Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

Мисля, че адски много се крадеше по комунизма на всички нива според възможностите/достъпа до блага. От заводи, предприятия, от ресторанти, изнасяше се какво ли не, тези хора си продължиха по навик. Крадяха се и дефицитни стоки, баща ми примерно все си сваляше чистачките, радиото в колата, ако го оставиш изчезваше. 80-те.

ОК.

-----
И аз, както и всички, сме го чували това за краденето. Не се съмнявам изобщо, че се е правело, разбира се. Не можем да измерим колко точно и дали адски много, за съжаление, нито как е в сравнение със сега. Доколкото обаче и тогава, и сега има хора почтени и такива, за които авантата е чиста печалба, мисля, че две неща при соца стимулират подобно влачене на каквото може: едното е обичайната причина, халтавият контрол, другото е именно дефицитът на какво ли не, характерен за тогава (бананите, нали ).

Чета Ракова болница на Солженицин - тя е за раково болни и комунизма. И там сега точно прочетох едни страници, където се разкава следното (то е роман, но се води полуавтобиографичен) - та един от героите и жена му били заточени в лагер като врагове на народа и като умира Сталин ги пускат и биват заточени да живеят свободно в някакакъв пустинен казахстански град - нещо като последното село. Но били много щастливи. Защото от лагер с тежък труд отиват на място, където имат що годе няква свобода, чакат 5 месеца и взимат радио да си слушат песни, и си копат градинката. И хората около тях са на подобен хал.

И оттук, а и от разказите на роднини, мога да заключа следното :

- когато в магазина има 1 радио, и то се доставя веднъж на 5 месеца и като чакаш и го получиш и съседът има същото радио, а не по-добро си по-щастлив отколкото когато в магазина има телефони за 100 лева и айфони за 2000 лева и ти си купип телефон за 100 лева, който свири песни всякакви, но съседът има айфон, който не само свири, но и има още 1000 функции.

Защото в абсолютна стойност трябва да си по-щастлив с телефон за 100 лева с ютуб отколкото с някво радийце дето хваща 1 програма.

Но в относителна стойност в първия случай ти си равен на съседа, а във вторият случай завиждаш.

Така че в материално отношение капитализмът е много труден за егото - защото има доста солидни разлики. При все че съм абсолютен фен на капитализма. Просто някак за психиката ни е по-добре ако всички сме в блатото, отколкото ако никой не е в блатото, но единият има мазен дюнер, а другият има гурме обяд.

Към мнението на Магдена бих добавила трета причина за кражбите - според мен беше и някак напук на държавата, един вид протест. Тогава се е доутвърдило, че държавата е нещо външно, което трябва да бъде цакано.

Верни са ти разсъжденията, Футболеро. Типична нашенска черта (не знам как е при другите народи) и не само е, че е много успокоително да си равен на съседа. Затова и сега много хора ги тресе тиха и не толкова злоба, че има богаташи. Факт, че мнозинството от богаташите са с куфарчета от БКП, ама това е друга тема.

От онези години ми липсва само младостта.

Абсолютно е така за радиото, айфона и останалото,  усещането за щастие и удовлетвореност зависи много от сравнението с другите, както от другите пряко около теб (най-вече), така и от знанието и постоянното слушане, че извън твоето село по широкия свят има и по-добро, в тоя смисъл познанието е зло, както би казал моят мъж.

Сега видях горното мнение. Не, категорично не е нашенска черта, нито пък е отрицателна (когато нещо не е отрицателно, рязко спада желанието да се обяви за типично нашенско ), просто така си работи човешкото съзнание.

----
Да, вероятно е част от причината. Не че сега го няма точно същото мислене, но тогава всеки работодател беше на практика държавата, сега - не.

Георги Данаилов:

Богаташите с куфарчетата са отпреди 30+ години. А днес има богаташи, които работят и драпат. Само че у средния бачкатор е вкоренена в соца и затвърдена от соц-наследниците с куфарчета идеята, че човек с пари няма как да е читав и да ги е спечелил с много труд... честен труд. И най-вече е вкоренена идеята, че бедничкият бачкатор е най, а другите са изедници.
Баща ми ме убива в това отношение. Има дребен бизнес, вдигнали са с баба и дядо къща на два ката с гаражи, обаче е див фен на бай Тошо. Опитах се да му кажа, че ако се върне байтошовото време, ще му вземат и къщата, и колата, и магазина, може даже да запалят магазинчето; опитах се да му припомня и неговите собствени думи как всеки път като се прибере с покупки в багажника - от торби храна до техника - комшиите зяпат по прозорците и после го бъзикат колко много пари има и ако били като него... Не ще да вдява.

Доста сме, които имаме подобни семейни драми.

Основната разлика е, че хората живееха спокойно, защото им бе втълпявано, че държавата ще се погрижи. Дали е вече друга тема.

Да. Някак въздишките винаги се свеждат до това как са получавали малко, мо сигурно, без да си дават много зор, защото някой друг ще се погрижи. Ок, а който иска много и е готов да бачка денонощно, какво прави?

Сега няма хляб за всички, това ли се опитвате да внушите?
Плоско
Като тъпотиите за стъпкания български лъв?

Имам хубави спомени от детството си. Демек края на 70-те и 80-те.
Магазините може да са били празни. Но лагери всяко лято, после с родителите ми две седмици на море. Балкан всеки уикенд, голяма група родители и деца.
От малки бяхме по улиците тумба деца, но всеки комшия ни надзираваше..
Все плюсове за детството.
Аз на моето дете не можах да дам такова детство и внимание.
В 80-те години баща ми се разболя тежко. Година и половина болница и санаториум. Сега 10 дни и вкъщи ако имаш пари може и да оздравееш. Събираме дарения и капачки.
Престъпност няма как да не е имало, но не и каквато е в момента. На село вратите не се заключваха, помня колко трудно баща ми превъзпита дядо и баба като дойде новото време.
Най-тежки години бяха края на 90-те. Аз и сестра ми студенти, а родителите ми в едно предприятие и само на аванс, заплатите се бавиха с месеци.
Предимствата сега, всички ги знаем..Свобода, избор, достъп до всичко.
Но и възможност за реализация. Пак баща ми ще дам за пример Цял живот в едно предприятие. От най-ниското стъпало, до най-високото възможно след години в новото време.
Демокрация уви в България доста изкривена като слободия. Някак парите, беззаконието от най-нисшото, до най-високото стъпало вадят очите.
Ако бях оптимист, че сме в преходен период и в един момент държавата ни ще се нормализира, вече съм песимист.
От 89-та, вече сме 2023-та, никаква стабилност и държавна политика.

Може да е объркан поста ми, но нахвърлях мисли и спомени. Както някой по-горе каза, извличаме най-лошото от двата строя.

Аз никога не бих се върнала в соца. Най-унизителното и мръсно време за свободолюбиви, морални и работливи хора. Всички сме равни?! Не, благодаря!
Дядо ми бачкал по разни заводи. Ако вечер някой работник не си тръгнел с нещо откраднато от завода му викали будала. До тук с идеята за работливия и честен българин.
Баба ми бачкала по заводи за лютеница и боза. Падне некой плъх в казана, работникът го вади, изстисква го вътре, да няма фира, и го хвърля от вън. До тук с мита за качествената храна през соца.
Майка ми и баща ми са ходели "много" насам натам през "процъфтяващия" соц. Карта за почивка са взимали лятото за планина и зимата за море.... Толкова за благосъстоянието през соца.
А на мен в училище ми се подиграваха децата, че сме бедни и имам грозни дрешки. Всички сме били равни, а?
Няма по-жалко и тъжно време от соца. Направи от народа жалки плъхове, които само гледат колко струва хляба и свинското. Хубав спомен - майка ми работеше в книгопощата и постоянно носеше книги вкъщи. И уреждаше за свои приятели. Всички хора по онуй Велико време си избираха книгите по цвят да отиват на тапетите и завесите. И разбира се, най-модерно беше да се обзаведеш с томове. Маркс и Енгелс, история на железничарството, все тая важното е томове да има.
А веднъж един чичо от партията се скарал с баща ми и му казал, че ако продължава да му се отваря дъщерите му няма да учат...Свобода и благоденствие? Не, благодаря!

Мисля, че това е по-скоро белег на средата, не на строя, но е хубава демонстрация, че дори при строй, в който уж всички са равни, в никакъв случай не са еднакви. Лично моите спомени са, че са хората четяха - много. Книги се разменяха, размножаваха по знайни и незнайни начини. Ако щете вярвайте, съм виждала размножен "Шогун".

ПП "Жалки плъхове, които само гледат колко струва хляба и свинското" също не бих отнесла към строй. Мисля, че предразположението всичко да се измерва в материални придобивки сега даже е леко по-засилено.

Като каза книги...
Издадените по соца направих доста пъти грешката да ги чета още от преводаческите бележки. Нивото беше ниско и плоско.
Виждала съм преводни книги, издадени в соца, и изданията им в демокрацията. Обемът се различава в пъти. На Тютюн не съм чела соц версията с добавените комуняшки глави.

Аз рядко си причинявам да чета преводна литература, но сега нивото на превода е потресаващо. Децата ми твърдят, че като четат книга, преведена от английски на български им става неудобно. Синът ми се беше запалил по исторически криминалета и веднъж ме попита кои са "морите". Оказаха се маври.

Преводи като на Сидер Флорин /Дж. К. Джером/ или Жечка Георгиева /П.Г. Удхаус, вече от по-демократично време май/ вече просто няма. Но и това не е до строй, а по-скоро до липса на редакция. Малък пазар сме вероятно, а продуктът не бива да е твърде скъп, за да се харчи. Плюс конкуренцията на необятната мрежа и това, че все повече хора четат на няколко езика, а и худ. литература сякаш се чете по-малко.