Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

Махнах едно две изречения, всичко останало - все едно аз съм писала!:smile:

Казвай бързо къде, че да идвам на гости ако съм в Бразилия 🥳!

А за пенсионирането рано - В западна Европа също са се пенсионирали по-рано е миналото. Със застаряването на населението и намаляването на % млад и хора, които имиграцията не може да осигури, са вдигнали и вдигат пенсионната възраст. Свекърва ми се е пенсионирала на 50г през 80те, като работила в държавно предприятие и като майка на 4 деца.

Някой писа за здравеопазването във Франция. Свекърва ми е раждала безплатно, като работеща и здравно осигурена още от началото на 1960те. Някакви процедури и животоспасяващи операции са били поети още след края на втората световна война. Детски надбавки е имало преди войната и бащата на свекървата е получавал някакви, но не зная дали са били за всички или само за многодетни семейства. Единият дядо на мъжа ми, военен, е починал през ВСВ. Трите му малолетни деца и вдовицата му са имали стипендии и пенсия. Свекърите ми боготворят френското здравеопазване и пенсионна система. Де Гол е направил много за майките и децата след значителен спад на раждаемостта. "Празните люлки на Франция" са накарали правителството да предложи евтини ясли и детски градини, система на обществено пране на пелени, поемане на медицинските грижи итн. Свекърва ми събирала пелените в пликове цяла седмица и ги оставяла пред апартамента, където и донасяли чисти и вземали мръсните за пране. Всичките и 4 деца, родени между 1962 и 1970г са гледани на пелени, но тези на първите 2 са прани в обществена пералня. Отпускът по майчинство бил 3 месеца и ги давала на ясла. Там ги учели да ходят на гърне итн. Нямали са и нямат детска кухня.

Във Франция много жени са учели. Свекървата и сестрите и са учили след гимназия. Тогава и в България не е било масово, нито в Англия или Япония. Малко жени са работели след децата, защото работодателите не са били толерантни към отсъствия. Шефът на свекърва ми и казвал, че има едно дете и жена му е домакиня и ако ще отсъства заради болни деца е по-добре да си остане в къщи. Едната и сестра направи добра кариера, но не се е оженила и няма деца. Страх я било да не изостане професионално.

В Англия бях шокирана от броя хора около моя възраст, които не са завършили гимназия. Живееха си прилично, имаха професии, къщи, коли, разни курсчета, но това в други европейски държави беше рядкост даже за поколението на баба ми и дядо ми.

Франция и Италия са страни, които определено са имали социал-демократически (социалистически)уклон, а за Италия направо съм слушала легенди за тяхната комунистическа партия - една от най-действените извън соц лагера.

Даже майка ми имаше приятели французи от Екс ан Прованс, които неколкократно са посещавали България в края на 60те и ранните 70. Французите и сега се славят с най-високите данъци и силните си синдикати. За съжаление френският и италианският модел, уви, не работят, защото всеки израз на колективизъм в западния свят е обречен на провал, по принцип. Англосаксонският (вкл и американския) и скандинавските модели са по-успешни, по различни начини, но и двата залатат на индивидуализма - т.е. за усещането за контрол над собствения си живот, повече, отколкото накаква “ефимерна” свобода.

https://www.posoki.com/galp-s-prouchvane-koe-e-nay-dobroto-deset … 4GNL3Tw941Wk6T-No
 Поне да признаят източника на идеята и  как са си изкарали парите за статията, върху тази тема. Не вярвам на съвпадения аз.
 И после осмиват бг.мама и  нас.

Хахахаха, и аз го видях това, но авторката е стара потребителка на форума, поне като никнейм, бързо да си признава дали има нещо общо.
Шегувам се, все пак при нас няма точно така формулирана анкета.

А, или викаш, те ровят из форума за идеи, без тя да знае?

Е, то без анкета стигнахме до 80-те като добро време(поне така се усещаше за нас, простосмъртните)а  явно  е, че резултатите идват по-късно кога е било добре.
 Но добро съвпадение на тема.

Идеологията е била добра, но невъзможна за изпълнение и беше като куцо магаре. Предимството на онова време беше, че  я познавахме, знаехме какво да очакваме, имаше предсказуемост. Това помагаше, да плануваме нещата съобразно условията. Днес няма предсказуемост, станахме като циганите - ден за ден. Най-дългосрочното е да изучим децата и да ги пратим някъде навън, че тук перспектива няма.

Иначе съм за 80-те, млади, свободни и безгрижни.  
Нямам причини да се оплаквам нито от онова време, нито от сегашното. Тогава ми липсваха едни неща, сега други. Дали от годините или така ми се струва, но днес всичко е много динамично, всичко бърза сякаш утре е крайния срок. Това определено не ми харесва.

Ха-ха, сега като се замислих, за мен лично са преходните 90 на миналия век. Те са най-наситените ми с важни житейски събития.

Това си е кражба на интелектуална собственост!!!
 Аз от Галъп ли сега да търся обезщетение или от сайта? Помагайте, пък ще делим кяра, обещавам! 😂

+1
Аз лично не го усещам толкова, защото съм в малък град, а има и други специфични обстоятелства около мен, но имам наблюдения. Много от младите сякаш се стремят да постигнат всичко веднага. Отмятат едно нещо от списъка си и моментално минават към следващото. Аз предпочитам по-лежерен стил на живот, когато постигнеш нещо, да си дадеш време да му се порадваш, да го оцениш наистина.

Ако говорим кога на всеки му е любимия период в живота - мен ми е от 2010 до сега и продължава.

За мен най-хаотични, бързи, пълни със събития и икономически катаклизми бяха 90-те. Не ги обичах. Пък бях млада.
Последните 20 год. минаха на един дъх. Като цяло дръпна човечеството, но и донякъде се върна в старите мракобесни времена.
И бъдещето ме плаши. Но поколенията да му мислят

Вече писах, за мен последните близо 2 десетилетия бяха спокойни. Преди това си бяхме бедни. От 1-2 години насам обаче нещата за съжаление вървят към по-лошо.

На мен и сега ми е хубаво, но 90-те бяха нещо магично....бях на 20, завърших висше, омъжих се, родих, купихме си жилище, почина баща ми, започнах работа. А и самото усещане за промяна...Никога след това нямаше такава наситеност.

Разбира се, че всеки пречупва през личната си призма, нормално е. Обаче несигурността, която се усеща напоследък, едва ли някой може да я отрече.