Дилемата на съвременната жена: кариера или семейство

Поне половината (и то далеч по-комуникативната) от цялото общество се състои от жени. И ако общественото мнение е такова...
Което не пречи на никоя жена да не приема мъж, чиито разбирания не и допадат. Ако болшинството жени са така, тогава за старомодните мъже ще е трудно да си намерят жена.
Когато и двамата съпрузи са конкуренция на трудовия пазар, заплатите логично падат и за двамата. А традиционното семейство остава без конкуренция в отглеждането и възпитаването на деца. Така в кратко и средносрочен план печелят работодателите, а в дългосрочен - традиционните семейства. Модерната средна класа губи и това е ясно видимо на запад.
Работните места с гъвкаво работно време не предлагат високо заплащане обикновено. Освен ако под гъвкаво не разбираме разтегателно. Да не говорим, че важни професии като строител, шофьор, хирург, фермер, моряк и т.н. изобщо не предполагат такива формати.
Жените и сега имат избор да работят или да раждат и отглеждат малки деца. Мъжете НЯМАТ такъв избор по природа.

Дори само изборът да останеш неомъжена и да нямаш деца е бил отвоюван дълго. То в главите на някои българи и досега не е осмислено.

Сравнително доскоро това е бил изборът да умреш от глад, защото брат ти не може сам да изхрани родителите ви, жена си, децата си, че и теб. А ти не можеш да ореш. Чисто физически не можеш.
Луксът да имаме различен избор се дължи на преобладаващо мъжки труд и до ден-днешен.

Мдам, жените са привилегировани, имат избор - дали да работят, или да се сдобият с деца, но не и двете. Горките мъже, те и избор нямат, направо се засрамих...

Хайде стига с това оране, разбрахме, че освен български селяни други хора не са населявали планетата. Градското население все е орало.

В интерес на истината, в по-предишни времена далеч не само за орачите е важало това за глада без мъж в къщата (и за моми, и за вдовици), пък и не само в България се оре.

Пазачите на "традиционното семейство" какво предлагат като гаранция за жената, която не си зарязва децата на ясла, че няма да бъде зарязана без професия и без издръжка?
Аз от чак толкова традиционно семейство, в което без мъж провайдър се гладува, нещо не ща да бъда част, но за всеки случай питам.

А някой сеща ли се защо е така? Не е защото жените са нефелни, във всеки случай.

Че и жените имат избор да се сдобият с дете и да работят. Дават го на дойка веднага след раждането.

ПС Каква гаранция дават жените, че ако мъжът ги издържа няма да го изгонят на улицата и да му спрат свиждането с децата?
Може би поради 14 часовите работни дни във фабриките и заводите в зората на индустриализацията?

За мен е важен е баланса, за съжаление в България работа от вкъщи, почасова работа, гъвкаво работно време едва прохождат и са предимно възможни в големи международни компании, всъщност по света това е нещо нормално.  България била с най-дългото майчинство, но всъщност това не толкова добре, защото жената деградират и се депрофесионализират, всъщност много по-добре е да е до обяд примерно на работа, докато детето е на ясла. Живея в чужбина и тук жените масово работят половин ден, балансират с времето от офиса и от вкъщи, понякога остават цял ден и трупат извънредни часове и всъщност баланса е на лице. Други работят един, два пъти в седмицата, за мен тези гъвкави форми и толерантност от страна на работодателите са важни.

Данни за България, където нямало дискриминация по пол. ("Работят повече" не включва домакинска работа и отглеждане на деца в свободното време.)

Още ли има люде,които вярват на социологически проучвания?!

Дискриминация има и тя започва от училище.

Когато кандидатствах за гимназия преди 20 години, всички училища имаха квоти за момчета и момичета. В езиковите гимназии, гимназията по облекло и хранене - мин. 80% заложен прием на момичета. В математическата гимназия, спортното училище, строителния техникум - мин. 80% заложен прием на момчета. Нямам претенции за точност на процентите, но категорично имаше много голяма разлика в квотите по специалности (помня, защото тогава имах интерес към строителния техникум). В крайна сметка не успях да се класирам за едно от 5-те места за момичета там и се записах в езикова гимназия.

А каква гимназия си завършил/а предопределя до известна степен за какви специалности можеш да кандидатстваш в университета. Ако си завършил езикова и искаш да кандидатстваш информатика, примерно, родителите трябва да платят солидна сума за допълнителни уроци, а това навремето не беше често срещана привилегия. Та, в университета беше същата работа, имаше много големи разлики в квотите във ФКНФ и ФМИ.

В днешно време не знам как е, т.к. нямам деца и не ми е трябвало да знам, но предполагам, че има поне малко разместване или дори отпадане на тези квоти. Което пък значи че младите поколения ще имат по-равен старт.

И друго. В моя сектор (ИТ) има доста женски организации (в БГ и международни), които правят обучения, конференции и изобщо работят за популяризиране на идеята жените да имат свободен достъп до тази индустрия и да получават справедливо заплащане. Ефектът е, че жените в сектора добиват самочувствие и знаят как да искат повече. Моите мениджъри са все жени. На интервюто ми казаха в прав текст, че искам прекалено малко пари и не трябва да ме е срам да искам повече. Това и от рикрутъри съм го чувала, впрочем, че жените като цяло искат и се навиват да работят за по-малко пари.

Дискриминация има когато разделението е базирано на несправедливо и нецелесъобразно отношение. Сега като в СМГ няма квоти, защо момчетата са пак 70%?
Защото форматът на НВО благоприятства момичета. Иначе момчетата щяха да са 90%, колкото са по призовите места на математическите състезания.
Завършилите Строителния техникум работеха по разпределение. И лъвския пай от работите бяха на места като каскадата Белмекен-Сестримо например. Жените на такива места бягаха в майчинство на мига. А с кого ще изпълняват плана тогава? Топлите места не бяха много и оттам и квотите.
Не виждам и жени, които да протестират против 100% мъжката квота за задължителната две до три години казарма, по-ранното пенсиониране или платеното майчинство.
След завършване всеки можеше да кандидатства навсякъде. И такова чудо като частни уроци по математика за кандидатстване нямаше. Особено пък за ФМИ. А имаше и АУБГ и Нов Български, където се учеше и информатика.
Не разбрах как и защо преобладаващо женският ИТ мениджмънт в България несправедливо плаща по-малко именно на жените? И как това че си жена пречи да си поискаш справедливо заплащане в сектора?

Някои хитро и подло смесват биологични със социални права. Това са различни категории права. Биологично жената не е създадена да бъде миньор,а мъжът – медицинска сестра. Но искат "равни" права...

Няма такова нещо като биологични права. Има биологично обусловени възможности и ограничения.
Равни права и възможности не значи право на еднакви резултати.