Дилемата на съвременната жена: кариера или семейство

Те едно време са казвали, че биологично жената не е създадена да ходи на работа.

Заговорили сте се за квоти за учебни заведения, уточнявам някои факти, защото съм участвала два пъти в събитията: преди повече от 20 години, квотите за езиковите гимназии бяха 50 на 50 за момичета и момчета. В моя град недостатъчно момчета изкараха оценки, различни от слаб, та допълваха паралелките с по-нежеланите езици с момичета. След гимназията, за да кандидатствам във ФМИ, ходих на платен курс за подготовка(доста безполезен беше, личната подготовка, която направих след курса, беше десет пъти по-ефективна). Влязох на първо класиране, първо желание. Между другото, за там също имаше квоти - за жени, за мъже, неизкарали казарма, за мъже изкарали казарма - не помня проценти. Балът вървеше така - най-висок беше при мъже, неизкарали казарма, после жени, после мъже, изкарали казарма.
В сегашно време, в София(имам точна информация, защото засягаше дъщерята): квоти в езиковата гимназия отново 50/50. Вече имаше достатъчно момичета и момчета за попълване 50/50 на всичките класове. Балът при момчетата - с около единица по-нисък, отколкото при момичетата. После, кандидатстване за ФМИ - квота около три пети за мъже и две пети за жени(различно за различните специалности, но около тези стойности), жените влизаха с по-нисък бал, кандидатите бяха доста малко и от двата пола. Някои специалности останаха силно непопълнени. Подготовка на дъщерята - вкъщи. Влезе с доста хубав успех, на първо класиране, първо желание.

Като сме се разприказвали за квоти, позната шефка на ИТ отдел търси под дърво и камък да наеме мъже. Цитирам: "За да разтури кокошарника". Засега никой читав не се е навил  въпреки двойните заплати. Стигнала е дотам горката, че да сватосва подчинените си (90% неомъжени). Даже перспективата за майчинства не я плаши.

За първи път чувам за подобни странни мотиви при наемане на ИТ(това работя). Слава Богу, моите работодатели и шефове отгоре до долу са извънредно коректни по този въпрос и като от огън се пазят от подобни стереотипи. В момента под дърво и камък се търсят знаещи и работещи, луксът да си ги избираш по пол освен, че не е достъпен, е и незаконен.

Отделът е в една от най-големите западни ИТ компании в България. Може да е незаконно, но се посреща с повече от одобрение както от началниците, така и от служителите.

Аз не съм голяма фенка включително и на тези квоти, в учебните заведения, но обяснението за тях е в това, че жените обичайно получават по-високи оценки на изпитите дори при равни способности. "Жените са зубрачки", както казваше още навремето една приятелка, или както някои се опитват да го извъртят - момчетата точно тогава/по-късно влизат в пубертета, по-късно узряват и дрън-дрън ярина, всъщност това за оценките важи и за пълнолетните мъже, т.е. аз споделям в общи линии мнението на приятелката ми. Жените не са по-умни или по-глупави вероятно, но учат по-старателно.
В същото време някои професии или някои работни места не се предпочитат от жени - като споменатите по-горе по каскадите и някои други, за тях си трябват достатъчно обучени мъже, иначе няма да има откъде да се вземат кадри.
Но пък специално в техническите ВУЗ-ове наистина мъжете и без квоти се справят чудесно с приемните изпити, струва ми се.
Може да има и нещо друго - например приемаме, че изпитът е несъвършен и не позволява да се отсеят достатъчно способни момчета, защото няма да са положили достатъчно усилие за научаване на материала. Колкото и да се мъчим да преодолеем този недостатък, знаем, че не винаги приемните изпити съвършено точно отразяват способностите.
Та не знам. Квотите са куца работа със съмнителен ефект, но тези доводи не са съвсем без основание.

Зависи от изпитите. За SAT средният бал при мъжете е по-висок например. И какво от това?

Едно нещо би трябвало да е ясно,че да се "върти" едновременно кариера и семейство е повече натоварващо... Е,може би има някои,които успяват и с двете да се справят.

Едно възможно обяснение е, че момичетата, които се интересуват от науки, може би не получават достатъчна подкрепа от семейството, учителите си и обществото като цяло. В България образът на жената учен не се котира много-много.

Не твърдя, че ИТ мениджмънтът в България е преобладаващо женски. Казах, че конкретно моите мениджъри са жени. А след като ми казаха, че искам прекалено малко пари, ми предложиха по-висока заплата, отколкото аз поисках. Малко работодатели ще се натискат да ти плащат повече, ако искаш малко, но пак се вписваш в бюджета за позицията.

А защо жените искат по-малко пари, ето едно шведско проучване. Една теория е, че, при сходна квалификация и опит, жените и мъжете имат различни разбирания за справедливо заплащане за една и съща позиция. Потенциално решение е работодателите да обявяват предварително какво заплащане предлагат за всяка позиция, което не е задължителна практика в България, но така би се елиминирала нуждата кандидатите да преговарят за заплатата, съответно шансът да се получат драстични разлики между мъже и жени е по-малък. В обяви за моята професия в Щатите, например, е включено и заплащането. В българските обяви тази информация не фигурира.

Колкото до дилемата от заглавието на темата, аз, като една съвременна работеща жена, все още без деца, нямам никаква дилема относно ролята ми в домакинството. Отраснала съм в семейство, където нямаше джендър стереотипи. Много жени в семейството ми са били с "мъжки" професии, вкл. майка ми, леля ми, баба ми, мъжете пък готвеха, градинарстваха и чистеха наравно с тях, освен че и те имаха сравнително тежки физически професии. Домакинската работа винаги се е поделяла, както и грижите за децата/внуците. Не са ме обличали в розови момичешки рокли, не са ме наричали принцеса. Детството ми е минало в игри и с момчета - играехме си с колички, на футбол, дуелирали сме се с пръчки. Родителите ми никога не са ми казвали, че трябва да си играя само с кукли и да се пазя от момчетата да не ме ударят. Сега ми става тъжно, като чуя млади бащи да се ужасяват от мисълта, че синовете им искат да си играят с кукли, или пък искат да облекат розова блуза, а същевременно те самите не знаят как се пуска пералнята. Аз не бих приела такъв мъж, защото за мен е чужда идеята, че домакинската работа е женско задължение. А такива мъже познавам много, за които да се включат в чистенето и заниманията с децата е "помагане". Като общество не възпитаваме момчетата и момичетата еднакво, ми се струва.

Ми затова мъжете спирате да си намирате извинения и поемате равен дял от въртенето на семейството. Държавна политика пък би следвало да бъде не помощи за деца на калпак и прочие глупости, а стимулирането, колкото може, на съчетаването на деца и работа (детски заведения, стимули за гъвкава работа). Лично мнение.

България и изобщо Източна Европа, доколкото знам, са едно от местата с най-голям дял в сравнение с други държави на участие на жени в дейностите, където уж не се котирали много-много, ма някои си ги обичат укорителните дежурни клишета за "в България".

Момичета които се интересуват от математика не получават достатъчно насърчение от учителките по математика, които са завършили математика в университета? Сериозно ли?
Колкото до домакинските умения, много от съвременните младежи знаят да готвят, перат и гладят на повече от прилично ниво. Докато почти всички девойки едвам се справят с яйца на очи, а ютия са виждали само на снимка. И през моята младост беше подобно, но сега е съвсем зле. И не е като да са почнали да си сменят сами спуканата гума. Да бъдем честни.

Колкото до държавната политика, хайде да не ми вземат от семейния доход за да финансират чужди лайфстайл мечти, а?

Искам да видя статистика за това

В цял свят започват изравняването на ръководните поциции и изисквания за увеличаване на участието на жените, това е факт и нещата драстично се променят, като понякога за да се покрие това изискване са склонни да вземат някого заради пола, а не капацитета, друг важен момент е размиването на мъжки и женски професии. В Германия децата от четвърти клас имат дни в който всяко си намира само или училището съдейства за практика в някоя фирма, като при една от тези практики е да изберат професия типична за противоположния пол, като работа в ясла, детска градина и т.н. за момчетата, а за момичетата типично мъжки и тежки професии и да явно и това работи.
Що се касае горе някой беше писал за разбиване на къкошартика и женски колективи, тя рибата се вмирисва от главата, ако шефа си е на мястото, това няма да го има, но истината е, че много обичат кой рекъл, какво казал, сами участват в тези неща. Ако има достатъчно работа и правилата са ясни, шефа тушира своеволията нещата си идват на място.

Митева, ами за щастие няма начин да определиш еднолично как да се ползват данъците от семейния ти доход. И аз може да не искам много неща.
Можеш просто да укриеш дохода си от облагане, но за това има санкции, ако те хванат.

А с това за младежите домакини и девойките без понятие от тая дейност изби рибата. То може и така да е, де, ама ако го оценяваш поотделно по критериите за всеки пол от 1900 г.

В България образът и на мъжа учен не се котира. Мисля, че и момчетата, и момичетата, които се интересуват от науки, са наясно, че това значи чужбина.


Много добра идея. За мен освен това е обидно отношенията с работодателя от самото начало да започват мръсно - да видим знаеш ли колко да поискаш, или ако не - можем да те излъжем за по-малко.

Иначе, тук се коментират трудови и избирателни права, само че...нали осъзнавате, че доста хора и от двата пола в България са работещи бедни, а понякога дали ще имат работа зависи от това дали ще гласуват за когото шефът каже. А той от своя страна е зависим, дали ония ще оставят фирмата му да съществува...