Балансът между кариера и брак

  • 47 307
  • 1 978
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: X
В strategy consulting, за каквото вероятно говори тя, това е стандартно работно време и не само за американски фирми или в САЩ. Не заради колове с американци, просто е много работа, безкрайно правене на презентации, къси срокове и какво ли не.

Такава ми беше първата работа. Личният ми рекорд е 17 часа без прекъсване в офиса. Тръгнах си към 3 сутринта. На следващия ден пристигнах в 9:06, защото единия асансьор беше повреден, пред другия имаше опашка, а ние бяхме на 17 етаж. Влязох в офиса и знаете ли какво ми каза проект мениджъра ми? “Почти успя”. Изобщо не разбрах в първия момент какво има предвид, но като загрях, побеснях. Мразех я тая работа.

Съгласна съм с Мая, че е робство. Повечето го правят няколко години (или това им е целта), но бих казала, че в дългосрочен план се изплаща. Е, има и хора, дето ги кефи. Аз не бях от тях.

ПП: другото класическо подмятане, ако си тръгнеш към 6 вечерта - “Да не си взел/а половин ден отпуска?”

# 136
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852
Ма чеки малко, защо някой трябва д ае "авейлабъл" преди или след работно време. То затова има работно време, в което си "авейлабъл",а после е лично време. И дали имаш или нямаш деца, няма никакво значение, защото е извънработно време и никой не би трябвало да те търси тогава и да ти държи сметка какво правиш и що не си "авейлабъл"

Мая, работното време не е фиксирано, също и часовете на започване и приключване на работа. Също и има хора на ненормирано време, какво уточниха и преди мен. Фиксирано е по договор да работиш Х часа седмично за част от нивата, за други - не.

Разбира се, по закон има часове, в които ако те извикат и се наложи да работиш, получаваш по-висока ставка, но дори не говоря за тези часове. Става дума за това, че има хора, които винаги искат да могат да си заведат сутрин децата на училище или вечер да ги вземат - няма проблем, фирмата дава тази възможност. Но просто не очаквай реалистично да се издигаш, ако не си готов да дадеш нещо повече от работното време винаги от 9 до 18, това е.

# 137
  • Мнения: 17 874
Извънредният труд не води задължително до израстване. Плюс това, свикнеш ли ги веднъж, че работиш извънредно, особено пък ако не получаваш  бързо нищо в замяна - дори да се издигнеш, вече си влязъл в затворения кръг.

# 138
  • Мнения: 13 324
Плюс това, свикнеш ли ги веднъж, че работиш извънредно, особено пък ако не получаваш  бързо нищо в замяна - дори да се издигнеш, вече си влязъл в затворения кръг.
Това не е баш така, щото човек сменя фирми, работодатели, дори и професионални сфери. И в различните етапи от живота и "кариерата" си различно мисли и действа.
Обичайно извънредната работа се практикува на младини, когато и без това нямаш много други смислени занимания. И служи да израснеш финансово най-вече Simple Smile

Сега, не говорим за неквалифициран труд като сервитьорки и продавачки, където е чисто и просто извиване на ръце и неспазване на трудовото право.

# 139
  • Мнения: 17 874
Е, сметнах за излишно да уточнявам, че става дума за същото работно място. На ново естествено, че имаш нов шанс за  възпитаване на колегите.
Извиването на ръце и неспазването на трудовото законодателство видяхме, че не е запазено само за простите бачкатори Simple Smile

# 140
  • Мнения: 7 349
Познавам хора (предимно жени), които не си даваха толкова зор в работата, не искаха и не се занимаваха с допълнителни задачи, стриктно си спазваха работното време, но пак бяха повишени. И не говорим за някакви уау кадри, супер талантливите - по-скоро имаха късмет, знаеха пред кого ще мине дадено поведение и използваха възможността, че просто по-читави и умни хора не бяха останали за конкретните позиции. Или грешен избор да ги повишат, или не е имало кой друг да бъде промоутнат. Но бързичко стана ясно за всички, че тези хора не са заслужавали повишение.

# 141
  • София
  • Мнения: 37 585
Като вряла и кипяла на пазара на труда, мога да ви съобщя, че е много вярна приказката, че едно бебе ако не ревне, няма кой да му обърне внимание.
Сега работя работа, която ужасно ми харесва и обичам, която е с работно време и над мен практически шеф нямам. Нямам, защото го няма по 6-8 месеца в годината.
Но, когато кажа мен ме няма - няма ме. Не ми предиря, не ми следи работата (не я и разбира в детайли), не ми се държи сметка, не ме ангажира със себе си, чат- пат само с някой от другите си бизнеси.
Може ли по- добра заплата? Винаги. Устройва ли ме? Да, защото в 20- те си години съм си платила лептата и подложила с нерви, стрес и безумни часове.

# 142
  • Мнения: X
При мен е донякъде подобна ситуацията. Шефът ми си е наличен, но не ме следи грам. Върша си работата, но не се претоварвам. Приятна ми е.

Редовно хедхънтъри и познати ми съобщават за отворени позиции, на които подозирам, че заплата ще е двойна. Е, да, ама работното време ще е сигурно тройно, а стресът ще е по 10х. Признавам си, че ако нямах човек до себе си щях да драпам натам.

Но имам и затова двойната заплата не ме блазни Simple Smile

# 143
  • Мнения: 17 874
Аз все казвам, че вече бившата ми работа е идеална за непретенциозни и неамбициозни майки с малки деца. Има варианти за договаряне на работното време, има възможност за хоум офис. Шефът е интелигентен, възпитан и работи повече от служителите.
Там обаче имаше доста други минуси, заради които в крайна сметка напуснах - главният беше неадекватното разпределяне на иначе елементарните задачи, следван веднага от не чак толкова мотивиращо заплащане. И липсата на всякакъв шанс за израстване, защото просто няма накъде. Иначе съм работила извънредно там, да - при работно време до 5, оставам до 7. Шефът до 8-9 Simple Smile

# 144
  • Мнения: 1 756
Параход, за деквалификация не мога да кажа, макар, че има отдели във фирмата, в която работя, които са толкова високо технологични, че буквално за месеци има големи промени. Извън тях обаче, около мен виждам, че жените много често след майчинството си остават на половин ден или поне на непълно работно време, за да отделят повече време на децата си. Правят го и жени на ниски ръководни позиции, даже фирмата се опитва видимо да ги поощрява.
Ами, не виждам нищо лошо в този модел. Аз също си тръгвам на часа, защото денят ми е разчетен от-до. Приготвяне и изпращане сутрин на 3 ученика, работа от 7 до 11 или 14.30 часа, после пазаруване, външни задачи и прибиране на  едно или две деца. А в това време ММ е сготвил и поработил в хоум офис. Не искам по-висока позиция, защото ще трябва да дам най-ценното си - времето. Моето, на семейството, а отгоре на всичко и силите. Нямам мотивация да се раздавам за някой друг, това е. Искам да се пазя за децата и ММ.

# 145
  • София
  • Мнения: 37 585
Мен чат- пат ме блазни, даже като залудея и се явявам на някакви интервюта, имам три предложения, които си ме чакат с хора под мен, но аз за шеф не ставам.
Казах, че съм ужасно мързелива, затова си имам изработен спретнат, акурантен и бърз  начин на работа, чуждото мявчене може да ме извади извън нерви. Една година уж обучавах една дистанционно, която е вършила тая работа пет години над моя стаж, тя просто глупава жена, глупава.
Все цялото ми търпение - просто не става.
Кат промълвиха да я взимат да ми помага, викам нененен, отивам да продавам шоколад в мола.
Парите ме блазнят (нямам реална нужда от тях), но пък удовлетворението ми няма цена.

# 146
  • Мнения: 6 640
В strategy consulting, за каквото вероятно говори тя, това е стандартно работно време и не само за американски фирми или в САЩ. Не заради колове с американци, просто е много работа, безкрайно правене на презентации, къси срокове и какво ли не.

Такава ми беше първата работа. Личният ми рекорд е 17 часа без прекъсване в офиса. Тръгнах си към 3 сутринта. На следващия ден пристигнах в 9:06, защото единия асансьор беше повреден, пред другия имаше опашка, а ние бяхме на 17 етаж. Влязох в офиса и знаете ли какво ми каза проект мениджъра ми? “Почти успя”. Изобщо не разбрах в първия момент какво има предвид, но като загрях, побеснях. Мразех я тая работа.

Съгласна съм с Мая, че е робство. Повечето го правят няколко години (или това им е целта), но бих казала, че в дългосрочен план се изплаща. Е, има и хора, дето ги кефи. Аз не бях от тях.

ПП: другото класическо подмятане, ако си тръгнеш към 6 вечерта - “Да не си взел/а половин ден отпуска?”
Право в целта! Simple Smile

# 147
  • София
  • Мнения: 37 585
Пък аз даже съм плакала. Да се доказвам на Михаля. Цялата тая тревожност за неуспех ме напусна, когато се чатнах, че аз съм 10 пъти по- успяла от прякото ми ръководство и се опитвам да доказвам неща, които нито имат смисъл, нито значение.
Но пък винаги съм била с доказано мнение за професионализъм и мисля така ще си остане.

# 148
  • Мнения: 47
За мен в един брак между двама читави хора жената се грижи за децата, мъжа и къщата. Подкрепя половинката си, поддържа домашен уют, както само една истинска домакиня може, пъддържа се привлекателна за половинката си и я подкрепя във всичко, дори и да има и да изказва различно мнение (важно е да има мнение и да не е безгласна).
Мъжът също се грижи за семейството като спортува, развива се кариерно, ремонтира, в малкото си свободно време помага на жена си и осигурява парите в семейството.

Току що описах "перфестният сценарий", който на практика едва ли съществува, но просто темата е така поставена, че изисква "дисни" сценарий

# 149
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852
Параход, за деквалификация не мога да кажа, макар, че има отдели във фирмата, в която работя, които са толкова високо технологични, че буквално за месеци има големи промени. Извън тях обаче, около мен виждам, че жените много често след майчинството си остават на половин ден или поне на непълно работно време, за да отделят повече време на децата си. Правят го и жени на ниски ръководни позиции, даже фирмата се опитва видимо да ги поощрява.
Ами, не виждам нищо лошо в този модел. Аз също си тръгвам на часа, защото денят ми е разчетен от-до. Приготвяне и изпращане сутрин на 3 ученика, работа от 7 до 11 или 14.30 часа, после пазаруване, външни задачи и прибиране на  едно или две деца. А в това време ММ е сготвил и поработил в хоум офис. Не искам по-висока позиция, защото ще трябва да дам най-ценното си - времето. Моето, на семейството, а отгоре на всичко и силите. Нямам мотивация да се раздавам за някой друг, това е. Искам да се пазя за децата и ММ.
Леони, разбира се, няма нищо лошо. Важното е за вас като семейство да е ок.

Според мен така или иначе, за да се постигне някакъв баланс, говорим за сменящи се вълни - в един момент повече работа, в друг - повече семейство, когато са налични и деца. Това ако човек иска нещо повече от средното, не просто работа. Всъщност и Лъвица това написа преди няколко страници.

При семействата без деца ми се струва далеч по-лесен балансът, затова и първото ми мнение беше свързано именно с дефиницията за семейство - за мен двама души без деца също са семейство. Но разбира се, всеки има право да знае какво го прави щастлив, иска ли или не иска деца и взематова решение за себе си. Също обаче не може да съди останалите, които остават след работно време и съответно получават после и повишенията (поне в моето обкръжение, различни професии, различни браншове, масово е така).

----------
мен88, това, което описваш, за мен не е перфектен сценарий, но всеки с мнението си.

Общи условия

Активация на акаунт