Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

  • 55 962
  • 197
  •   1
Отговори
# 165 17 дек. 2024, 22:24 ч.
  • Мнения: 12
.
здравейте  бих искала.да ви попитам също и аз пия Антидепресанти   преди 6 години почвах дати пия първо бях на  Серопрам 20 милиграма около 3 години  после.минах на Ципралекс на 10 милиграма а сега става 10 месеца съм на 5 милиграма от Ципралекса тоест половината от дазата та така искам на попитам  и аз искам да си имам бебе не чи нямам рожба имам едво момиченце  но искам и да си имаме и второ дете  но незнам със тия Антидепресанти кака ще се справим говарих със психолошката и ми каза че не пречило това да заблеменея и може дасиги пия и по време на бременост  тоест че съм вече на 5 милиграма  говорих със Генеколошката тя ми кязя че може да забременея със тях пърмо а послу да видят какаво нещо дамидадът на билкова основа  спорет вас искям мнение моля Благодаря ви  ,вякой  може ли дами одговори моля ви

# 166 23 дек. 2024, 08:11 ч.
  • Мнения: 89
Здравейте!
Наистина не бих се наела да отменя или потвърдя мнението на лекарите. Тук пишете, че психолог е потвърдил, аз Ви съветвам да се консултирате с психиатър.
Разбирам, че и гинекологът дава потвърждение, че лекарствата не пречат на забременяването.
Моят съвет е да се придържате стриктно към насоките на лекарите и ако имате някакви съмнения, да потърсите второ мнение.
От написаното не става ясно кое налага приемането на тези медикаменти, но силно вярвам, че специалистите, до които сте се допитали, са компетентни и можете да разчитате на тях!
Желая Ви светли празници!🍀



Цитат на: Galya Goranova в вт, 17 дек 2024, 22:24
.
здравейте  бих искала.да ви попитам също и аз пия Антидепресанти   преди 6 години почвах дати пия първо бях на  Серопрам 20 милиграма около 3 години  после.минах на Ципралекс на 10 милиграма а сега става 10 месеца съм на 5 милиграма от Ципралекса тоест половината от дазата та така искам на попитам  и аз искам да си имам бебе не чи нямам рожба имам едво момиченце  но искам и да си имаме и второ дете  но незнам със тия Антидепресанти кака ще се справим говарих със психолошката и ми каза че не пречило това да заблеменея и може дасиги пия и по време на бременост  тоест че съм вече на 5 милиграма  говорих със Генеколошката тя ми кязя че може да забременея със тях пърмо а послу да видят какаво нещо дамидадът на билкова основа  спорет вас искям мнение моля Благодаря ви  ,вякой  може ли дами одговори моля ви

Последна редакция: пт, 27 дек 2024, 12:54 от Рaдост

# 167 23 дек. 2024, 08:27 ч.
  • Мнения: 89
Здравейте!

Не бих могла да отменя или потвърдя диагнозата на лекар. От написаното разбирам, че невролог е поставил диагноза “възпаление”. В тази връзка искам да Ви попитам кое Ви кара да не вярвате на лекаря и резултатите от изследванията?
Задавам този въпрос, защото сякаш влизате в омагьосания кръг на съмненията и търсите нещо “по-голямо”, което пък потвърждава това, което описвате - “постоянно мисля, че ще се случи нещо лошо или че сме болни от страшни болести”.
Поддържайки съмненията, Вие поддържате и тезата в главата си, че “нещо Ви има”,което пък Ви кара да сте тревожна.
Задайте си въпроса, ако аз сега хипотетично Ви потвърдя, че сте здрава, дали Вие ще ми се доверите или ще потърсите отговор и другаде?
Темата може да се изследва с психолог или психотерапевт. Мисля,че ще Ви бъде много полезно.
Желая Ви весели празници!🍀


Цитат на: Магда в нд, 08 дек 2024, 15:40
Здравейте,
Жена на 31год. в последните 15 год. винаги съм била притеснена и тревожна дори и за най-елементарните неща от живота. Всичко го премислям по няколко пъти преди да се случи. Но преди 10 месеца след като се роди второто ми дете станах още по тревожна и неспокойна. Постоянно мисля, че ще се случи нещо лошо или че сме болни от страшни болести. Преди 5 месеца започна да ме боли главата в дясната част преди също ме е бялото там беше от възпаление, сега освен от дясно имах болка отгоре на главата, но не беше точно болка, а по скоро парене,изтръпналост и болка при допир всякаш ме ''болеше" косата. Посетих невролог каза възпаление на нервни окончания. От тогава постоянно нещо ме боли и веднага посещавам лекар. Винаги всичко е наред, но аз продължавам да се тревожи. Преди 4 дни започна да ме сърби тялото вечерта на различни места без обрив. Това продължи 3 дни само през нощта без деня нищо ми нямаше. Направих си изследвания ПКК, кръвна захар, щитовидни хормони, чернодробни ензими. Всичко е в норма, повече от добре. Но сърбеша премина в боцкане и мравучкане по цялото тяло като най- силно го усещам в крайниците. Въпроса ми е това усещане възможно ли е да е на нервна почва или е нещо по- сериозно и трябва да посетя доктор?
Благодаря предварително!

Последна редакция: пт, 27 дек 2024, 12:54 от Рaдост

    # 168 4 фев. 2025, 12:56 ч.
    • Мнения: 89
    Здравейте!

    Все по-често в кабинета се срещам с хора, които преживяват различен тип емоционално насилие. В голяма част от случаите самите те не разбират и дълго живеят в тревожност, страдание и несигурност в собствените си възможности и усещания.
    Публикувам линк към статия, която може да бъде полезна.
    Във всички случаи, ако смятате, че може да сте жертва на така нареченият "газлайтинг", потърсете помощ!

    https://www.ivayancheva.com/skritata-forma-na-manipulatsiya-ili- … promenya-zhivoti/

    Последна редакция: вт, 04 фев 2025, 14:56 от Ива Янчева

    # 169 4 фев. 2025, 14:09 ч.
    • Мнения: 2 097
    Страницата не е активна

    # 170 4 фев. 2025, 14:57 ч.
    • Мнения: 89
    Цитат на: mountain_crystal в вт, 04 фев 2025, 14:09
    Страницата не е активна

    Благодаря!
    Коригирано е.Опитайте отново.

    # 171 13 фев. 2025, 15:10 ч.
    • Мнения: X
    Здравейте!

    Нормално ли е да нямам силна воля? Забелязвам, че това се откроява като черта на характера ми, най-вече в професионален план, но и не само. Много дълго се лутах каква е моята професия, имах много големи мечти, които нямаше как да се осъществят. Работя най-активно, когато имам авторитарни и властни шефове, но пък тогава не се чувствам добре емоционално и го чувствам като тормоз. Често след такава работна среда, я заменям с друга, където работата е по-спокойна, но пък скучна и досадна. Тогава започвам да отлагам и да чувствам вина. Не обичам да върша и домакинските си задължения, правя го по принуда и рядко. Със спорта също съм така - започвам нещо, супер ентусиазирана и се отказвам след 2-3 опита. Постоянно ми се редуват периоди на силен ентусиазъм, планове, стремежи, затрупвам се с неща, а след това дълги периоди на апатия, отчаяние, пълна капитулация и отказване.

    Не знам защо съм такава. Не знам дали някога ще имам удовлетворение от живота си. Дали някога няма да изпитвам вина, че не върша достатъчно, че не се справям добре. Аз често се страхувам, че няма да се справя с нещо достатъчно добре, оттам ми се създава силно психическо напрежение и се получава каша. Не знам как другите хора имат цели и желания и даже ги постигат. Аз имам чувството, че не се справям и постоянно си мисля как "не мога" нещо.

    # 172 1 март 2025, 09:14 ч.
    • Мнения: 89
    Здравейте!

    Това, което описвате, се среща при доста хора. Не е задължително липсата на "силна воля" да е черта на характера, но може да бъде обвързано с вътрешни конфликти, убеждения, които влияят на поведението Ви.
    1.Това, че работите добре с авторитетни шефове, но пък емоционално ви потиска, е възможно да означава, че когато сте подложена на външен натиск, се чувствате ангажирана, но пък Ви отнема усещането за свобода. Когато смените работата с по-спокойна, сякаш изпитвате липса на структура и ефективност.

    В основата на чувствата Ви на вина и страх, че не правите нещата достатъчно добре, би могло да стои перфекционизъм, който определя за провал онова, с което не сме се справили идеално.
    Това редуване на ентусиазъм и отказване би могло да е свързано с прекалено високи и нереалистични очаквания към себе си. Силна мотивация - спад в мотивацията = разочарование (като омагьосан кръг).

    Опитайте се да разчупите този модел, който следвате. Например не чакайте да дойде мотивация, а заложете на дисциплина - правете нещата регулярно (например спорта), за по-кратко време (например 5-10 мин), но всеки ден. Изградете дисциплина и рутина.

    В основата на резултатите, разбира се, стои отношението към Вас самата. В написаното някак изпъква този вътрешен критик, който осъжда себе си при всеки провал и разочарование. Би било чудесно, ако успеете да промените Вашия вътрешен диалог. Ограничете се от мислите си, че "не се справям", "не съм достатъчно добра", а заложете на това да си дадете време, пространство, да се изследвате и слушате, да не се критикувате.

    Опитайте с малки стъпки да правите промените в живота си, експериментирайте и променете нагласата към себе си!

    Успех!









    Цитат на: Анонимен в чт, 13 фев 2025, 15:10
    Здравейте!

    Нормално ли е да нямам силна воля? Забелязвам, че това се откроява като черта на характера ми, най-вече в професионален план, но и не само. Много дълго се лутах каква е моята професия, имах много големи мечти, които нямаше как да се осъществят. Работя най-активно, когато имам авторитарни и властни шефове, но пък тогава не се чувствам добре емоционално и го чувствам като тормоз. Често след такава работна среда, я заменям с друга, където работата е по-спокойна, но пък скучна и досадна. Тогава започвам да отлагам и да чувствам вина. Не обичам да върша и домакинските си задължения, правя го по принуда и рядко. Със спорта също съм така - започвам нещо, супер ентусиазирана и се отказвам след 2-3 опита. Постоянно ми се редуват периоди на силен ентусиазъм, планове, стремежи, затрупвам се с неща, а след това дълги периоди на апатия, отчаяние, пълна капитулация и отказване.

    Не знам защо съм такава. Не знам дали някога ще имам удовлетворение от живота си. Дали някога няма да изпитвам вина, че не върша достатъчно, че не се справям добре. Аз често се страхувам, че няма да се справя с нещо достатъчно добре, оттам ми се създава силно психическо напрежение и се получава каша. Не знам как другите хора имат цели и желания и даже ги постигат. Аз имам чувството, че не се справям и постоянно си мисля как "не мога" нещо.

    Последна редакция: ср, 05 мар 2025, 12:20 от Рaдост

    # 173 1 март 2025, 15:52 ч.
    • Мнения: 4 161
    Честита баба Марта,бъдете здрави!

    Ще се радвам да намеря помощ тук.
    Попринцип съм много емоционална и чувствителна,обаче в периода преди цикъл нещата ескалират.
    Все съм нервна,все ми се плаче,тъжна съм. Намирам за какво да се скарам с мъжа ми,викам по детето и осъзнавам ,че имам проблем . Не се чувствам добре .
    Има ли с какво да контролирам емоциите си преди цикъл , някакви капки,лекарство ... а и като цяло нещо с което да бъда по-спокойна,не толкова избухлива и емоционална,вреди на отношенията ми вкъщи

    # 174 8 март 2025, 17:14 ч.
    • Мнения: 1 567
    Как сами да се справим с депресия, тревожност и паническо разстройство, ако близките ни не разбират през какво преминаваме и дори ни упрекват, че сме депресирани? Вследствие на което не ни остава друго, освен да страдаме мълчаливо, от страх, че ако говорим за чувствата си, ще чуем до болка познатите реплики.

    # 175 20 март 2025, 23:18 ч.
    • Мнения: 89
    Цитат на: Radii :) в сб, 01 мар 2025, 15:52
    Честита баба Марта,бъдете здрави!

    Ще се радвам да намеря помощ тук.
    Попринцип съм много емоционална и чувствителна,обаче в периода преди цикъл нещата ескалират.
    Все съм нервна,все ми се плаче,тъжна съм. Намирам за какво да се скарам с мъжа ми,викам по детето и осъзнавам ,че имам проблем . Не се чувствам добре .
    Има ли с какво да контролирам емоциите си преди цикъл , някакви капки,лекарство ... а и като цяло нещо с което да бъда по-спокойна,не толкова избухлива и емоционална,вреди на отношенията ми вкъщи


    Здравейте и извинявайте за късния отговор.

    Това, за което споделяте, е съвсем естествено и се случва при много жени.
    ПМС се забелязва при 30-80% при жените в репродуктивна възраст. Изразява се в чести смени на настроението, депресивни състояния и емоционални промени.
    В тези периоди можете да станете по раздразнителна, сприхава, тревожна и това е научно подкрепено.
    Няма да навлизам в детайли какво се случва в мозъка, но е добре да знаете, че в този период дразнителите се възприемат много по-интензивно и емоционалният отговор е по-силен.
    На първо място мисля, че трябва да се опитате да приемете и да се съгласите с това, че този период за Вас е предизвикателство. Тоест не да се опитвате да го елиминирате и да се борите да го отстраните, а да го приемете. Да знаете и допуснете, че има един период, в който нещата за Вас изглеждат по-трудни, по-непоносими и нетърпими. И за това има причина.
    Когато започнете да възприемате тази Ваша страна, ще започнете и да лесно да се справяте, когато моментът настъпи. Дайте си време, опитайте се да не реагирате първосигнално , а първо се подсетете кой е периодът, в който се намирате.
    Когато се подразните, опитайте да спрете за момент и си задайте въпроса дали това в друг ден би Ви се отразило по този начин, дали бихте реагирали така.
    Ако отговорът е “Не”, то опитайте да не избухвате, а при възможност споделете на човека отсреща, че имате нужда от почивка и се намирате в особен момент.
    Накратко:
    - Пространство и приемане. Подходете с разбиране към себе си и си напомнете, че периодът е труден;
    - Вдишвайте и издишвайте няколко пъти, когато усетите, че Ви залива неприятно усещане;
    - Бройте до 10 и помислете дали бихте реагирали така в друг обикновен ден;
    - Помислете до какво ще доведе Вашата реакция - наранявам ли някого, как ще се почувствам Аз от това, ще мога ли да променя ситуацията, реагирайки така;

    Общо взето, трябва да проявите търпение към себе си и да правите всичко онова, което може да Ви даде спокойствие и мир в тези периоди - например да се погрижите за психическото или физическото си здраве, да направите нещо за себе си или просто да се разходите сред природата.

    Надявам се да съм била полезна!
    Усмивки!
    Ива

    Последна редакция: пт, 21 мар 2025, 15:28 от Рaдост

    # 176 24 март 2025, 23:10 ч.
    • Мнения: 89
    Здравейте!
    Много, много актуална тема. И болезнена.
    Категорично не претендирам за изчерпаемост по темата, напротив. В отговора само подчертавам сериозността на проблема и нуждата от моментална намеса при съмнения за депресия.

    В днешни дни думата депресия често се използва, за да опише моментно състояние, понижено настроение и общо взето навлиза в разговорния език, без да си даваме сметка, че депресията не е толкова безобидна, колкото може би си мислим.
    Депресията е сериозно психично заболяване, което засяга начина, по който функционираме. Клиничната депресия не просто въздейства на моментните ни настроения, тя може да наруши качеството и способността ни да живеем пълноценно.
    Депресията може да изглежда така:
    -  Загуба на интерес към иначе любими занимания;
    - Потиснато настроение, апатия, празнота за продължителен период от време;
    - Нарушен сън, липса на апетит, умора;
    - Липса на енергия;
    - Суицидни мисли;
    - Празнота, безсмислие, тъга;

    Както казах и в началото, често подценяваме депресията.
    Именно затова депресията трябва да се лекува и за нея да бъде търсена и искана помощ.

    От другата страна  - става много трудно, когато в себе си усещаш, че нещо не е както трябва, но знаеш, че е невъзможно да го споделиш, защото никой няма да те разбере.
    И точно защото стана много модерно да си слагаме състояние “В депресия съм”, все по-трудно стана някой да ни повярва, ако наистина сме в депресия и да вземе достатъчно насериозно вика ни за помощ.

    При всички случаи, ако усещате промяна във Вашето общо състояние и забелязвате, че са налице някои от поведенията по-горе, НЕ ЧАКАЙТЕ! Споделете с някого. Настоявайте да посетите лекар, психиатър, дори психолог.

    Много е важно, ако не се усещате разбрани в този момент, да не се отказвате да търсите помощ. Слушайте тялото си! Ако то Ви подсказва, че нещо не е наред – вероятно наистина не е!
    Не позволявайте някой да Ви убеждава, че това “не е страшно”, “че няма смисъл”, “че ще мине”, “че си внушаваш”! Търсете помощ до момента, в който не се почувствате сигурни, че някой Ви е обърнал внимание.

    Депресията се лекува с помощта на психотерапия, медикаменти (по преценка и предписание на психиатър) и цялостни промени в начина на живот.

    Депресията НЕ се лекува тайно, самостоятелно и в уединение. За нея Ви е необходима помощ.
    Не се страхувайте да споделите!


    Цитат на: Yurika Satomi в сб, 08 мар 2025, 17:14
    Как сами да се справим с депресия, тревожност и паническо разстройство, ако близките ни не разбират през какво преминаваме и дори ни упрекват, че сме депресирани? Вследствие на което не ни остава друго, освен да страдаме мълчаливо, от страх, че ако говорим за чувствата си, ще чуем до болка познатите реплики.

    Последна редакция: вт, 25 мар 2025, 10:22 от Рaдост

    # 177 30 март 2025, 15:28 ч.
    • Мнения: 2 303
    Здравейте!
    Наблюдавам в себе си едно състояние. По принцип много години съм се борила с депресии и лошо настроение. Забелязвам как все се старая да съм опора на мои приятели, които преминават през същото, обаче забелязах също, че след известно време започвам много да се дразня от тях. Например, те почват да ми пращат някакви неща в интернет, свързани с психично и физическо здраве, някакви инициативи, на които искат да отидем и т.н. Или дори говорят в множествено число: “ние сме големи хипохондрички, ние сме еди какви си”. Имам една приятелка, с която често се жалваме една на друга за несгоди в личния живот. Хем ми е хубаво, че се подкрепяме, хем почва да ме дразни, когато не предприема нищо и само се жалва. Знам, че сигурно проектирам върху тях някакви неща, но не знам как да се оправя. Търпя всичко и се правя на подкрепяща, но ме дразнят. И когато аз се чувствам зле, не искам да съм покрай друг, който се чувства зле, но май няма спасение.
    Също така, често крия как се чувствам, защото знам колко досадно може да е за някого да слуша оплаквания. Но се чувствам адски зле, днес все още почти не съм ставала от леглото, а вече е следобед. Уикендите ми са кошмарни, чувствам се като в затвор в собственото си тяло и мозък. Ако се оплача, хората почват да дават съвети и от това още повече се затварям в себе си.

    # 178 9 апр. 2025, 19:57 ч.
    • Мнения: 89
    Здравейте, и благодаря, че споделяте!

    Понякога, преминали и преминавайки през подобни състояния, можем да развием силна чувствителност към болката на другите. В началото всичко това може да дава смисъл, но в даден момент може да започне да тежи. Засилва се, когато липсва балансът - да даваш, а да не получаваш в замяна.
    Това, че понякога сте раздразнена, не Ви прави “лоша”. Това може да се приеме за сигнал, че вътрешно сте уморена, че “преливате” и нямате повече за даване.
    Това, което споделяте, че проектирате “някакви неща върху тях”, е съвсем възможно. Случва се, когато сме разочаровани от нашето бездействие, когато седим в плато и сме недоволни от себе си. В този смисъл виждаме в тях онова, което сме и което не искаме да виждаме в себе си. Болезнено е, но е повод за размисъл.

    Какво да направите за себе си?
    - Позволете си да не сте опора за всички! Вие не сте терапевт на приятелите си.

    - Поставете граници! Отказвайте разговори, които не желаете да водите или Ви товарят. Това не Ви прави егоист, а грижовна към себе си.

    - Погрижете се за себе си! Това може да стане чрез работа с терапевт, където да бъдете изслушана и приета.

    - Улавяйте, когато се появи “критикът” у Вас. Опитайте се да не се критикувате, а да се отнасяте с грижа към себе си.

    Може би няма “спасение”, но има връщане към себе си, към приемане, че сме такива каквито сме!🍀









    [/b]
    Цитат на: Джуд в нд, 30 мар 2025, 15:28
    Здравейте!
    Наблюдавам в себе си едно състояние. По принцип много години съм се борила с депресии и лошо настроение. Забелязвам как все се старая да съм опора на мои приятели, които преминават през същото, обаче забелязах също, че след известно време започвам много да се дразня от тях. Например, те почват да ми пращат някакви неща в интернет, свързани с психично и физическо здраве, някакви инициативи, на които искат да отидем и т.н. Или дори говорят в множествено число: “ние сме големи хипохондрички, ние сме еди какви си”. Имам една приятелка, с която често се жалваме една на друга за несгоди в личния живот. Хем ми е хубаво, че се подкрепяме, хем почва да ме дразни, когато не предприема нищо и само се жалва. Знам, че сигурно проектирам върху тях някакви неща, но не знам как да се оправя. Търпя всичко и се правя на подкрепяща, но ме дразнят. И когато аз се чувствам зле, не искам да съм покрай друг, който се чувства зле, но май няма спасение.
    Също така, често крия как се чувствам, защото знам колко досадно може да е за някого да слуша оплаквания. Но се чувствам адски зле, днес все още почти не съм ставала от леглото, а вече е следобед. Уикендите ми са кошмарни, чувствам се като в затвор в собственото си тяло и мозък. Ако се оплача, хората почват да дават съвети и от това още повече се затварям в себе си.

    Последна редакция: чт, 10 апр 2025, 12:13 от Рaдост

    # 179 11 апр. 2025, 09:55 ч.
    • Мнения: 2 303
    Благодаря за ценните насоки!

    Препоръчани теми

    Започнете да пишете...

    0 резултати за

    Добави филтри

    Групи

    Теми

    Автори

    Период

    -

        Facebook login функцията е временно ограничена.

        Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

        Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

        Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

        Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

        Молим да ни извините за неудобството!

        Забравена парола? Вход

        Общи условия

        Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


        НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


        НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


        НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


        НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


        Затвори

        Активация на акаунт

        Здравейте,
        Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

        Към анкетата

        Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
        Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
        Благодарим ви предварително!

        Към анкетата

        Включи се в анкетата на Pampers!
        В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

        Към анкетата