- Публикувана: 2 фев. 2023, 17:57 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2023, 06:20 ч.
Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм
Ходенето на бригада беше задължително. В гимназията през целия октомври бяхме на бригада, всички училища от града. През лятната ваканция отново трябваше да отидеш един месец на бригада. Всъщност покрай тези бригади бяха и първите ми вече много осъзнати сблъсъци с феномена "мои хора". За целия октомври ние вземахме около 15-20 лв заплата. Съученици, които си извадиха бележка, че са болни, взеха два пъти повече от нас, без нито един работен ден. Да не говоря пък колко надници отидоха за болници във Виетнам.
Завърших висше по соца и не съм млада, но мога да кажа, че с теб явно сме живеели в различни Българии. 
В "показните" магазини, каква яка дума, имаше някакви по-екзотични плодове, ама бяха доста скъпи. Там се пазаруваше рядко, поне моето семейство. И да магазините не бяха празни, пълни бяха с еднотипни стоки. Един рафт брашно, един рафт захар например, никакво разнообразие. Хляб, ако улучиш току-що докаран е хубав, но пък се редиш на опашка, щото явно е рядкост. Ако купуваш повече от един, веднага ти пробутват един камък от онзи ден.
Сега има по-голям асортимент, както и по-качествени хранителни продукти, не са само заместващи продукти.
Но по-важно е, че имаме възможността да четем книги и слушаме музика без цензура. Да пътуваме по света и да общуваме свободно без страх от доносници, комсомолски и партийни секретари.
Малко снимков материал
В "показните" магазини, каква яка дума, имаше някакви по-екзотични плодове, ама бяха доста скъпи. Там се пазаруваше рядко, поне моето семейство. И да магазините не бяха празни, пълни бяха с еднотипни стоки. Един рафт брашно, един рафт захар например, никакво разнообразие. Хляб, ако улучиш току-що докаран е хубав, но пък се редиш на опашка, щото явно е рядкост. Ако купуваш повече от един, веднага ти пробутват един камък от онзи ден.
Сега има по-голям асортимент, както и по-качествени хранителни продукти, не са само заместващи продукти.
Но по-важно е, че имаме възможността да четем книги и слушаме музика без цензура. Да пътуваме по света и да общуваме свободно без страх от доносници, комсомолски и партийни секретари.
Малко снимков материал
Скрит текст: 
Щом ти казваш вероятно и престъпник и доносник съм бил на 13 г.
Не си се сетила за полу-нелегален Като бай Тошо - той се крил, ама никой не го търсил
вероятно и престъпник и доносник съм бил на 13 г. Не си се сетила за полу-нелегален
Като бай Тошо - той се крил, ама никой не го търсил Не мога да ти помогна.
Джеймс, не се излагай. Другото хич няма и да го коментирам, яко фантазия, но точно през 50-те в България е било беднотия на много места, обективно по-голяма от което и да било време на 90-те. Каквато не сте видели, само сте чели за подобна по книжките. И аз също не съм видяла, само съм чувала.
Кой е умрял напоследък от глад и студ у нас? Установено, че е от това? Отговори от типа на "много хора" или "ти не знаеш ли, та къде живееш!" не вАжат.
Кой е умрял напоследък от глад и студ у нас? Установено, че е от това? Отговори от типа на "много хора" или "ти не знаеш ли, та къде живееш!" не вАжат.
Писах в отговор на мнението преди вашето, макар че явно и за вас подхожда
Не дай боже да търся помощ в този форум
Но споделям мнението, че сме живели в различни Българии.
Познавам един куп хора, които обиколиха света през 80-те. И даже се връщаха Сега като се замисля, всъщност най-трудно излизаха милиционерите
Не дай боже да търся помощ в този форум
Но споделям мнението, че сме живели в различни Българии.
Познавам един куп хора, които обиколиха света през 80-те. И даже се връщаха
Сега като се замисля, всъщност най-трудно излизаха милиционерите 
Може да е бил освободен от бригада по здравословни причини. Аз не съм ходила като ученичка, нито на военно. И от физическо бях освободена.
Като студентка съм ходила, жесток купон беше.
Долари не са се обменяли законно за всички желаещи. Само за такива, които са работили в чужбина и за чужденци.
Като студентка съм ходила, жесток купон беше.
Долари не са се обменяли законно за всички желаещи. Само за такива, които са работили в чужбина и за чужденци.
Много е зле да имаш само каквото ти трябва. Сега по сто вида хляб и кисели млека и зехтин и всяко в отделен тип стъклена бутилка, за да е разпознаваемо сред останалите артикули, да купуваш до дупка, независимо дали имаш нужда или не. Не като по соца, когато се бартеруваше - измиваш, връщаш, получаваш същото. Бе консумеризъм и предметоимане, забравих и имотовладеене, обучение в чужбина и хотелопосещение. И плосък данък, за да забравим за останалите индивиди, формиращи обществото, по неслучилите с родители или здраве от нас.
Изтъквам горното, не защото славя соца, половин живот се наслаждавам на истински капитализъм, не тва, което се прокара в България и съм се облажила, да. Но не съм сляпа. Соцът си има много малко, но много дистинктни предимства.
Изтъквам горното, не защото славя соца, половин живот се наслаждавам на истински капитализъм, не тва, което се прокара в България и съм се облажила, да. Но не съм сляпа. Соцът си има много малко, но много дистинктни предимства.
Другото хич няма и да го коментирам, яко фантазия, но точно през 50-те в България е било беднотия на много места, обективно по-голяма от което и да било време на 90-те. Каквато не сте видели, само сте чели за подобна по книжките. И аз също не съм видяла, само съм чувала.
Баба ми е разказвала, че дълго време след войната е било много тежко. Ние живеем в Централна България, баща й минавал Балкана, за да вземе от Троян съдове, които да закара до селата около Пловдив и там да ги размени за ориз и фъстъци. После обратно към Троян с каруцата. Студ, жега, няма значение. Печалбата, естествено, минимална. Баба ми и майка й пък ходели да берат плодове, мента и рози, които предавали на кооперацията. С парите купували нещо нужно, което не са могли да си произведат сами.