Майки имат своята амбиция, а ОСМОКЛАСНИК чака пролетна ваканция

Аз хич не мога да ставам рано, но лошото е, че децата още по-малко могат. Съответно те си навиват аларми, алармите започват да звънят в стаите им, аз ги чувам и ходя да ги будя, защото те си спят сладко-сладко с пеещите телефони до главите. Добре, че и двата звънят в 6,30, че с едно ставане ги минавам и двамата. После си лягам, но се ослушвам дали има движение между стаи и тоалетни, за да не си легне някой "за малко" и да не иде на училище. После пак ставам, за да ги изпратя, защото някой трябва да дудне на вратата - ключовете взе ли си, флашката с проекта, пари имаш ли, днес ще вали, това яке е тънко, ще ходиш ли някъде след училище, има мусака за обяд, абе - такива неща. После пак си лягам, колкото да се изтегна малко, да си помисля нещо хубаво, да си направя програма за деня и айде, ставам вече официално и аз...

Благодаря ви момичета за пожеланията. Надявам се Нинката, да се оправи преди мен. Аз съм го позакъсала, и ще съ влача дълго време.
Сега да почна първо от мен. След като взех да се пооправям, изведнъж един зъб реши, че трябва да почне да ми причинява мъка. Не му стигна това, но мъ накара и да ревъ, ма рев, като дърто магаре. В началото приболяваше, реших, че ще мине, и затуй търпях, да нооо, изведнъж в събота преценил, че това ми е малко и самоволно взе решението, че трябва да ме заболи повечко, до вечерта. По едно време вече не издържах, реших да търся зъболекар, ма в нашия смотан град, вече никой не ще дъ работи, точно в този часови диапазон. На всеки който звънях ми отговаряше - събота и неделя не работя, други хич пък и не вдигаха, а трети ми казаха да ида на следващия ден ( неделята ). И аз кво дъ прая, викам - добре. Криво - ляво осъмнах, облякох се, излезнах, запътих се към кабинета. Тупнах си дъто на столчето и зачаках редом с другите две двойки. Едните бяха или съпрузи, или майка и син, а другата двойка бяха с дете на 4 - 5 годинки май каза жената. Влиза един баща с голямо момче ( синът му ), пита дежурната зъболекарка дали хирургът е там, а тя му казва - не, от 14:00 нататък елате, тоя взе да се обяснява, а таз го праща в съседство, съответно, човека я пита за адрес, и т. н., а таз му отговаря - ми вижте в интернет, в гугъл потърсете, ма ха ся де - не стига, че ще пътуват до съседите, ми и в гугъл да си намерел хирург, че детето му цяла вечер го втрисало зарди зъб, тръгнаха си те. Останалите продължаваме чинно да си чакаме, заприказвах се с майката с малкото дете, и по едно време си викам - брех, таз скоро няма ли да приключи, и ставам аз да я питам дали вади зъби, поглеждам през врата, тя слага силанти на едното момиченце, а дружката и седи на стола вътре и я чака. Обръщам се към нея и я питам - зъби вадите ли?, отговор - не, елате от два нататък, всичко живо взе да се изнизва, само майката отиде да пита, така и не разбрах те дали останаха или си тръгнаха ( на детето му се сменят зъбките, и един му се клатеше, за да не тръгнат постоянните на криво, решили да идат да му го извадят ), тяхното си беше рутинно, не е нещо сложно.
Та тръгнах аз и почнах да скитосвам в търсене на работещ зъболекар, половината град обиколих, краката хванаха мускулна, тръгнах да се прибирам, и се сещам, че на квартала има още поне два кабинета които са един срещу друг, там никога не съм ходила, реших да рискувам. Докопах се до там, реших да се обадя по телефона на единият, той пък ми вика аз съм на Асеновата, питам го кога ще може да дойда, че съм спешна, той ми вика към 12:30 ч., питам го отново - а зъби вадите ли?, а той - по принцип вадя, окей, прибрах се, изкъпах се набързо, че вече се бях препотила доста обилно, вятъра и той мъ пофири. Оправих се и тръгнах, да ама като отидох, като седнах, ооо майко мила - тоз взе да си мие ръцете, па те треперят та пушек съ вдига, все едно беше на сто ракии. Викам си - ми добре, то може да е нещо времено, да ама не, грабна огледалцето в едната, в другата сондичката ( тъй ли се казваше онуй извитото и остро в единия край ), и почна с тез треперещи ръце да човърка. Докосна го леко а треперенето му като лист дет вятър го духа, ама важното е, че ми издуха едни 10 лева от джоба, без нищо да направи по въпроса, и на изпроводяк ми казва - вземи доксициклин, пий го днес и утре, и утре ела към 17:00 да го извадим, и си викам на ъкъла - моляяяя, да ти дойда утре, я бегай от тук, да имаш много поздрави. Прибрах се, чакам да стане време, за да си ида при другия, хем си ги познавам там, дочаках, тръгнах, отидох, влизам аз и чакам да ми дойде реда. Седнах на столчето, и човека взе да обяснява, как сега ако ми бие упойката, какво ще се случи, дали да рискуваме или да отложим за след няколко дена, след като пия антибиотик. Докът се чудихме, решихме все пак да пробваме, би ми упойка където и колкото трябва, изтръпна ми мястото, пробва, болеше, каза ми - ако можеш да изтърпиш, още сега го вадим, всичко ще трае 30 сек., викам му - то ако са 30 секунди, ша рискувам ище търпя, но все пак каквото ти решиш. И тъйййй, грабна машинката, удари ми още упойка, изчакахме около минута някъде, и втора проба - клещи, разклащане леко, шилото за да го повдигне леко зъба, пак клещи, и зъбът се оказа вече вън от леговището, даже и 30 сек. нямаше, по - скоро 10 - 15 някъде. После го проми с упойката, щот гранолома се скъса, повечето беше останал вътре. Прибрах се доволна и щастлива, ееехххх, не, че след като взе да отшумява упойката неямах много гадни болки пак, но за около час и половина понамаляха. Пия си антибиотика, отделно бутам аулин, понякога аналгин, все още си ме приболява, но явно и този до извадения нещо ми прави проблем ся, отделно пък същия ден или на следващия беше, за капак, на същото разположение от другата страна, реши че и той ще ме боли. В началото си помислих че съм го набила докато съм се мъчила да се нахраня, но не, оказа се че е зъб. Та сега долната страна ми е като разглобена. Да мине и днешният ден, пък да видим дали и болките ще отшумят.
Та ей таквиз премеждия при мен, от една хрема, се докарах до граноломи и гадни болки с подуване и рев. Рядко ми се е случвало да рева от зъбите, но то е щото като имаше нещо за оправяне все търчах, никога не съм отлагала, ноооо, наследството и гените си казаха думата, рано - рано, което е гадно.

За девойката, ко дъ ви рекна, тя почти веднага се пооправи тогава, явно като не и се ходи на училище и почва да се разболява. Отива тя във вторник и почва с новините, първо по Мат. учителката казала - днес няма да правите тест, който иска, в четвъртък ще го изпитам, останалите след ваканцията ще правят теста, едното момче решило пък още на момента да излезе на дъската да решава задачи, да ама, вместо да да изкара хубава оценка, то изкарало нарчето, и то защото хем не ги знае тези задачи, хем се напъва да ги решава, и съответно рискът който е поел му донесе нар. Моята реши да го остави за след ваканцията. Същият този вторник пък разбрала, че миналата седмица, в четвъртък или петък единият решил да седне отгоре на новия чин, да ама този нов чин пък не бил добре укрепен, и съответно се чупил, от тогава преди и след първия и втория или само преди и след първия час, класната им, врътка ключа, а те седят в коридора наказани, като другите паралелки. Май от вчера вече не ги заключват, но не съм сигурна. В сряда пък, господина по Фил. решил да им пусне в Кахут нещо като тест, бил по желание, който искал можел да се включи. Имало си рейтинги и тем подобни, уж казал - че на първите пет места щял да пише грахче, моята варирала между 4 и 6, накрая се оказала на 7, и все пак и тя си получила грахчето. Туй момче, помните ли го, дет само я зяпаше, и не го слуша кратуната, то пък се намърдало близо до нея, и само надничал за да преписва, даже и давал зор да даде отговорите, на всеки верен отговор почвал да подскача и да се провиква, все едно ги знае. Моята пък нали през седмица - две отсъстваше, та някои уроци ги пропусна, учебник не е отваряла, всичко е по слух, квот е чула в часовете го е запомнила, на два - три от въпросите се чудела кой от двата отговора да даде ( те били с по четири отговора въпросите ), и все на грешните цъкала, на два се омотала, но като цяло се е представила добре. Господинът им е дащен, оценки не им е писал само на тези дето не са участвали, а самият тест пък бил и за рейтинг, според това колко бързо ще отговориш, забавен е бил, на моята и харесал този тест. Във вторник правиха и по АЕ, но все още резултати няма, оплака се, че на едната дума не разбрала много добре какво трябва да я прави, някакво спрежение ли било, какво ли, хич не помня, нали си бях с болките, та много - много не бях в час. Вчера пък по Мат. учителката казва на един да си прибере телефона, и след една кратка дискусия с него, той и казал - добре де, добре, ще го прибера, кво бързаш, или нещо такова изтърсил, ма с такъв тон все едно съ знаят от сто години и са първи приятели.
Господинът по ФВС пък и той е готин, хич за нищо не ги тормози, преди две седмици някъде им казал, че в четвъртък (  тогава имат ЧСД ), който иска може да не присъства в часа, направо да си тръгва, тъй като им е последен час, и таз мойта вчера, решила да си тръгне, то и повечето са си тръгнали, някъде 5 - 6 са останали само, но те за да мятат топка.
Тоз 8 клас, в туй училище, с тез учители, направо си уцели джакпота, единствено с тая по ИИ нещо не мое да съ сработи, моята нещо я недолюбва, като се прибере все съ оплаква от нея, но и на самата учителка явно и има нещо. Дано и от следващата уч. година нещата да са тъй, дано да нямат кофти учители.
Спирам за ся, че тез два романа, мночко ви дойдоха. Дано да влезна до утре в кондиция, та да си пиша по - малки и кратки романчета.