Студенти в Нидерландия - 16

Амстердам е най-големият град в Нидерландия и затова съотношението студенти/работещи е най-малко. Там не е като у нас повечето университети да са в столицата. По-равномерно е при тях и със заплатите, безработицата… И това е много добре.
Там също има малки градове с много студенти, но не и Амстердам.
Ако търсиш повече спокойствие, не отивай в Амстердам - най-неспокойният нидерландски град.

Като цяло, трябва да подготвим децата си, че им предстои живот в по-спартански условия от тези, с които са свикнали. Ще трябва да се колаборират с хора с друга динамика, нрави и дори хигиенни навици, в споделени пространства и на тясно. Ще трябва да учат, работят и поддържат бюджет и домакинство - за 18 годишен, обгрижван до момента, това понякога е по-сериозно предизвикателство от университета. Ще трябва да се научат да си планират пазаруването и приготвянето на храна за по-дълъг период, за да са по-ефективни, но пък няма място в хладилника, защото има по едно рафтче за всеки. На фризьор няма да ходят на всеки 10 дни, защото е скъпо и ще се поддържат, основно, сами. Ще се изчакват за готвене и дори за уредите във фитнеса, защото там не се редуват . Моят син е с дълга коса и там се научи, че има отговорност да поставя препарат в канала, защото го запушва с косата си , преди това не беше чувал. С толкова новости се сблъскват за кратко време, с толкова битови трудности и емоционални разочарования/липси се борят, че това което може да направим най-добре е да ги научим да преработват негативните емоции и да им дадем време да се свържат със смелостта си и да успеят да превъртят колелото сами. След две години мога да кажа, че това са най-сериозните уроци, които моят син взе.  Надалеч порастват бързо и добиват увереност, а ние само ще помагаме или ще се учим да се отстраняваме, когато е нужно.
Аз съм от "несъвършените" майки, които все се опитват да облекчат децата си и като единствен родител все живея с мисълта децата ми да не са с усещане за дефицит на внимание. И аз се уча  - да ги оставям сами да се преборват, за да са удовлетворени. Най-щастлива съм, когато мога да помогна, но те са най-щастливи, когато се справят сами.

Подкрепям изцяло Kepeva.
Сина ми не беше сготвил една манджа през живота си , не беше пускал пералня и т.н. .
След следването си в Холандия , сподели ,че всеки един младок е добре да пребивава в чужда страна, далече от мама и тати , минимум 6 месеца . Това е най-добрия житейски урок.
Друго което сподели за по- лесна адабтация  е факта , че го закарахме и извървяхме първите стъпки заедно .Настанихме го , сготвихме една манджа заедно , намерихме пералня и пуснахме  пране , пазарувахме в магазин и други такива дребни битувизми , за който ние не се замисляме .
Стояхме около 4 дни там , но бяха достатъчно за първа стъпка.
Той беше първата година в квартира с всякакви хора и работещи и студенти и оперна певица.
Втората година се организираха с негови колеги и наеха заедно къща .

Променя се мирогледа , променя се самочувствието, израства се  рязко. С всичко се справят сами .
Децата са по-смели от нас .

Прекрасно обобщение в стегнат вид  на всичко  свързано с живота на децата ни отивайки там !Адмирации Kepeva!!

Благодаря, но сега се прочетох отново и се засрамих от себе си...., защото битът не е най-съществен, макар и ежедневен , а съм пропуснала най-важното,  което децата ни преодоляват, отделяйки се от родната среда. Свикват да живеят без да има на кого да се ожалят и кой тихо да ги прегърне, без да задава излишни въпроси; част от тях се разделят с гаджетата си и страдат; няма ги приятелите им; отдалеч разбират за семейните поводи, традиции и тържества,  които доскоро са били съществена част от фамилната подкрепа и идентификация; опитват се да намерят нови познанства и приятелства, което не за всички е лесно и подлага на изпитание самооценката им...........Всъщност, децата ни, май, до този момент не са имали по-голямо предизвикателство! А нашето е раздялата с тях

Продължавам да си търся квартира в Хага. Ако някой има апартамент където се освобождава стая или заминава на стаж, моля пишете ми на лични.За дъщеря ми, мило и възпитано момиче, първа година комуникации в приложния.

Керева, по добре едва ли би могло да се опише. Адмирации. Тайничко си записах думите ти за това да ги научим да преработват негативните емоции , да се свързват със смелостта си, и да успеят на превъртят колелото. При моя син голяма част от тези предизвикателства са зад гърба му, но съм сигурна- чакат го други, още по големи и  интересни. От това как се е справил дотук зависи как ще продължи напред.

⬆Up⬆ Да Ви запозная с развитието на моя казус и да имате по едно наум 😉
В понеделник получих колета, като предварително спорихме с Международен отдел на Спиди за обезщетение. Според тях обезщетение е да ми възстановят парите за доставката 🤔 Според мен това е повече от задължително и не е обезщетение. Претендирам за заплащане на чекиран багаж (защото точно, за да избегнем мъкненето на багаж по самолети, го изпращам по куриер). Засега ми отказват!
След като си получих кашона обаче “яхнах метлата”! Беше намачкан и накъсан… вътре имаше изпочупени буркани, разкъсани опаковки … грозна картинка!
Предявих рекламация… и ми поискаха касови бележки 😳 Аз не пазя такива, още повече за хранителни продукти закупени преди 2 и повече месеца! Пак поспорихме и… подадох официална жалба в КЗП и пуснах пост във Фейсбук, като се “тагнах” в Спиди София. Нямам идея кое е подействало, но днес ме уведомиха, че ще ми преведат сумата по рекламацията за увредените продукти!
Все още ще си претендирам за другото обезщетение, но и това е една малка победа! Поне за мен! Та … мисълта ми е да не се предавате когато сте уверени в правотата си!
П.п. И си пазете касовите бележки - дори за слънчоглед и вафли 😳😄

Чудесно сте се справила.
 На мен веднъж ми счупиха компютър, веднъж - монитор, но не бяха току що закупени и съответно, подлежащи на застраховка. Компютърът го поправихме в Холандия срещу 500 евро, но самият той беше доста скъп. Мониторът не подлежи на поправка. На оплакванията ми отговориха, че не съм ги опаковала добре и опаковката трябвало да издържа падане от височина 1,5 м. А трябваше да ги "захапя".

Този колет със Спиди ли е изпратен? На мен две години подред ми отказват да приемат изобщо буркани, защото не можели да гарантират, че няма да се счупят и после трябва да плащат рекламации. Преди години приемаха и домашни консерви, после държаха да са от магазина, вече и това не приемат. Става въпрос за Варна, в два различни офиса съм питала и на двете места ми отказаха.

Да, Спиди! Бурканите бяха 3, от които 2 се счупиха 😬 Ще е било голямо търкаляне на кашона, защото виждате в какво състояние го получих. Щом  консервите са огънати, кафето се е развакуумирало, вафлите са станали на прах, а семки имаше из целия кашон, ще е било нещо много сериозно! 🤦🏻♀

Явно е било за добро, че не са ми приели кашона.

Само един колет съм пращала, благополучно пристигна, казаха ми, че е позволен само 1 бр. стъклен буркан, но явно голямо лашкане пада, защото един пакет ориз се беше разпилял из целия кашон

Ако сте ок да преглътнете едни 60 евра доставка, аз ползвам куриер който за два дни е на адреса, както слагам в колата, така си го получава - нищо не е мръднало, буркани, компютър..какво ли не съм изпращала в годините . Включително моп...залепен с тиксо върху кашона. Не гледат вътре какво има, много са бързи, помагат да се качи кашона на анансьор. Сумата е за 30 кг. Ако е по тежък, взимат още 10-. 20 лева. Скъпо е, знам.. с тези пари вероятно би могъл да си пазарува храна, и това го знам, но ... колета си е колет. Винаги е било вълнение голямо като се получава. Сега вече не пращаме, но докато учеше, на въпроса - подарък за РД или колет, винаги предпочиташе колета .
Последно се кооперирахме с родителите на девойката с която съжителстват, определено по леко но дойде като си разделихме сумата наполовина .

Може ли да споделите кой е куриера?