Защо ти е тъжно, докато преобладава горният тип мислене, обществото не е готово да бъде “справедливо” към жените и техните нужди, базирано на разнообразните потребности, които те имат и различните роли, които трябва да изпълняват в обществото. Докато средата, за която е споменала Ли Лу, не се изгради, средното обществено мнение ще е като в натъжаващия коментар.
- Публикувана: 7 март 2023, 15:15 ч.
- Последно мнение: 19 март 2024, 23:08 ч.
Дилемата на съвременната жена: кариера или семейство
Е аз искам това, което Ли Лу описва реално…
Не иска ли всяка жена да работи, спокойно и щастливо по-малко от 40 часа, да има време за децата и дома, мъжът й да я подкрепя и бъде равноправен партньор, с който да си поделят задълженията ? В зависимост от това, на кой от двамата кариерата върви в дадения момент, той да може да поеме децата ако е нужно боледуват и не могат да ходят редовно?
Мисля че всички искаме едно също.
Не иска ли всяка жена да работи, спокойно и щастливо по-малко от 40 часа, да има време за децата и дома, мъжът й да я подкрепя и бъде равноправен партньор, с който да си поделят задълженията ? В зависимост от това, на кой от двамата кариерата върви в дадения момент, той да може да поеме децата ако е нужно боледуват и не могат да ходят редовно?
Мисля че всички искаме едно също.
Аз имам подкрепящ съпруг, живея в страна с 35 часова работна седмица и минимум 5 седмици ваканция (обикновено 7) и имам време за децата и къщата. Но нямам време за мен и за моменти само с ММ. Така че въобще не съм задоволена. Искам по-лесен достъп до бавачка, ясли и занимални. Особено по време на ваканциите, които тук са безкрайно много. На мен това ми липсва. Не да тичам между двата ангажимента - работа и домакинство.
Да, но това, което ти искаш, на практика означава “второразредна” поддръжка, отново от жени, които да работят нелицеприятни часове и при по-консервативни условия - т.е. за да можеш ти да си оставиш и прибереш децата от ясла/градина/бебе гледачка в 8, прибереш след 6 вечерта; да се включват със съпорт, когато детето е болно (специално обгрижване, различно от стандартното). Т.е. жени, за които да няма същата гъвкавост в работно време и условия на аутсорсинг, та не е ли най-добре държавата да подсигурява условия майката да извършва тези дейности, вместо да създава необходимост от аутсорсинг чрез нископлатени, често подложени на трудни за изпълнение условия работни позиции пак за жени, изискващи след работно време, случайни повиквания(болест, време с половинката, ваканции без децата) и прочие, които пък създават проблеми за другия клас жени, които няма как да се възползват от гъвкавостта, която ти търсиш? Всичко е навързано и отговорностите са някакси “споделени”, или поне би трябвало да бъдат, от социална гледна точка.
Майката може да работи на намалено работно време, ако държавата сложи това като политика, за да си се грижи за децата, докато са малки. В противен случай се намесват ниско платени съпорт “служителки”😅. Кое според теб е най-добре за 1) децата и 2) обществото. Не говоря кое е най-добре от твоята субективна гледна точка.
Бавачката ми я плащахме 1000е на месец. Отделно държавата ù плащаше брутната част. Тоест тези 1000 бяха само нетното ù възнаграждение. Тя се грижеше за 3 деца, което означава, че заплатата и е била около 3к на месец, при средна заплата за Франция от 2К. В момента търся човек за чистене и ми искат между 20 и 25 евро на час. Като те ме интервюират: къде живея, колко стаи ми е апартамента, колко деца има (да си направят сметката колко се мърси). Като брутното минимално заплащане е 11,5е. Не виждам как могат да се нарекат тези жени "слабо заплатени". Излезте от викторианските ви представи за живота, ще бъдете много учудени.
За обществото е най-добре да има повече заетост и повече платени осигуровки. За майките - да имат свободата да бъдат себе си.
За обществото е най-добре да има повече заетост и повече платени осигуровки. За майките - да имат свободата да бъдат себе си.
Обаче не разбрах, тезата която подкрепяш е: да няма правителствена политика, позволяваща на всички жени (включая н-р: обслужващите майките; майките, желаещи да прекарват повече време с децата си след работа, вместо да ги оставят допълнително по бебегледачки; майките които искат кратко време работна пауза, за да стоят с децата си докато са малки и тн) да се възползват от гъвкавост на работното време? То ясно че всичко е комерсиализирано, но не за всеки свободата да бъдат себе си е в това да платиш на някой да прекарва време с децата ти вместо теб. Без правителствена политика, за много жени: 1) вместо от 9-5, работното време става 8-6 или 7-7 от излизане до връщане вкъщи при семейството, а за другите 2) за тези, които имат пътувания до работа, болни деца и пр, обслужващите - чистачката ти, детегледачката и пр. - работното време е често - “на повикване”, което за теб може да е идеално, но за тях, за 11.50€ на час, може и да не е.
И за двете групи въз основа на горното, гъвкавост няма. Или не толкова, колкото би било полезно. От некомерсиална гледна точка говоря.
И за двете групи въз основа на горното, гъвкавост няма. Или не толкова, колкото би било полезно. От некомерсиална гледна точка говоря.
Ох, тези цифри ги нямате за нищо. Какви 11е, като цитирах почти двойна цифра! Като другия потребител, за когото процентите работещи жени в България и Франция били едни и същи, а то има няма 30% разлика.
Искам жените да могат да избират. Тези, които искат, да могат да прекарват повече време с децата си (по-евтиния за държавата модел), но и тези които предпочитат да работят да го могат също. Вярно е, че това струва пари. Много пари. Вече обясних, че тук държавата доплаща сумата до бруто заплатата на бавачките. За чистачките връща до 50% от заплатените пари под форма на данъчни облекчения. Което спомага много семейства да могат да си го позволят. Всички наши френски познати ползват тези услуги и повечето българи също. А жените, които работят това просперират, защото първо сами си правят дневния режим и часове, и второ - взимат добри пари. Ако е чевръста ще взима колкото една юристка.
Но пак повтарям това е скъпия вариант. И си давам сметка, че не всички държави могат да си го позволят за жалост. Докато майчиният труд е безплатен. И когато дойде време за пенсия - да е гледала за кого се е омъжвала, защото не е в нейна полза да се развежда.
Искам жените да могат да избират. Тези, които искат, да могат да прекарват повече време с децата си (по-евтиния за държавата модел), но и тези които предпочитат да работят да го могат също. Вярно е, че това струва пари. Много пари. Вече обясних, че тук държавата доплаща сумата до бруто заплатата на бавачките. За чистачките връща до 50% от заплатените пари под форма на данъчни облекчения. Което спомага много семейства да могат да си го позволят. Всички наши френски познати ползват тези услуги и повечето българи също. А жените, които работят това просперират, защото първо сами си правят дневния режим и часове, и второ - взимат добри пари. Ако е чевръста ще взима колкото една юристка.
Но пак повтарям това е скъпия вариант. И си давам сметка, че не всички държави могат да си го позволят за жалост. Докато майчиният труд е безплатен. И когато дойде време за пенсия - да е гледала за кого се е омъжвала, защото не е в нейна полза да се развежда.
За да не въртим в кръг. Прочети си пак коментарите. Говориш от собсвения си бабъл - всяко изречение съдържа: пари, услуги, евтино, сума, бруто, заплата, скъпо, безплатно…но долното е най-показателно от кой социален сегмент обобщаваш:
Наистина ли мислиш, че много семейства могат да си позволят обслужващ съпорт и че съпортът взимат добри пари, и че запълването на дневния режим е лесно и просто за голямата част предлагащи тези услуги? Въртим в кръг и повече няма да се включвам, но си помисли дали освен комерсиален, гъвкавостта като държавна политика отнасяща се към възможностите на жените, има и друг, немонетарен аспект.
….За чистачките връща до 50% от заплатените пари под форма на данъчни облекчения. Което спомага много семейства да могат да си го позволят. Всички наши френски познати ползват тези услуги и повечето българи също. А жените, които работят това просперират, защото първо сами си правят дневния режим и часове, и второ - взимат добри пари. Ако е чевръста ще взима колкото една юристка.
Наистина ли мислиш, че много семейства могат да си позволят обслужващ съпорт и че съпортът взимат добри пари, и че запълването на дневния режим е лесно и просто за голямата част предлагащи тези услуги? Въртим в кръг и повече няма да се включвам, но си помисли дали освен комерсиален, гъвкавостта като държавна политика отнасяща се към възможностите на жените, има и друг, немонетарен аспект.
4-6 часа е добре ако си младо момиче. Ако си майка и след това те чака втори работен ден в готвене, чистене и писане на домашни - не, мерси. По-добре на работа. И това съм пробвала, дори е по-кофти.
... Едно отклонение: С навлизането на изкуственият интелект във все повече сфери, прословутата мантра за повече деца ще изчезне. При нас като цяло нещата се случват по-бавн,о но много фирми в чужбина замениха цели отдели с AI. Така че голям брой деца за да има кой да работи и плаща пенсии, на дадена територия скоро ще е излишно.
Аз съм от средната класа. И като казвам средна, имам предвид не богата ù част. Тоест, нищо особено.
Имам бивша състудентка, която след бърнаут започна да работи точно като чистачка. В началото тази работа ù беше като част от терапията. После ù хареса, почна да печели доста и понеже бяхме в бином в университета, ми предложи да станем съдружници. Сега има 2ма на заплата при нея.
Немонетарният аспект е, че се дава работа и то добре платена на хора, които често нямат голямо образование (моята приятелка е изключение), а майките могат да се съсредоточат в по-приятни за тях алтернативи от това да заредят кукъра, миялната и пералнята, докато водят детето на спорт (това, последното май трябва да се води удоволствие?)
Разбирам, че моите аргументи не влизат в твоята перспектива (или "бабъл"). Което не означава, че не функционират. Изпитано.
Имам бивша състудентка, която след бърнаут започна да работи точно като чистачка. В началото тази работа ù беше като част от терапията. После ù хареса, почна да печели доста и понеже бяхме в бином в университета, ми предложи да станем съдружници. Сега има 2ма на заплата при нея.
Немонетарният аспект е, че се дава работа и то добре платена на хора, които често нямат голямо образование (моята приятелка е изключение), а майките могат да се съсредоточат в по-приятни за тях алтернативи от това да заредят кукъра, миялната и пералнята, докато водят детето на спорт (това, последното май трябва да се води удоволствие?)
Разбирам, че моите аргументи не влизат в твоята перспектива (или "бабъл"). Което не означава, че не функционират. Изпитано.