Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

  • 55 755
  • 196
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 88
Привет!

Благодаря за споделеното. Ясно се усеща, че вече Ви е твърде тежко и сте решили да намерите отговор на Вашия проблем.
 - В тези взаимодействия се усеща, че сте поели ролята на възрастния, а майка Ви - тази на детето. Това се случва понякога, когато още от ранна възраст се е наложило да поемем отговорност за себе си или друг човек, или както във Вашия случай - възрастният не е поемал отговорността и трудността на живот с дете.
Не пропускате да споменете, че я обичате в допълнение към изречението, че "това не може да продължава". Тук много ясно си проличава вътрешният конфликт, който бушува у Вас - от една страна, това е майка ми, от друга, отказвам да правя повече това за нея. Помислете си - не е нужно да отговаряте на мен, коя е емоцията, която се буди при тази мисъл и кое е чувството, което усещате в себе си. Възможно е да е вина, чувство за дълг, гняв, отговорност ... Тези усещания и емоции са напълно адекватни и това не Ви прави лош човек или дъщеря.

- Финансовата подкрепа е естествена в краткосрочен план - чудесно е, че желаете да помогнете на майка си, но това, което споменавате, прилича на манипулативен модел: "щяла да умре от глад, трябвало да се води на ветеринар за обезпаразитяване", "вече се била наработила" и т.н.
- Това, което всъщност се случва, е, че Вашата помощ и добрина "подкрепят" нейната безотговорност към себе си.
- Майка Ви продължава да поддържа динамиката, която е имала в по-ранен етап от живота си. Разликата е , че в момента Вие сте нейните родители, които са я спасявали в трудни ситуации.

Това, което мисля, че ще бъде най-добре във Вашата ситуация, е:
- Поставете граници към майка Ви - знам, че ще Ви бъде трудно, но ще бъде здравословно и за двете. Това може да звучи така: " От другия месец ще имам възможност да ти помагам със 100 евро".
- Избягвайте да влизате в режим на обяснения - ще има провокации, обвинения, опит за манипулация. Важно е да разберете, че това е начинът да помогнете и на двете.
- Потърсете помощ, ако не можете да се справите сама - психотерапевт или психолог би Ви подкрепил в тази трудна ситуация.

Желая Ви сила и кураж!
Ива






Скрит текст:
Здравейте! Щом да се стигне до онлайн форуми, значи вече е мината всякава граница. Искам да ви споделя за майка ми (колкото и да я обичам,това не може да продължава). От години ме тормози финансово. Да започна от там,че тя е вдовица и няма кой друг да иска пари. Баба и дядо починаха отдавна. Баща ми също. Като цяло тя никога не е имала спестени пари. Все не й стигаха. Баща ми, лека му памет беше инвалид по болест и вземаше мизерна пенсия. Тя от своя страна 15 години е работила като oператор на машини. Като бях малка винаги, когато изпадахме в безизходица ме водеше при баба и дядо. Те да се грижат за мен, защото нашите нямаха възможност. Сега аз съм на 31, а тя на 55 и всеки месец ми иска пари за издръжка. Като казвам издръжка, имам предвид, че трябва да й платя сметките, кредитната карта и храната. Така, тя работи през уикендите като тези пари не стигат дори за прехраната й. В момента е дори на бюрото по труда, където й търсят също работа. Проблемът идва от там, че не може да си намери работа (или поне така ми казва). Казват, че ще й се обадят и до там. Като й кажа,че няма да й пращам повече, се започва с манипулациите. Котката (има котка) щяла да умре от глад, трябвало да се води на ветеринар за обезпаразитяване, ама пък нямала възможност. Започва да говори някакви пълни глупости, че вече се била наработила и т.н. Напусна си предната работа, защото нейна приятелка, щяла да й помогне да започнат в някакъв хотел като камериерки. И какво стана. Излъга я. Аз работя в Англия и съм студентка за магистърска степен. И досега не съм я оставяла без пари. Ама някак си усещам несправедливост от нейна страна. Ще се радвам да прочета мненито, Ви Ива Янчева. Извинявам се за дългия пост.

Последна редакция: ср, 20 авг 2025, 11:31 от Рaдост

# 196
  • Мнения: 6
Здравейте,

Нормално ли е да се чувствам изтощена? Имам бебе на 11 месеца. През нощта се събужда минимум 2 пъти. Имам чувството, че всичките майки в парковете летят от енергия или може би си въобразявам? Постоянно си мисля, че съм болна и нещо ми има само на мен. Чувствам се много изморена. Той постоянно иска да съм до него, да го нося, а е 10 кг… през нощта не дава да го приспива никой друг освен мен.. Вчера вечерта от неговият плач, предполагам заради никнене на зъбки, аз нещо така се притесних и разтревожих, че получих сърцебиене и ми стана леко зле, може беше паник атака.
Все си мисля, че нещо с мен не е наред щом се чувствам толкова изморена..

Общи условия

Активация на акаунт