ще се карам.
И аз се посмях на ранина.

# 579
  • Бургас
  • Мнения: 9 866
Ще й мине, ама трудно. Елза не искаше да излиза заради фойерверките. Слиза пред входа и забива лапите. Преодоляхме го с тенис топка, тя е голям мотиватор. А вкъщи няма достъп до топки.

# 580
  • Мнения: 133
Извеждайте я надвечер, още по светло и я разигравайте да не усети, че се е стъмнило. Много помага, ако и намерите "приятелска глутница", в която да се чувства сигурна. Или излизайте семейно.
Ииии доказателство за благородния ни произход Smile

Последна редакция: чт, 02 фев 2023, 09:05 от Mitteva

# 581
  • София
  • Мнения: 8 637
И аз се посмях Joy И ние имаме 2-3 момента, достойни за компилацията.
И аз се сещах за вас като гледах Grinning Вълчан нямаше ли по едно време слабост към патки и той? Или ви бъркам с някой друг (за конете съм сигурна, но за патките не).
А тези калните ми напомнят за Елза Grinning

Понеже нямаше нито едно заспало или гонещо котка, не можах нищо да асоциирам с Буба Grinning

# 582
  • Мнения: 20 879
Тони, не, с патките беше една съфорумка (забравих ника) с една не много голяма ловна порода. Преди това беше гледала ротвайлери.

С Вълчан имам случка да ме дръпне, седейки на пластмасов стол и да го счупим, а също и на училището го бях вързала за една голяма градинска пейка, за да вляза в магазин и я повлече с все другите кучета, вързани за нея. Joy

# 583
  • София
  • Мнения: 8 637
Леле, а на морето не сте ли пробвали да ви тегли и да измислите нещо като dog-surf? Grinning

# 584
  • София
  • Мнения: 7 843
С Джина имам инцидент, достоен да бъде включен в компилацията "Epic Dog Walk Fails", ама нямаше кой да снима...
Извеждам я аз една сутрин рано-рано - жив човек няма по улиците и съответно аз понижавам нивото на бдителност, отпускам ролковия повод на максимум и блея сънена, докато си вървим. За зла участ, обаче, отнякъде се появява ранобудна котка и се мушва под една ограда, съответно моята хубостница включва програма "ловец на котки" и хуква подире й, за едното чудо да се завре и тя под оградата. Не ми се мисли как щях да я вадя оттам, да не говорим за това какво може да й се случи, ако котката реши в отговор да я атакува и й издере очите... Dizzy Face
Та явно съм реагирала първосигнално, дърпайки рязко отпуснатия дълъг повода назад, за да й попреча да се вмъкне под оградата, като при това губя равновесие и се приземявам на "петата точка" на тротоара. Джинката забравя за котката и решава, че това е някаква нова игра, дотичва при мен и започва да подскача ентусиазирано върху мен и да джафка възторжено. В същия момент по улицата минава автобус - празен поради ранния час. Шофьорът спира, отваря предната врата и ме пита имам ли нужда от помощ. Представям си каква картинка сме били отстрани, та чак автобусите да спираме... Shocked
Извод от случката: с куче на разходка - никакво разсейване Naughty , бдителност на макс!

Общи условия

Активация на акаунт