Малко трудна тема....за болестта рак и борбата с него - тема №6

  • 385 813
  • 5 371
  •   2
Отговори
# 5 235
  • Мнения: 2 092
Колкото и да е гадно, в един момент наистина няма какво да се направи. Чисто медицински. И тогава настъпва периода на грижите, да няма силни болки, да му е чисто, комфортно, да се храни само ако иска, чисто човешки да има достоен край.
И аз от личен опит го казвам, за съжаление.

# 5 236
  • Мнения: 2 550
Как го описа, все едно го преживях отново.. Аз мисля точно като теб!

# 5 237
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 076
А може би човек иска поне малко да подсили страдащия близък човек до себе си... не просто само собствените си надежди.
Наистина ли е толкова чудно, че точно в този момент може чувствата да надделяват над разума?

# 5 238
  • Sofia
  • Мнения: 7 023
Надеждата умира последна.
И всеки от нас се бори и надява, че може да промени нещо...
Аз благодаря за всеки съвет и разбиране.

zigizagi, грубо ми прозвуча написаното... Понякога е по-добре да се замълчи.
Грубо или не това е истината и не сме деца да се заблуждаваме и да вярваме в приказки.Зиги е от най-голямите герои и ако имаше грам смисъл щеше да да го е направила.

# 5 239
  • Мнения: 2 092
А може би човек иска поне малко да подсили страдащия близък човек до себе си... не просто само собствените си надежди.
Наистина ли е толкова чудно, че точно в този момент може чувствата да надделяват над разума?
Напротив, напълно естествено е. Но какво се очаква от потребителите тук, да я излъжем ли? И има ли тя полза от това?

# 5 240
  • Мнения: 11 820
Има хора, които искат да задържат максимално дълго близките до себе си.
Само този, който вече е минал по пътя, знае какви са очите на болния, който е лишен от сили, от възможност да се обслужва, принуден да зависи за всяка глътка вода, за всяко елементарно движение и нужда, от някой друг. Тази болест отнема от близките ни силите, разсъдъка, ....всичко.
Купувала съм през годините алое, маоло, полимакс, зелени водорасли, вит Б17 и още хиляди неща, които не мога дори да изброя. Но в 4 стадий, с метастази в мозъка и след думите на лекарите, че вече няма какво да се направи (които и Ranella вече е чула), купувах само обезболяващи, дексаметазон, лекарството против припадъци и всички нейни любими храни и напитки.
Бях прочела какво ни чака. В този стадий 'подсилването' на организма на болния не прави услуга на никой. Който както иска да го разбира и да ме мисли за груба колкото си иска. Това е истината. В крайна сметка колкото и да страдаме ние, на болния му е най-зле. И неговото обезболяване и запазване на достойнството му, е единственото, което можем да направим. Според мен.
Иначе всеки е свободен да купува гъби, черни скорпиони и тн. И за да го прави, не му е необходимо одобрение в темата.

# 5 241
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 076
Добре, различни сме.
Същото може да се каже, без да се почувства човек зле, което очевидно се случва. Кому е нужно?

# 5 242
  • Мнения: 11 820
За щастие всеки може да пише във форума и да изкаже мнението си по начин, който смята за удачен. Аз съм привърженик на истината.Нямам думи, с които да дам надежда, че всичко ще се оправи и че алоето ще помогне.

Но ако някой има такива, никога не бих го критикувала, че ги е написал.

# 5 243
  • Мнения: 2 092
LemonDesi, извинявай, но може ли да ми посочиш хубав и приятен начин да кажеш или напишеш това. В смисъл да и кажем, че всичко ще се оправи и ще се излекува с алое ли? Или с отрова от скорпион или какво? Защо мислиш, че това помага? И какво разбирате под това да се подсили пациент в терминален стадий?

# 5 244
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 076
~Боряна~, мислех да не пиша повече по темата, защото наистина тук е последното място, в което трябва да има някакви сътресения и глупави спорове.
Това, което написа Хоуп има съвсем същото значение, можеш да видиш как е реагирала на написаното от него Ranella и как на написаното от zigizagi. Вече е редактирано и се изгуби това, което звучеше грубо.
Знам много добре, че не това е целта, че всеки има различен изказ... но нали и от лекарите търсим И това, освен медицинската компетентност.

# 5 245
  • Мнения: 1 610
Не е груба Зиги, ПРЯМА е!
И който се засяга от истината, ами да не чете. Преди години така трябваше да пиша в защита на Уайт, някакви нови хора бяха скочили и срещу него, без да са чели теми, без да знаят кой е.  Той вече почти не пише, и слава Богу, значи е добре и си живее живота.
Зиги е над 8 години в темата, давала е стотици безценни съвети. Айде някой нов прелетял, без да знае коя е, да не ѝ дава тон как и какво да пише! Утре и тя ще се измори да пише за стотен път едно и също, защото хората искат да знаят, но не четат назад. Аз като се сблъсках с болестта, прочетох 10 теми назад. Това е просто енциклопедия, има безценна информация буквално за всичко. Дори мислех да я извлека и систематизирам, но за какво? Пак всеки ще идва, ще си задава въпросите без да е чел назад и пак всичко ще се пише отново и отново.

# 5 246
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 076
За съжаление не съм нов прелетял.
Както и да е, аз съвети не давам, неполезна съм.
Извинявам се, че просто смятам, че понякога едно и също, написано по малко по-мил начин прави огромна разлика.
И до ден днешен няма да съжаля, че през най-пандемичните времена карах майка ми през седмица от София до Плевен,
благодарна не само за медицинската компетентност на професор Славчо Томов, а за това, че намираше винаги добра и мила дума за една жена на 77 години.
Става ли да приключим вече с темата?
Разбрах, че съм ненормален натрапник.

# 5 247
  • софия
  • Мнения: 30 830
А не можем ли да приемем, че както всеки има различен стил на изказ, така и всеки има различно възприятие?
Безкрайно съм благодарна за всички съвети в темата и никога не съм се чувствала обидена или наренена от такъв, независимо от начина му на поднасяне. Винаги предпочитам да знам истината, без да се заблуждавам. Не бих си позволила и да коря някого за желанието му да помогне. Темата е безкрайно полезна, точно защото в нея активно участват хора, през чиито души и ръце е минала и минава грижата за любим човек. В началото боли, но прикриването и даването на празни надежди не прави услуга на никого.
Нещата са такива, каквито са и има момент, от който няма връщане.

# 5 248
  • Мнения: 264
Здравейте,на майка ми и престой лъчетерапия на главата ,може ли с нещо да се облекчи състоянието и предвид очакван мукозит ?
Герисан препоръчва ли се да се приема по време на терапията ,за какво да се подготвя.
Премина през тежка осемчасова операция на букалната лигавица с пластика и бавно се възстановява.

# 5 249
  • Мнения: 7 374
Да удължаваш агонията не е любов, а садизъм. В една от инвалидните групи във фейсбук болни даже са направили петиция да се узакони евтаназията. От хубаво ли го искат?

Общи условия

Активация на акаунт