Майки имат своята амбиция, а ОСМОКЛАСНИК чака пролетна ваканция

  • 36 416
  • 742
  •   1
Отговори
# 480
  • София
  • Мнения: 7 060
Ston - Сестра ми ми се смя. Каза, че съм влязла в отбора "Няма здрави хора, а само неизследвани". Но вече не знам какво да си мисля. От началото на годината е тази мъка, като след доказаните с тестове грип А и Ковид имаше нещо като тежка ангина, която бавно отмина, но минат 4-5 дни и той каже "боли ме гърлото", а правихме гърлен секрет - чист е. Кръвните изследвания също не показват възпаление. Но може просто да му се е сринал имунитета, защото и моето гърло така вече 5-та седмица, пък аз съм дърта за мононуклеоза.

ims - да се насладим на ваканцията, ама ако може малко африкански ветрове да подухнат, че тези сибирски не ми понасят. Обмисляме за Цветница с ММ да избягаме от децата, че и те малко свобода да видят. Давам си сметка, че това да си дете в семейство, в което и двамата ти родители са хоум офис е голяма мъка. Само не разбирам защо при тези обстоятелства не излизат по-често навън.

Тони - оправяй се! Физически, психически - всякак, чакаме те. Права си, че оценките са ни най-малкия проблем, ама нали затова сме майки да крякаме по децата и да ги стягаме.

# 481
  • Мнения: 11 068
Права си, че оценките са ни най-малкия проблем, ама нали затова сме майки да крякаме по децата и да ги стягаме.
Аз имам студент и продължавам  да си наставлявам - "Да ходиш на лекции, упражнения... да учиш редовно". ММ само ми се кара, че не оставям децата да "дишат", а те милите едвам ме изтърпяват, голяма съм досада...Но предпочитам да си го кажа и да съм спокойна, пък  дано им влезе в главата нещо.. 😆

# 482
  • София
  • Мнения: 7 060
Vita, 20 пъти съм казала на набора, завесата за бяна да е вътре във ваната, а не извън нея, за да не капе вода навън. След 10-тия път коментарът беше: "това няма как да стане". На въпросът ми защо, отговор не последва. Продължих и вчера след 20-тото повтаряне имам нов отговор: "това никога не си ми го казвала" Hushed Е как да не крякам и да не повтарям, като не знам кое е чуто и кое не.
Уж знае, че трябва да се направят упражненията и да се сложат ластиците на брекетите, ама ей на - забравя отвреме-навреме и аз трябва да помня и напомням. Ама какво става когато и аз забравя?
Миналият петък имаха някаква игра в училище и трябваше всички да се облекат като миньони. Предупреди ме още в понеделник, че за петък му трябва жълтото худи. ОК, худито изпрано, подготвено, ама нали се вживявам в задачата го питам дали иска да вземе от сестра си син дънков гащеризон? Категорично отказа. И аз казвам - добре, значи сини дънки. Казвам го на глас, пред него. Изобщо съм изключила, че в петък има спорт първия час и традиционно си ходи с анцуг. Получавам гневно съобщение по вайбър: "Имаш ли някакво обяснение, защо не ми даде анцуг за спорт". Все едно аз съм му длъжна. И понеже работя, а не стоя нон-стоп с телефона в ръка, не съм видяла съобщението и следва второ гневно: "добре че няма нужда да отговаряш"

# 483
  • Мнения: 2 608
Здравословно съм ок, но от последното боледуване, мъ удари в зъбите, от няколко дена съм капут. Но нема страшно, черен голаган съ не губи, та от мен трудно ша съ оттървете, само малко време ми трябва, докът да съ стабилизирам.

# 484
  • Мнения: 11 068
Gorg0nzola , типично поведение за момче 🙂. Сигурно има и отговорни и организирани, но те по скоро са изключение.

# 485
  • Мнения: 651
Моя младеж си изкара една малка ваканция, тридневна. Нямаха домашни, чак по едно време се оплакваше, че няма какво да прави. Е, намерих му! Решавахме задачи! 🤣🤣🤣 Щом учителката не им изпрати домашна, то имаме сборник.
 Иначе сам си се грижи да му е подготвена чантата, но пък и той е освободен от физическо.
Горгонзолче, това с гърлото... Тази сага при нас е вече не знам колко време. Мине не мине Боли ме гърлото. Пускала съм му гърлен секрет, нищо няма. Последно му излезе, че има уголемена сливица, на дърти години 🤔 и доктора не поиска да коментира нищо друго. Ластиците си ги слага сам, но нещо много го болят зъбите от тях?! При вас как е? И упражненията сам си прави. Абе нямам оплаквания в тази насока.
Но с "Това не си ми го казала!" е ежедневна драма. Все не чул и не разбрал какво му говоря!

Тони, бързо да влизаш в кондиция, че без теб виж какви затишия има тук. Кой ще поддържа огъня, а?

# 486
  • София
  • Мнения: 7 060
Зайче, моят държи на на болка за брекетите, но той не е еталон, има си сензорни проблеми от малък. От крещящи деца в клас изпитва физически по-голяма болка отколкото от брекети.
При последното ходене му сложиха по-дебела дъга. Питат го - боли ли те много? Ще издържиш ли или да я сменяме с по-тънка, а той: "нищо не усещам".
Пита го: предния път като сложихме долните колко време те боля?
Той: 1 ден.
Тя: как един ден бе човек, поне една седмица е болката.
Той (отегчено и мятайки белтъци): добре 2 дена
Жената гледа към мен и аз и казвам, че ако съдя по храненето му, наистина са били 1-2 дни.

За гърлото, нашата ЛЛ, каза преди месец: има вид на хронично фарингитно гърло и толкоз. Предвид написаното по-горе, няма идея болката в гърлото колко е силна и как я усеща.

# 487
  • Мнения: 11 068
След прекаран ковид бях дълго време с болки в гърлото и тъпа болка в едното ухо. Ходих на УНГ и ми изписа Толзинотен (хомеопатия) и се оправих. Може да пробвате с това лекарство.

# 488
  • София
  • Мнения: 3 743
Горгонзолче, като те чета, имам чувството, че моето дете описваш.

При нас проблемът с “не си ми казала” е с обратен знак. Някак още не мога да свикна, че тези деца пораснаха. И си планирам нещо, ама въобще забравям да кажа на децата. Например след работа ще ходим до баба, защото има рожден ден. Да ама като се прибера да взема децата, тях ги няма и се започва едно щуро звънене да ги събирам и съответно: “бе мамо, казвай ми ги тези неща!” Ама и те кога се пръкнаха, кога пораснаха… че покрай тях и аз одъртях (а това последното вече не е добре)

# 489
  • Мнения: 953
Хъм, да това "Не си ми го казвала" го чувам постоянно. Лошото е, че и мажа е същия. Цяла седмица говоря, че трябва да прибере днес детето, а той възмутен ме пита "А ти кога смяташе да ми кажеш".

# 490
  • София
  • Мнения: 855
Хъм, да това "Не си ми го казвала" го чувам постоянно. Лошото е, че и мажа е същия. Цяла седмица говоря, че трябва да прибере днес детето, а той възмутен ме пита "А ти кога смяташе да ми кажеш".
Satisfied И при нас така! Ами те синовете на кого да приличат, на бащите си разбира се?! Няма да приличат на организираните си майки, я! Smiling Imp
Един колега съм го запомнила с лафа относно жена му "говори си, не ми пречиш". Та и при нас върви с пълна сила от синчето, а честичко и от татенцето му. Пък после - ама защо си нервна!  Innocent Cold Sweat
Но да постъпим философски и да се успокоим с "А бе, да сме живи и здрави, пък другото ще се нареди!". Мда, това ни остава май!:joy:

# 491
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 1 971
На мен любимото ми е "Еее, а ти кога си ми го казала?" с тон близък до "кресчендо"... татенцето ѝ понеже не е толкова смел, само мънка "Ми не съм чул/разбрал!"...и двете ме докарват до нервна криза...
Тони да се оправяш!

# 492
  • София
  • Мнения: 3 308
Тони, оправяй се бързо! Гуш!
И при нас никой нищо не помни, малкото засега е най-добре.🤣
Иначе все напомням, накрая и аз забравям.
Но и синът е така, иска вече, като ходим някъде, да му казваме предварително, за да знаел, да не било изневиделица. На мен ми е странно! Аз като тийн много обичах да ходя някъде, даже щях да се радвам, ако е изненада. Ама забравих, тогава нямаше компютри и смартфони...
Ето почна се, на твоите години аз......, а толкова го мразех навремето....🤣

# 493
  • София
  • Мнения: 855
Ето почна се, на твоите години аз......, а толкова го мразех навремето....🤣
И аз така! Забелязвам и други неща у себе си, които съм "мразела" у родителите си, пък сега ми извират някак си от самосебе си. Опитвам се да ги потушавам тези изблици, точно поради такива спомени, но не винаги ми се получава.
Дени, ама не е честно! От къде го изкопа това хубаво смеещо се човече? В моята версия липсва, а така ми трябва, за да изразя емоцията си. Joy  (само това ми е налично, но не изразява напълно чувствата ми)

# 494
  • София
  • Мнения: 40 958
И аз редовно чувам "не си ми казала" или "кога си ми го казала". И от тийна и от малко по-големият тийн.
И ММ не може да убеди дъщеря ми, че съм ѝ казала например "утре излизаме". Няма никаква спонтанност при нея. Даже за "шляй пазар" трябва да знае поне седмица-две предварително.
Малкото тийнче за сега все още слуша и изпълнява като кажем "излизаме". Ако седнем обаче на заведение решава, че иска да се прибира.

И аз използвам от време на време "аз на твоите години" или "там накъдето си тръгнал/а..."
Майка ми винаги ми навираше в лицето белият кон и байрака.
Рекох го веднъж на сина ми и той ми рече "аз това не го разбирам".

Дени, ама не е честно! От къде го изкопа това хубаво смеещо се човече? В моята версия липсва, а така ми трябва, за да изразя емоцията си. Joy 
От телефона.
Иначе може с копи и пейст... 🤣

Общи условия

Активация на акаунт