Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

  И аз съм родена през 70-те. Разказваме лични спомени, твоите са едни, моите други. Аз с интерес чета и двете страни на барикадата и се замислям колко различни възприятия имаме всички.
  Това не променя факта, че границата и бодливия й плет не са били предначначени за пристигащи, а за евентуални заминаващи.

Приятелка на баба ми проклетисваше дъщеря си, която успя да избяга с внучката точно през
Югославия. Стигнала в Америка и се омъжила за доста състоятелен за него време българин.
Ходи им на гости още през 80-те години, не знам как са я пуснали, но до последно не одобряваше
постъпката на дъщеря си. Иначе беше възхитена от начина им на живот там.
Малка бях и нямах представа защо се е наложило да бяга.

Ами то пътят на запад беше основно през Югославия. Мойте родители, за пръв път отидоха в съседния Югославски град за Сараевската олимпиада. Майка ми никъде не беше ходила до тогава, не беше член на Партия, родителите й са били от земеимащите преди 9ти. Живеехме си съвсем обикновен, средностатистически, с нищо незабележим живот. По София, не знам какво е ставало. И аз като отидох в съседния град вече след 10ти, бях впечатлена. Сега е мизерия и при нас и при тях, като навсякъде в обезлюдените малки населени места.

Малко на лични спомени стана, които нямат нищо общо с принципния въпрос на темата, но аз си спомням каква тревога имаше при бягство - дали ще стигне. Една приятелка на баба ми избяга с дъщеря си точно през Югославия, била съм 4-5 годишна, значи жената е била към шейсетте и дъщеря й съответно в зряла възраст. Баба ми голям страх бра дълго време как са и дали са. След около две години някой й звъннал по телефона, просто й казал "Х е добре" и затворил.  После вече си отдъхна и даже успя да се свърже с нея от чужбина, издирвайки общи познати.

Имаше един филм “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” - описваше точно това бягство и установяването в чужбина.

Имах 3 съученика с дядовци в Америка. Единият замина веднага след 10ти при дядо си без да завърши средно образование, другият след като завърши гимназия, третият май си е още в България. Но в целия град беше пълно с дядовци и чичовци в Америка🙂. Може би затова никога не ми изглеждаше като нещо непостижимо.

Сещам се, че някои от хванатите и върнати бегълци ги интернираха в забутани села и ги
задължаваха да се подписват сутрин и вечер.

Много се чудих как са се оженили  едни хора ,тя от покрайнините ,той  от нашата страна на границата. Имало е облекчен режим на виждане , събиране на роднини. Та между тях явно  е ставало, връзка ,посрещане,  информация, в навалицата на събори. Представих си го ,не че съм питала за бегълци.

Не беше поощрявана, учена и на почит религията, но вероизповеданието беше сравнително свободно. Беше забранено проповеданието на обществени места, по национална телевизия и радио, но Семинариите, духовните училища, църквите, джамиите и синагогите си бяха отворени и се влизаше свободно.

За Великден пред Александър Невски продаваха някакви клони и цветя. Гарантирам. Виждала съм го неколкократно с очите ми през 80те. Гъмжеше от хора и едвам се влизаше в църквата.

Майка ми е вярваща и макар и да не ме е кръстила (което няма общо със соца, защото е могла да го направи в друга държава), ме водеше по църкви и манастири за Коледа и Великден. Били сме на Роженския манастир за Великден и беше пълно с хора.

Имахме съседи поп и попадия. Внучката им избяга в Швейцария през 80те, та все карах баба да и вземе адреса, та да ида при нея 🌞. Като малка ме беше страх от православни попове - целите в черно и като го видехме пищях.

Бабите ми и дядовците ми бяха атеисти. Майка казва, че баща и почнал да ходи на църква преди смъртта си, но с одъртяването се променят възприятията, та може и да е повярвал. От 15 годишен е комунист и религията му била скучна и омразна, а била задължителна. Баба си умря атеистка, като мене.

У бабите и дядовците ми имаше много религиозна литература. Няколко библии на всякакви езици, включая арменски, Коран на арабски и персийски, Старият завет в оригинал (Даже на няколко шрифта май). Караха ме да ги чета, преписвам. Това за езиците, краснопис и разбиране. Библии се продаваха в някои църкви. Дядо ми ги четеше за да си поддържа езиците.

Май леко предпочитам тогавашния и сегашния френски модел с отделяне на религия от държава. Учила съм религия в чужбина. Не, мерси. Да си я чета като нямам друга работа е ОК.

Мене ме дразнеха мормоните, свидетелите на Йехова, сиентолози, всякакви подобни дето тръгнаха да проповядват още от началото на демокрацията и с които Лондон беше залят. В Лондон тропаха и по вратите. Във Франция не са идвали, но в Англия бяха напаст.

Брат на съученичка на майка беше станал адвентист и имаше 4 деца. Имаше адвентистка църква до баба и дядо в Стара Загора. На Аязмото беше имението на владиката.

Имах приятелка, чийто братовчед учеше за ходжа и даже ходеше да учи по Египет и Йордания. След прехода замина в Саудитска Арабия да учи и после в Швеция. Сега живее в Скандинавия.

Баба ми е разказвала, че е ходила на църква за големи празници, но не в нашия град. С малка група приятели пътували до други населени места, надявали се, че там няма кой да ги познава и издаде.
Знам за две истории от 70-те. Едната за колега на баба ми. Бил уволнен, след като някой го издал, че има у себе си църковно календарче. В другата лично участвала майка ми, тогава 15-16-годишна. С неин съученик от любопитство решили да отидат на църква, да видят какво е. Разбира се, веднага се намерил кой да ги издаде и щели да ги изключат от училище, но им се разминало. Чичото на момчето бил виден партиец и се застъпил за тях.

Семинарията в София беше затворена като училище и превърната в Дворец на пионерите. Върнаха я като Семинария  90те.
Не знам другаде да е имало действаща семинария.

Семинарията беше в Черепишкия манастир.
На Великденската нощна служба в Ал. Невски се влизаше  с покани, не беше свободно.

Това е факт. Пише го в книгата на Виктор Суворов "Свободен полет". Не само това,смъртно наказание се е предвиждало за всеки,който подготвя бягство през границата. Не опит за бягство,а дори само подготовка. Да,такива са били законите по времето на Сталин в СССР. Търговията със злато и чужда валута се е наказвало с минимум десет години затвор,(концлагер в Сибир). В НРБългария също... Едва през 80-те години можеше да се обменя валута нелегално на "Магура"-та...

Пловдивската и Софийската семинария са били в Черепишкия манастир. Но не са били затваряни.
Моите родители не бяха религиозни. Едната ми баба беше атеист по убеждения, не че някой я е насилвал. Другата ходеше на църква. Коледа и досега не ми е вълнуващ празник, празнувахме си Нова Година.

Митеран беше социалист, Папандреу също.

В Черепиш.
https://trafficnews.bg/urok-po-istorija/izostavenata-seminariia- … ata-u-nas-140209/