Е, това вече си върви с диагноза.
- Публикувана: 7 фев. 2023, 20:30 ч.
- Последно мнение: 22 март 2023, 01:01 ч.
Балансът между кариера и брак
работя по време на отпуска и болнични, но пак не си в офиса и колегата от съседното бюро се води за по-ефективен като не пуска постоянно отсъствия, независимо колко работа върши. Все пак като удариш чертата и си ходил примерно 3-6 дни в офиса за месеца, е няма как да промотират теб.
На един работохолик трудно ще му обясниш удовлетворението на някого си, че си му създала, видиш ли, домашен уют. Но за да идеш на фризьор, да му искаш пари на него, тоя с уюта, а той да ти дава двайсетачка и да гледа лошо.
Права е Лъвица, свободата е безценна.
Права е Лъвица, свободата е безценна.
Цитат на: chris78 link=topic=1522671.msg45982510
Е хубаво де, кой да ти гледа детето - колегата ли? Ти си избрала да имаш дете, той - кариера. Трудно е да се съвместят и двете, да. Ако на някого му е по-важна кариерата от децата - да не ражда. Единия родител трябва да сложи на пауза кариерата за няколко години. Обикновено това е майката, но защо да не е и бащата - както се разберат.
Аз пък не знам на някоя чак тооооолкова да й е пострадала кариерата като е излязла две години по майчинство. Навсякъде, където съм работила, работодателите подкрепят младите майки. Мен даже самата шефка ми предложи да изляза болничен още като казах, че съм бременна в 3-4 месец. После като беше към 2,6 г детето си смених работата и още на първата ни среща, шефката каза, че няма никакъв проблем да излизам болничен като боледува малкото. Е, не съм злоупотребявала, имам и баба на разположение, но ако нямах, нямаше да е проблем. Тоя период с боледуването е точно първите 2-3 месеца като тръгне за пръв път на ясла/градина. Струва ми се, че мъъъъничко преувеличавате с това майчинство и болнични. Та, това са само 3 години на фона на 37 години трудов стаж.
А, не знам. Аз жена с истинска кариера (не просто някаква работа) не познавам да е излязла за повече от 6-7 месеца в майчинство (масово 3-4 месеца). Повечето след това започнаха да работят от вкъщи, но си взеха бавачки. Бяха там и можеха да хвърлят по едно око на децата, но друг ги гледаше. И да, ако си на отговорна позиция и имаш амбиции, не че не можеш да ги вземеш тея година, две или три, просто никога вече няма да се върнеш на същата позиция и в същия капацитет. В моята сфера поне.
3 години с първото, още 3 с второто и оп, 5-6 години извън пазара на труда, че и повече ако се вземе болничен за периода на бременността. Никоя кариеристка няма да го направи това.
3 години с първото, още 3 с второто и оп, 5-6 години извън пазара на труда, че и повече ако се вземе болничен за периода на бременността. Никоя кариеристка няма да го направи това.
А пък аз винаги се чудя, когато жени се гаврят с успели жени, защото НЯКОИ от връзките им не са толкова звездни.
11 годишен брак и последвало вдовство ми се вижда на мен доста стабилна способност за устойчиви връзки.
Профилът на Шерил Сандбърг и в личен план изглежда много ок и със сигурност по-ок от профила на значителна част от жените на планетата, правили поредица от не най-добри избори в личния си живот, но непостигнали нищо значимо. "Може и да не направих нещо съществено, да не допринесох с нещо важно към общото добруване, ма поне се ожених за Пешо на 21 и досега си теглим хомота заедно" е вариант и не бих се гаврила с него, но едва ли е супер оптимум.
11 годишен брак и последвало вдовство ми се вижда на мен доста стабилна способност за устойчиви връзки.
Профилът на Шерил Сандбърг и в личен план изглежда много ок и със сигурност по-ок от профила на значителна част от жените на планетата, правили поредица от не най-добри избори в личния си живот, но непостигнали нищо значимо. "Може и да не направих нещо съществено, да не допринесох с нещо важно към общото добруване, ма поне се ожених за Пешо на 21 и досега си теглим хомота заедно" е вариант и не бих се гаврила с него, но едва ли е супер оптимум.
Кариера в световно общоприетата дефиниция има примерно Шерил Сандбърг, COO на Meta. Преди това беше част от Google в периода на решаваща експанзия на компанията (началото на 2000-те). Възпитаничка на Харвард, работила е и във финансовото министерство на САЩ.
Тя много се фука с баланса и с децата си, женското лидерство, овластяване и т.н. Пише книги по темата.
Положението с личния й живот, според кратка справка в Уики, е следното:
- първи брак - продължава 1 г.
- втори брак - от който са двете й деца, продължава 11 г., мъжът почива.
- връзка с мъж, обвинен в сексуални злоупотреби - 3 г.
- трети брак, продължаващ засега 1 година, има още три доведени деца от него.
По-ясна не знам дали мога да съм
Тя много се фука с баланса и с децата си, женското лидерство, овластяване и т.н. Пише книги по темата.
Положението с личния й живот, според кратка справка в Уики, е следното:
- първи брак - продължава 1 г.
- втори брак - от който са двете й деца, продължава 11 г., мъжът почива.
- връзка с мъж, обвинен в сексуални злоупотреби - 3 г.
- трети брак, продължаващ засега 1 година, има още три доведени деца от него.
По-ясна не знам дали мога да съм
BadKarma,
ама това си е просто капиталистически трик, възползване на работодателя от слабата позиция на служителя. Като чуя за деквалификация за 2 години, камо ли за една, смешно ми става.
Даже сабатикълът е изключително полезен от работна и креативна гледна точка.
Но все пак бизнес логиката в общия случай идва от САЩ, където отпускът по майчинство е 12 седмици, неплатени.
ама това си е просто капиталистически трик, възползване на работодателя от слабата позиция на служителя. Като чуя за деквалификация за 2 години, камо ли за една, смешно ми става.
Даже сабатикълът е изключително полезен от работна и креативна гледна точка.
Но все пак бизнес логиката в общия случай идва от САЩ, където отпускът по майчинство е 12 седмици, неплатени.
Ами аз ако 2 години съм извън работна среда със сигурност ще пропусна адски много, да. А дори не съм с техническа насоченост, където развитията са много по-бързи. Предполагам зависи от професията. Аз не бих искала и да ме оперира лекарка, която се връща от 3 години майчинство и не е пипала скалпел откакто е забременяла. От друга страна ми е все тая, че продавачката не е била на работа от 3 години.
За последното да ви разкажа история, влизам в един деликатесен магазин преди няколко месеца и поръчвам да ми нарежат прошуто крудо от бута. Затрудних я жената очевидно, и тя каза, че била 2г по майчинство, върнала се и била забравила как се реже безопасно с машината 😃
За последното да ви разкажа история, влизам в един деликатесен магазин преди няколко месеца и поръчвам да ми нарежат прошуто крудо от бута. Затрудних я жената очевидно, и тя каза, че била 2г по майчинство, върнала се и била забравила как се реже безопасно с машината 😃
А, не знам. Аз жена с истинска кариера (не просто някаква работа) не познавам да е излязла за повече от 6-7 месеца в майчинство (масово 3-4 месеца). Повечето след това започнаха да работят от вкъщи, но си взеха бавачки. Бяха там и можеха да хвърлят по едно око на децата, но друг ги гледаше. И да, ако си на отговорна позиция и имаш амбиции, не че не можеш да ги вземеш тея година, две или три, просто никога вече няма да се върнеш на същата позиция и в същия капацитет. В моята сфера поне.
3 години с първото, още 3 с второто и оп, 5-6 години извън пазара на труда, че и повече ако се вземе болничен за периода на бременността. Никоя кариеристка няма да го направи това.
3 години с първото, още 3 с второто и оп, 5-6 години извън пазара на труда, че и повече ако се вземе болничен за периода на бременността. Никоя кариеристка няма да го направи това.
Това са психично болни хора. Направо ми е жал за тях. Да си бутнеш детето след три месеца на някой друг, за едната работа. Тяхна си работа ама за мене това е болестно състояние.
Най-добре лекари да не ни трябват.
Това са психично болни хора. Направо ми е жал за тях. Да си бутнеш детето след три месеца на някой друг, за едната работа. Тяхна си работа ама за мене това е болестно състояние.
Това е личен избор, чужд при това, и няма нужда от квалификации. То и аз си имам мнение за жени, дето са по 10г в майчинство или “си гледат децата”, дето междувременно имат повече брада от мъжа ми, само и само да не ходят на работа. Ама си мълча.
А, не знам. Аз жена с истинска кариера (не просто някаква работа) не познавам да е излязла за повече от 6-7 месеца в майчинство (масово 3-4 месеца). Повечето след това започнаха да работят от вкъщи, но си взеха бавачки. Бяха там и можеха да хвърлят по едно око на децата, но друг ги гледаше. И да, ако си на отговорна позиция и имаш амбиции, не че не можеш да ги вземеш тея година, две или три, просто никога вече няма да се върнеш на същата позиция и в същия капацитет. В моята сфера поне.
3 години с първото, още 3 с второто и оп, 5-6 години извън пазара на труда, че и повече ако се вземе болничен за периода на бременността. Никоя кариеристка няма да го направи това.
3 години с първото, още 3 с второто и оп, 5-6 години извън пазара на труда, че и повече ако се вземе болничен за периода на бременността. Никоя кариеристка няма да го направи това.
Това са психично болни хора. Направо ми е жал за тях. Да си бутнеш детето след три месеца на някой друг, за едната работа. Тяхна си работа ама за мене това е болестно състояние.
Това е личен избор, чужд при това, и няма нужда от квалификации. То и аз си имам мнение за жени, дето са по 10г в майчинство или “си гледат децата”, дето междувременно имат повече брада от мъжа ми, само и само да не ходят на работа. Ама си мълча.
Да имаш успешно семейсто е въпрос и на късмет.
Сега стана модерно да се твърди, че ако някоя жена няма такова, то е защото е кариеристка.
Не е така, просто не е имала късмет да срещне правилния или пък си е чепат характер.
Когато една жена има зад гърба си подкрепящ мъж, е по-сигурно кариерата й да е успешна.
Сега стана модерно да се твърди, че ако някоя жена няма такова, то е защото е кариеристка.
Не е така, просто не е имала късмет да срещне правилния или пък си е чепат характер.
Когато една жена има зад гърба си подкрепящ мъж, е по-сигурно кариерата й да е успешна.
Напоследък и мен силно ме вълнува темата. Споменахте за лекарите малко по-назад. Предстои ми да завърша, трябва да започна специализация, която ще е още 4 години. А тогава е още по-голям гърч и от следването. Преди исках да ставам асистент, да запиша докторантура и така да стана и хабилитирано лице, но не знам дали ще ми е по силите. А бих искала да преподавам на студентите. Но отделно имам и връзка, която си мисля, че страда от всички неща, с които се занимавам в момента - френски, танци, доброволстване и университета с изпитите. А вкъщи като се прибера вечерта или късния следобяд е пак учене. И край няма. Въобще не знам как ще се случат нещата, пък за деца да не говорим. След 30 за мен е малко късно за първо дете и май ще се филмирам доста какво би могло да стане. Много ми е объркано. Но трябва да избера или едното или другото.
Това със 100-те часа на седмица е реалност, много колеги са така. Не е законно, но това никой не го интересува. Няма персонал или хората масово работят на 2 или дори 3 места и от едно 12 часово дежурство се ходи на друго такова, после пак и се прибираш у вас след 2 дни колкото да се изкъпеш и пак излизаш. И това за да се докарат някакви прилични доходи. Аз ако като ученичка знаех какво е, нямаше да се наема, но и не мога да си се представя да правя нещо друго.
Това със 100-те часа на седмица е реалност, много колеги са така. Не е законно, но това никой не го интересува. Няма персонал или хората масово работят на 2 или дори 3 места и от едно 12 часово дежурство се ходи на друго такова, после пак и се прибираш у вас след 2 дни колкото да се изкъпеш и пак излизаш. И това за да се докарат някакви прилични доходи. Аз ако като ученичка знаех какво е, нямаше да се наема, но и не мога да си се представя да правя нещо друго.