Глиобластом - тема 2

  • 60 539
  • 749
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 37
Абсолютно ,и то вече мина лъчетерапията и оставаме само на химия ,та....проф Енчев във Варна каза,че това което правим/правят и хирургия на отчаянието.Та така АДЪТ продължава 🙏

# 466
  • Мнения: 11 926
It's Anabelle,
Съчувствам ти Hug
Ако си в София, мога да ти препоръчам фирма, която да ви снабди с дюшек и възглавница, но ще отнеме девет дни.
Ако искаш, мога да ти дам дюшек. Неразличим е от нов. В неделя вечерта мога да го доставя в София или да ти го пратя по Еконт, ако не сте оттук. Ние го ползвахме докато майка беше в по-добро състояние от това, което описваш, а тя казваше, че й е много приятен масажа, който усеща от него.
Не се обвинявай за дексаметазона. Всъщност за нищо не се обвинявай. Каквото и да правим, болестта отнема личността на нашите близки и те неизбежно се превръщат в това, което виждаш в момента. Hug

# 467
  • Мнения: 1 202
zigizagi, сърдечно ти благодаря за предложението!
Но май наистина няма смисъл вече, няма да разбере нищо от дюшека...
Хубавото е, че въпреки месеците на легло, засега поне няма рани.
Дано не се появят точно сега, не искам да я виждам в такъв вид, на фона на целия ужас Weary
Опитваме се да се успокояваме и ние, че сме направили всичко по силите си.
Минаха вече 2 години от поставянето на диагнозата, благодарни сме, че и това време си "откраднахме" Heart
Кураж на всички!

# 468
  • Мнения: 1 202
Моята майчица си отиде... Болката е огромна, остана една голяма празнота...

Ако някой се нуждае от фентанилови лепенки или оксикодон, мога да изпратя по Еконт.

# 469
  • Мнения: 834
Съболезнования и светъл път!
Без болка вече ..поне😞
Погрижи се за себе си!
Прегръдка❤️

# 470
  • Мнения: 285
Анабел, съболезнования и от мен.
Светъл и път на майка ти и да почива в мир душата и! Бог да я благослови!
А на теб най-вече спокойствие. Нека хубавите спомени с нея бъдат винаги с теб и да те топлят!
Относно лепенките, внимавай на кого ги пращаш, тъй като много наркомани в другите теми постоянно пишат и се представят за нуждаещи се. На моя съпруг му действаха много зле тези лепенки, затрудняваха още повече дишането му и много бързо ги махнах.
   Мир и спокойствие ви желая.

# 471
  • Мнения: 306
Съболезнования! Да почива в мир и светлина!

# 472
  • Мнения: 37
Искрени съболезнования!постоянно мислим и знаем,че лекуване няма,но за това никой не може да се подготви!
При нас съща постоянно се усложнява всичко.Онази вечер направи отново голям гърч ,8  часа по-късно гърчовата симптоматика се прояви и 2-3 часа не спря!Той се молеше просто някой до го убие....какво и това мъчение забога ,за горките хора.Преха го отново в неврология,отново инсулт(така започна всичко,и отново сме в началото)Странното и,че не е кръвнал тумора(той си е все същия),а и кръвна съд.Незнам....Вече е отчаян и не мисля че ще иска още да се бори.

# 473
  • Мнения: 306
Искрени съболезнования!постоянно мислим и знаем,че лекуване няма,но за това никой не може да се подготви!
При нас съща постоянно се усложнява всичко.Онази вечер направи отново голям гърч ,8  часа по-късно гърчовата симптоматика се прояви и 2-3 часа не спря!Той се молеше просто някой до го убие....какво и това мъчение забога ,за горките хора.Преха го отново в неврология,отново инсулт(така започна всичко,и отново сме в началото)Странното и,че не е кръвнал тумора(той си е все същия),а и кръвна съд.Незнам....Вече е отчаян и не мисля че ще иска още да се бори.
Съни, голяма мъка е всичко през което преминавате. Няма по- лошо от отчаянието, предаде ли се човек, болестта го сломява още по- бързо. Много е тежко и за болния и за близките.
Странно е, че няма промяна в тумора а той се чувства по зле. На каква доза дексаметазон е? Пие ли конвулекс хроно за припадъците?

# 474
  • Мнения: 37
Ами преди този припадък си беше добре,нямаше никаква индикация за това,което се случи.Тумора е същия ,но доста голям ,дори и след терапията.Иначе пие да,конвулекс 3×1000..., леветирацетам 1500 дневно и дексаметазон от няколко дни 2*4 ,вместо 3*4 мг. И генетично правихме -и там на камък,има мутации в гени ,които не са с добра прогноза,Див тип са го писали.Общо взето чакаме все по -лоши дни

# 475
  • Мнения: 1 202
Благодаря Ви, мили хора Hands Pray
Sunny899, толкова съжалявам, че преминавате през всичко това!
Знаейки какво е,  не намирам думи, които да донесат утеха...

# 476
  • Мнения: 7
Здравейте, дами! Четох форума без да пиша през последните 5 месеца. Майка ми имаше дифузен мултиформен глиобластом 3-4 степен, който откриха в началото на февруари. Ние сме от Варна и тук направихме биопсия ( операция ни казаха, че е безмислена с оглед на това, че бяха 3 образувания плюс разпръснати навсякъде туморни клетки ). При мама туморът беше във фронтална и париетална област и имаше общо 5 гърча, всеки от които я парализираше и омаломощаваше, в рамките на 2 месеца загуби голяма част от своята същност - промени се коренно, през цялото време страдаше от денонощно безсъние, с което изтощи и нас ( мен и баща ми ), последният месец прекара на легло, с ужасна декубитална рана в сакралната област. Вчера сутринта почина. Слава Богу, не стигна до задух и невъзможност да диша, но всички други мъки бяха на макс!
Направиха й 15 генерализирани лъчетерапия, 2 курса с темодал, но при нея нямаха положителни резултати , а бих казала дори се отразиха негативно.
Това беше най-обречената битка, която съм водила. Всички лекари - във Варна, София и Турция , бяха на мнение, че не може да се оперира и ще почине в рамките на 4-5 месеца и така и стана.
Загубих своята майка още през април, когато вече характерът и поведението й бяха коренно променени, а вчера я загубих и физически!
Изцедена съм!

# 477
  • Мнения: 1 202
Съболезнования!
Споделям мъката Ви и знам, че каквото и да се каже, ще е малко...
Кураж на всички, които все още се борят!
Искрено се надявам да чуя един ден, че има лечение Hands Pray

# 478
  • Мнения: 834
Съболезнования!
Какви да Ви кажа...операцията би Ви дала вероятно няколко месеца в повече...и други притеснения.
Обречена и жестока битка-да..Sad
Лека- полека ще се съвземете, но при всички положения оставя голям белег.
Дано сте намерили поне малко утеха тук.
Прегръдка!

# 479
  • Мнения: 31
Съболезнования!

Всеки тук Знае през какво сте преминали и как се чувствате в момента. Не сте сами!
Тази диагноза и цялото боледуване е бавно и мъчително ходене през ада, и за близките ни и за тези, които сме до тях.

Позволявам си да споделя линк към една книга, която лично на мен ми донесе капчица утеха - "Пътят на душите". В края на статията има бутони за сваляне на книгата в електронен формат.

https://4eti.me/newton1-dushite/

Бъдете смели, момичета!

Общи условия

Активация на акаунт