"Гап иър" преди/след университет/гимназия

Амели, хареса ми как си го казала за патерицата, че много български родители са склонни всичко да поднесат на тепсия.

Аз също не съм започнала да уча веднага след гимназия, защото не ме приеха в желаната специалност. А не исках да уча каквото и да е. Но съм работила, по това време беше задължително да работиш, за да имаш право да кандидатстваш, ако си завършил гимназия в предходни на кандидатстването години. Което не е съвсем "гап", дори никак. Ходих си на работа и се подготвях за изпити междувременно, а езици упражнявах с четене на книги(нямаше много други възможности по онова време). Успоредно се чувствах по - свободна, отколкото докато учех в гимназия(като ученичка отделях много време на неприятните предмети, за да поддържам отличното ниво на приятните) и освен за разходки и купони, използвах свободното си време да се уча да готвя(в гимназията "не пипвах" тенджера, наистина нямах време), да правя торти и сладкиши, както и ежедневни, но по-трудоемки ястия), спестявах малко пари, учейки се да планирам разходи, все обикновени неща, но впоследствие полезни за студентка на 500км без ежедневна(дори телефонна) връзка с родителите си.

За сина ми не виждам смисъл от "гап", конкретно в неговия случай няма особено колебание относно какво ще учи(в рамките на 2,3 специалности е колебание то), но ако реши да не учи, задължително ще работи на нормален работен ден. Имам възможност на този етап да го издържам и без да работи, дори ще ми е по-полезен, ако не работи и ми е на разположение за разни организационни неща, пак вид работа, но не е "моето нещо", нито неговото.

Но примерите не могат механично да се пренасят, всяко дете е различно, всяка семейна ситуация и гледна точка, също.

Не всеки родителски отказ да се финансира gap year е извиване на ръце, ултиматум, спиране на кранче.  Както и  не всяко  безусловно финансиране означава смислена родителска подкрепа, допринасяща за ориентацията и бъдещото развитие. За мен поне зависи  с какво ще е  зает малдият човек в   тази пропусната година. Ако ще  е   просто да си пътува и да си спортува младежът/девойката, по-скоро бих отказала. Докато търси себе си, ще поработи. Спортът и пътуванията просто ей така с цел отдих/разнообразие не виждам как помагат за после.

След втори прочит на темата с фокус върху постовете на майката, ще напиша още един пост. Останах с впечатление, че проблемът на бъдещия абитуриент е, че не може да се насочи приоритетно към определена специалност, но все пак всички изброени са в сферата на техническите науки. Продължавам да поддържам мнението, че някакво съприкосновение със системата би му помогнало за ориентирането повече, отколкото предопределена на всяка цена "гап иър". Т.е. да си определи списък с желани специалности, да опита с кандидатстването, а нататък - каквото сабя покаже. Все пак са в една сфера и е ясно към кои предмети трябва да насочи усилията си. Не е като да се чудиш между медицина, право, архитектура или някакъв инструмент в Консерваторията, които неща се кандидатстват с коренно различни предмети. От това, което усещам като настроение от авторката, детето има опцията да не учи на всяка цена, има подкрепата на родители, а това би трябвало да му донесе нужното спокойствие. Може самата атмосфера в университетите при подаване на документи или изпити да му дооформи представата къде би учил или не би учил. Може да не го приемат нищо от най-желаните, но хвърляйки се в играта, вече да знае какво наистина иска и през следващата година да се фокусира към него. Или да може да определи какво твърдо не иска и да стесни кръга от желанията, което пак е важно. А може и "специалността да го намери", т.е. започвайки да учи това, което е приет, да открие, че е точно това, което иска.

Дали ще проходят уверено, ако са свикнали с патерицата?

Мисля, че по-скоро, да! Когато им се наложи вече да ходят сами ще са на по-зряла възраст, с повече опит и стабилни емоции, с пример от "патерицата". Ако ги оставим без нея (патерицата), на по-ранна възраст,  рискуваме да се сблъскат с трудности, които не могат да преодолеят (поради крехката им възраст) и да се откажат, да тръгнат по лош път, да се самосъжаляват .... и каквото още се сетите в емоционален и поведенчески аспект.
Зависи от много неща, разбира се, но рисковете ми се струват повече (без помощ и пример).
Към момента още не мога да намеря цел на гап годината за МС, но това е по-скоро негова работа, да търси и да изследва. Аз само ще следя и ще подпирам . Той живее самостоятелно от септември и по-рядко се виждаме, та нямам и много контрол. Чакам го да си дойде за уикенда, та да поговорим и да наместя чакрите.

Ако живее сам, къде е подпирането?

Kassi, а обмисляли ли сте варианта за американски университет? Дори AUBG предлага гъвкавост по отношение на избора на специалност.

Давали са ми избор да уча или да работя и то понеже смятаха, че е невъзможно и да се учи редовно и да се работи.
Да искаш да знаеш какво точно финансираш, лукс или необходимост, не е изнудване. Необходимо ли е човек да не работи, за да реши дали и какво иска да продължи да учи?
Може би има смисъл от гап година по две причини:
- Човек да свикне да живее и да се оправя самостоятелно преди да са го налегнали и грижите от следването.
- Да се откъсне от родителската опека и да добие навици да взема решения самостоятелно.
И в двата случая родителската "помощ" е противопоказна според мен.

е нали точно за това става дума през цялото време - самостоятелност, доизясняване на желания, съставяне на план, намиране на идеи....

Между другото как според вас се случва откъсване от родителската опека и добиването на навици за самостоятелни решения?

Уж за това става дума.
Самостоятелност (но за наша сметка)
Доизясняване на желания (с наше задължително одобрение)
Съставяне на план (с наше натрапено участие)
Намиране на идеи (с наша непоискана помощ)

По мои наблюдения и опит:

Откъсването от родителската опека става с отделяне от родителите. Психологическо през пубертетския бунт, физическо, с изнасяне на квартира или в общежитие и икономическо, с изкарване на прехраната с труд. Колкото по-късно започнат, толкова по-бурно протичат тези процеси.
Добиването на навици за самостоятелни решения става с правене на опити и грешки. И с поемането на отговорността за тях.
Опитите за предпазване от грешки и поемането на последствията са като опиатите. В малки дози по време на операция спасяват живот, в големи дози приспиват завинаги, а редовната им употреба предизвиква тежка зависимост.
По добре да показваме, че вярваме, че могат да се справят успешно сами.

ПС Често, когато мислите са ми били объркани е било, защото се опитвам да оправдая правенето на нещо, което знам, че не е полезно, но много ми се иска. Струва ми се, че и при Касий е така по темата.

О, да! Всички варианти обмисляме! Инженерните специалности обаче в АУБГ са дефицит.
Mitteva, не разбирам точно какво имаш предвид под "оправдая правенето на нещо, което знам, че не е полезно, но много ми се иска".
Всъщност, приключих с периода, когато вярвах, че не е полезен гап, сега гледам на това като възможност по-скоро да се ориентира по-конкретно за желаната професионална кариера. Не изключвам и актьорско майсторство да се появи като вариант. Няма лошо, важното е да избере това, което е на сърцето.
Разговорите тук ми помагат много, за да си избистря идеите, не за са се оправдавам. Задавате въпроси, давате идеи ... това ми помага да си задам и аз моите въпроси.
Имам усещането, че в гимназията децата са толкова ангажирани с учебни задължения, че не им остава време и мисъл какво искам да правя нататък. Когато се освободят от този ангажимент и непрекъснатото затрупване с домашни, проекти, оценки, конкуренция, ще им се поизчисти мозъкът, ще седнат на спокойствие и с облекчение да си дадат равносметка, да попроучат, да опитат ... това е последната ми мисъл по въпроса за Гап. Въпросът е как точно да стане това, за са не е загуба на време. За финансирането, няма ядове, нека ми даде ясна идея защо го иска пък аз ще намеря начин.

Kassi, има множество университетски онлайн безплатни курсове. Нека да изкара или поне да започне някои от тях и така ще прецени кое ги влече и в кое му е силата. Да опитва. Физика, инженерство - био, електро, химия..., математика, икономика...

 

Идеята хич не е лоша, благодаря! Можеш ли да ми помогнеш с думи за търсене или ликове към такива уни?

Сигурно има доста варианти. Чувала съм за Coursera и Udemy