С какво ви дразнят комшиите?

Къща. В гората. Птички, зайчета, пеперудки.
Като баба Яга, никакви комшии. Кеф.
Истината е, че еднофамилна къща е най-доброто. Далече от градската лудница, но не и съвсем в средата на нищото.

Да, с апартаментите си е тото, но и с къщите не е лесно. Не знаеш на кой ще му прищрака я да реже нещо с машина, я да слуша музика на двора. Мен машините не ми пречат, но ей тая музика ми бърка в д-то 😂. Ония ден ми кипна канчето в 02:00, пратих ММ да се разправя, отиде с резачката 😂😂🤣 за сега 3ти ден няма музика, май успяхме 😂😂😂

Ами ние сме разбрани хора, спокойни, нормални като съседи. Досега където съм живяла, никъде не съм имала драми с комшии. Но като ви чета започвам да се притеснявам да не попаднем и ние някой ден на откачалки 😃

Както имам три деца и сме шумни, ако нечие дете ми тупа с топка над главата ще направя страхотен панаир. Тук проблемните съседи сте вие. И с гостите, и с топката.

Над нас живеят семейство с две деца. Постоянно слушаме жената как крещи на децата или на мъжа си. Над тях живеят възрастни хора с куче, което постоянно вие и влачи някакво гюле по пода. Жената пуска прахосмукачка по един час, междувременно хвърля столове и други предмети. Много е шумно, но никой не ме дразни до степен да отида да направя забележка.
Вчера капарирахме собствено жилище, което ще бъде със звукоизолация на всеки апартамент. Отделно избрахме последния (6ти) етаж. Проблема със шума ще бъде решен завинаги 😁

Нищо лично, и вярно, че всеки си е вкъщи, но понякога опитвайте да се поставяте на мястото на другите.
Представете си например в апартамента над вас всеки уикенд да идват две 5 годишни хлапета и да карат тротинетки върху плочките с часове, да крещят и да тичат.Никой няма толкова здрави нерви, даже 20 годишните.

Рожден ден на 7 годишни, с 25 човека в апартамент? Вие добре ли сте? Представям си какво чудо е било. Това 7 годишно го научете, че топка се топа навън!

Това с тупкането на топка вкъщи и каране на тротинетка си е направо български патент.Да кажат живеещите в чужбина дали е възможно това при тях,ако не са в къща.

Уж поддържаме добри отношения, но след летните купони на дъщеря им дълго бяха сърдити. Ами едната вечер премълчахме, но след повторение само три дни по-късно и въпрос наспахте ли се след първия, ами и те не спаха.
Сега същата тази дъщеря и гаджето и си паркират колата пред нас, това не е проблем, ама фасовете пред къщата ме дразнят, родителите не пушат.

Каква топка, каква тротинетка?!? Във времето, в което живеех в апартамент имах следните случаи с периодично сменящите се съседи на апартамента над нас в панелен блок в краен софийски квартал, период между 1989-2000:
1. Аско Гробаря: Както се сещате, семейство, оглавявано от циганин с професия гробар. Нямаха простор и цигангата като му изпереше "работните" дрехи, ги простираше на парапета на балкона, респективно цялата гробарска кал беше по нашето пране. Колко допълнителни перални изпрахме при все че Перла 05 беше лукс и имахме една полуавтоматична, не е истина. Същите тези цигани празнуваха Гергьовден по следния начин: 3 дни агнето блее в банята, колят го на стълбищната площадка на етажа си и отмиват всичко до входа на блока, 3 дни след това ядат и пият, 3 дни после се бият, после пак ядат и пият сдобрявайки се .
2. Семейство българи с едно малко около 3 годишно дете, момиче. Съпругата се казваше Алфонсия. Квото смотано името, такава смотла си  беше и тази, дето го носи. Коридорът им беше на теракот. Любимият й номер беше да си ляга да спи  в спалнята и да се заключи (сама го е казвала) за да не я притеснява детето. Връчваше обувките си с токчета на детето  и то бавно и монотонно се разхожда с тях цял следобед. Кънтяха тия токчета, та в мозъка ми чукаха направо. А бях тийн, но пак ми пречеха, защото не можех да се концентрирам да уча.
3. Семейство българи с две деца. Жената беше психически недобре, бог да я прости. Но й децата не й помагаха много. Това бяха две хуни, които се биеха  на въргал по всяко време на деня (и нощта). Отделно на това събуждането сутрин на едното - Гошко беше някакъв ад (обикновено се случваше към 6.30) - рев, бой и писъци в продължение на половин час.

Та такива истории...тракигомични съседски. Но пък ми липсва висенето пред блока - то карти, то бира, то люпене на семки, то клюки или майтапи, с две думи общуване в социума. Сега такова нещо няма.

Живях в къща дълго. Не знаех какво е да те дразни съсед. Но от почти две години живея в апартамент. Мен специално моите съседи не ме дразнят, като изключвам фобията си от двете грамадни кучета на едните. В частност извеждат едното да тича по коридора и аз се страхувам да изляза по това време. А иначе, ние дразним съседката под нас. Ама колкото и да се стараем, тя пак е недоволна. Сега спряхме да се стараем и не се е оплаквала.

Сега като се замисля, явно имам добри съседи. Няколко нощи се налагаше да пускам прахосмукачката да издърпаме сополите на дребният, който беше лепнал някаква брутална хрема. Прахосмукачка в 1, прахосмукачка в 3, прахосмукачка в 5… и така нататък.
Не, че сме я пускали за повече от 20 секунди, но ми беше супер съвестно за хората, което живеят под нас.. 🫣

По принцип мога да издържа много. Все пак имам съзнанието, че хората са си вкъщи, както и аз, а не е възможно в жилищен блок или съседна къща да няма никакъв шум - обитавано е от живи хора. И аз не съм безшумна - все нещо пада, говорим си с ММ, или пък звука на компютъра/тв съм забравила да намаля, а вече трябва да го направя. Старая се в определените часове да сме тихи.

Очаквам същото - нормални, човешки отношения, съобразяване.

НО... където и да съм живяла има откровени дразнители..

Когато бях дете, под нас двама братя и семействата им с години вдигаха блока "на ура" със скандалите помежду си, претенциите към останалите съседи, идва полиция, въобще - беше шоу. Майка им, с претенции на голяма дама, веднъж за един имен ден ме викна да ми подари розов лак - не било хубаво момиче да ходи лакирано с черен лак. Смешно ми стана - не си възпитала добре децата, но възпитава чуждите... Като се махнаха всичко се успокои.

На нашия етаж съседите правеха проблеми - кражби и схеми за какво ли не, идваха някакви хора да заплашват, търсят сметка.. Добре, че и това спря. Иначе като съм се родила, една от тях се изказала, че съм осиновена и са били големи скандали.

Над нас - архитектка, която явно се влоши с годините, имаше и проблеми с плащането на сметките. И се започна едно ровене по пощенските кутии, късане на чужди писма, за да види кой колко и за какво плаща, пращане на проверки на чуждите водомери да не би да я крадем всички ние. Сигурно цяла година звъняха на нашия стационарен телефон да я търсят нея, накрая ги убедихме, че ползва нашия телефон без да има право и нямаме нищо общо със задълженията ѝ.

Сега, в другия блок години беше спокойно. Даже странно спокойно - живея в "Люлин", а той си има славата.

Но над нас се настани семейство с деца и куче и често с часове се чува лай и вой, скандали, викове, тропане. Не идват на събранията на блока. Като че ли понамаля шумът с времето и дано се успокоят.  Шегувах се с ММ по този повод, че той се дразнеше на предишната сонственичка, че паркетът ѝ леко скърцал, а сега слушаме какво ли не.

Съседът до това семейство беше започнал да превръща жилището в дискотека, но явно някой е говорил сериозно и спря.

Някой къса важни обявления, разпилява пощата, бяха откраднати някакви ключове.

Последното от вчера беше по-скоро смешно. За оправдание на съседите трябва да кажа, че беше след 16 часа. Ромска сватба (не я видях лично) и извеждане на булката със съответната музика.

Та, такива работи. Не ми е било скучно.

Аз до скоро стоях в къщи със слушалки…но вчера не ми издържаха нервите и си говорих  “ нежно” със съседката под мен. Живея на последен етаж, а тези под мен са с две кучета и две деца- бебе и 12 годишен и баба. Та те живеят буквално на терасата все едно им е двора на къщата- изнесен телевизор, говорят високо , направо крещят, бабата чука орехи, и там им стои кошчето за боклук, което незнайно защо отварят и затварят с трясък. Тийна всеки ден се забавлява като играе в къщи на индианци, дразни кучетата и кани гости да ритат футбол в коридора! Направо подвижна менажерия! Да, в къщи са си, но и аз също, та в разгара на футболния мач около 15 ч видях че майката се разхожда с бебето в количка пред блока и слязах да я питам дали не вижда нещо ненормално в това. Направи грубата грешка да ми започна изречение с МА! Еми скоро няма да смеят да вдигат шум! Такъв панаир направих и дойдоха други съседи да ме подкрепят, явно не им е стискало.

Такива простаци разбират само от крещене, викане и заплахи. С нормален тон при такива няма да има никакъв ефект.