Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм

  • 61 253
  • 2 175
  •   1
Отговори
# 1 230
  • Мнения: 5 121
Че кой ученик ще си купи нектар от плодове и откъде? Те бяха в едни като бирени бутилки и бяха много неблагонадеждни  Никога не сме купували, тогава хората си правеха компоти..
Степчета имаше осемдесетте, може да не са се казвали точно степчета, но бяха в пликчета и някои  вместо да ги разтварят си ги изсипваха на езика, където те пукаха.Ставаха също и за боядисване на цветни кичури в косата
Купувахме си на път за вкъщи. Почти празен " Плод и зеленчук" , но нектар и шипков мармалад бяха любими.
Храни като хляб, сирене, че даже и кренвирши си бяха стандарт, не примеси.
За земеделието - технологични карти и изпълнение, защото е имало контрол и следене.
Сега - няма! За всеки пестицид има карантинен срок( след пръскане, кога е годен за консумация) ами в днешно време, никой не спазва!.
А с ЕС как се променя това- до миналата година 28 дни, от тази година 3 дни.

# 1 231
  • Пловдив
  • Мнения: 19 651
Той грахът и сега е консерва.

Ние лютеница не сме варили по соца. Купувахме, имаше си. Майка ми много късно започна да прави понякога и домашна - в тава във фурната. Иначе съм виждала казани между блоковете, но рядко. Лютеница специално имаше в магазина.
Компоти правехме - на балкона, та предполагам, че те не са се продавали масово.
Не знам обаче доколко е характеристика специално на соца това. Пакетираните и консервирани храни с годините не само у нас заемат все по-голям дял сред стоките в магазина.

# 1 232
  • Мнения: 1 537
При целия този тоталитаризъм и тотален контрол, на сбора на село, баба ми винаги осигуряване по една тарга пепси и още толкова "соса сова" Joy , а и швепс имаше в този " недоимък".

# 1 233
  • София
  • Мнения: 7 055
Майка ми на шега и разбира се тихичко, наричаше 9-ти септември "Денят на печената чушка", защото ако случайно е освободена от манифестация, този ден беше определен за печене на чушки. Първо го правеше на тенекия и жив огън в междублоковото пространство, после един съсед ни заемаше газова горелка с която да ги пърлим на балкона (но не се белеха добре) и таман доживяхме да се сдобием с чудото чушкопек (и то троен, защото имаше и еденичен) и соц-а взе, че се срина. Аз много се ядосвах, защото исках да зяпам манифестацията по ТВ-то, а вместо това трябваше да беля чушки.

Служащи и учениците ходеха по бригади в някои консервни комбинати и слуховете, които се носеха за чистотата на продукцията бяха потресаващи. Мисля, че затова хората предпочитаха сами да си правят зимнина. Честно казано, не съм се интересувала като дете дали са били на рентабилна цена и дали е имало разнообрази е от консерви. Знам, че доста са се изнасяли за СССР. Но купувайки бира, всички обръщаха шишета срещу светлината и се взираха дали не плува нещо вътре (говореше се за крайници от гризачи), но бира не можеш да си произведеш  сам, за разлика от вино, ракия, сироп от малини и сок от домати.

# 1 234
  • Мнения: 1 537
Сега пък 4- те дни на Великденската почивка са за пролетно почистване.
Взаимозаменяеми са, зависи от сезона .

# 1 235
  • Мнения: 2 128
Хаха, имах много добра приятелка източно германка, която разправяше как през 90те, като студентка, работела в подобна консервна фабрика, вакуумни ли им викаха?, та, как плювали в консервите с кисели краставички, за забавление…🤨 като ги видя сега разпенени киселите корнишончета в Лидл се сещам за нея.

# 1 236
  • Мнения: 1 537
Ами сега, дали не може да се случи- това с плюенето за забавление или за залог / бас/ ?

# 1 237
  • Мнения: 61 741
Сега навсякъде има камери в цеховете. Кой ще рискува?
Нектар Кайсия и на мен ми беше любим.
За бебешки пюрета в училище от вас чувам, по мое време не е имало. Не се носеше вода, нито храна. Имаше купони за стола и лафки. И нямаше затлъстели деца, като сега - навсякъде с ядене и напитки.

# 1 238
  • Мнения: 9 115
Само ако плюят не е толкова страшно, все едно си се целувал с някого...
Бебешки пюрета кайсия ми бяха любими. На най-добрата ми приятелка вуйчо й работеше в консервната фабрика в Асеновград и ме снабдяваше с кашон.

# 1 239
  • Мнения: 19 012
Скрит текст:
По мое време (70-и 80-те) единствените вкусните бебешки пюренца бяха кайсия и морков, но бяха рядкост. Когато пуснеха от тях, заварилите ги късметлии купуваха цели кашони и докъдето стигнат. Постоянния асортименнт от плодови пюрета бяха ябълка с ориз, което беше много гадно.
Основно купуваната напитка от домакинствата беше Швепс. Не го разреждаха много качествено и често плуваше парцалеста утайка на дъното.
Имаше лимонада и Етър и безалкохолно - ябълка, което ставаше на вкус. Кока-кола и Пепси пускаха рядо.
Когато бутилките бяха от този вид имаше само лимонада - жълта и червена.

После дойдоха другите, напитки.
Много ми харесваше алтая, за ужас на баба ми, която твърдеше, че мирише на мухъл. До ден днешен съм фен обаче на пепсито.

# 1 240
  • Мнения: 1 537
Само ако плюят не е толкова страшно, все едно си се целувал с някого...
Бебешки пюрета кайсия ми бяха любими. На най-добрата ми приятелка вуйчо й работеше в консервната фабрика в Асеновград и ме снабдяваше с кашон.
Кайсия и Шипка, ммм много бяха вкусни.
Сега с 10% с 20% плодово съдържание и останалото гола - вода.
Абе, важното е да сме на въпреки, пък квото стане. Wink

# 1 241
  • Мнения: 24 679
Сега пък 4- те дни на Великденската почивка са за пролетно почистване.
Взаимозаменяеми са, зависи от сезона .

На някои за чистене, на други за отскачане до Гърция.

Аз съм била на бригада в Родопа (това беше месопреработвателното предприятие) в град Левски и оттогава не ям малотрайни колбаси, кренвирши и пастет. Много ми е смешно като гледам някакви ретро реклами за "кренвиршите от месо".  Хигиената беше ужасна, но най-впечатляващо беше пълнота усещане за безстопанственост и липса на грижа и интерес какво се случва с продукцията. Същото беше и с брането на селскостопански артикули - тъй като общото е ничие, никой не се вживява какво, колко, нали не е негово, няма собственик.
За консервните комбинати имаше устойчиви градски легенди и очевидците се гнусяха, но се говореше, че имало някакви консерви  за износ, които били различни.
Но много обичах шипковия мармалад и лютеницата хорце, макар че тя съдържаше предимно нишесте и овкусители и баба ми се чудеше как може да я предпочитаме пред домашната,.

# 1 242
  • Мнения: 2 058
Скрит текст:
По мое време (70-и 80-те) единствените вкусните бебешки пюренца бяха кайсия и морков, но бяха рядкост. Когато пуснеха от тях, заварилите ги късметлии купуваха цели кашони и докъдето стигнат. Постоянния асортименнт от плодови пюрета бяха ябълка с ориз, което беше много гадно.
Основно купуваната напитка от домакинствата беше Швепс. Не го разреждаха много качествено и често плуваше парцалеста утайка на дъното.
Имаше лимонада и Етър и безалкохолно - ябълка, което ставаше на вкус. Кока-кола и Пепси пускаха рядо.
Когато бутилките бяха от този вид имаше само лимонада - жълта и червена.

После дойдоха другите, напитки.
Много ми харесваше алтая, за ужас на баба ми, която твърдеше, че мирише на мухъл. До ден днешен съм фен обаче на пепсито.
Никога не е имало червена лимонада.Имаше червена газирана напитка,която се казваше Рубин.Имаше също Ягода,Малина ,Сайдер и др.

# 1 243
  • Мнения: 9 115
Такива шишета аз не си спомням, пък не съм първа младост.

# 1 244
  • Мнения: 19 012
Скрит текст:
Скрит текст:
По мое време (70-и 80-те) единствените вкусните бебешки пюренца бяха кайсия и морков, но бяха рядкост. Когато пуснеха от тях, заварилите ги късметлии купуваха цели кашони и докъдето стигнат. Постоянния асортименнт от плодови пюрета бяха ябълка с ориз, което беше много гадно.
Основно купуваната напитка от домакинствата беше Швепс. Не го разреждаха много качествено и често плуваше парцалеста утайка на дъното.
Имаше лимонада и Етър и безалкохолно - ябълка, което ставаше на вкус. Кока-кола и Пепси пускаха рядо.
Когато бутилките бяха от този вид имаше само лимонада - жълта и червена.

После дойдоха другите, напитки.
Много ми харесваше алтая, за ужас на баба ми, която твърдеше, че мирише на мухъл. До ден днешен съм фен обаче на пепсито.
Никога не е имало червена лимонада.Имаше червена газирана напитка,която се казваше Рубин.
Нямаше етикет. Вкусът беше по различен, но и казвахме лимонада.

Такива шишета аз не си спомням, пък не съм първа младост.
Помня ги защото тези капачки се закачаха на мрежата за пазаруване и не можех да ги извадя.

Общи условия

Активация на акаунт