Е, когато сте си от години заедно и се разбирате, естествено вървят някакви майтапи.
- Публикувана: 20 апр. 2023, 20:10 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2024, 11:14 ч.
Домашното насилие – тема №4
Много по-фино действат някои насилници. Няма да ти каже къде си тръгнала облечена така, а например, с този топ си личи, че бюстът ти се е посмъкнал - ама ей така, между другото. Целта е да ти вмени срам и ниско самочувствие. Ако нещо не му се получи в работата, ще обвини теб - ти ме нервира тази сутрин и виж какво стана. Ще те настройва срещу близките - ама тази яко те манипулира (всъщност той манипулира). И тъй нататък нон-стоп атаки. Все ще си виновна, все недостатъчна. Докато не те срине.
Защо всички свързвате домашното насилие само с ревнив мъж и жена му? На домашно насилие са подложени също така често деца, родители, братя, сестри... Нерядко и мъже – от други мъже или от жените/майките/сестрите/дъщерите им.
Който го влече да бие няма нужда от ревност. Стига му и една безсолна манджа.
Който го влече да бие няма нужда от ревност. Стига му и една безсолна манджа.
Домакинската работа също е повод за скандали.
Според насилника това е изцяло женско задължение.
Той само намира кусури.
Манджата е солена или безсолна или безвкусна ,абе никога не е както трябва...
Никога не е достатъчно чисто....все има прах или петно или паяжина някъде..
Винаги намира за какво да се хване..
Детето реве-майката е виновна
Детето се разболява-пак тя виновна.
Целта е да се втълпи на жената ,че не става за нищо.
Външен вид-,,Много си дебела,, или ,,Много си кльощава,,
Грозна си,тъпа си....мачка самочувствието и...
Според насилника това е изцяло женско задължение.
Той само намира кусури.
Манджата е солена или безсолна или безвкусна ,абе никога не е както трябва...
Никога не е достатъчно чисто....все има прах или петно или паяжина някъде..
Винаги намира за какво да се хване..
Детето реве-майката е виновна
Детето се разболява-пак тя виновна.
Целта е да се втълпи на жената ,че не става за нищо.
Външен вид-,,Много си дебела,, или ,,Много си кльощава,,
Грозна си,тъпа си....мачка самочувствието и...
Да, точно така. Чувала съм изразите: “Виж другите жени, пък виж се ти”, “Едно бебе не можеш да успокоиш”, “Какъв е тоя асфалт?” - последното по повод първата картофена яхния, която се опитах да сготвя и подправките, които се виждаха отгоре. Няма да забравя специално това изказване как ме стисна за гърлото, мисля, че това беше едно от първите груби неща, които чух от него и много се обидих, защото аз вложих страшно много старание и въпреки неумението си тогава да готвя, той ми се надсмя така. Не трябва да се допуска 19-20 годишни момичета да заживяват толкова рано с мъже. Я сега някой да ми каже така …
Аз се чудя, дали тази агресия идва от възпитанието?
Как въобще някой може да си позволи да хвърля чинии, тенджери и да налита на бой?
Виждат го като малки и го смятат за нормално ли?
Как въобще някой може да си позволи да хвърля чинии, тенджери и да налита на бой?
Виждат го като малки и го смятат за нормално ли?
Смятам, че нещо е сбъркано в мозъка на самия насилник и възприятията му за света, отношенията , емоциите. Повече ми прилича на психично отклонение. Мисля , че насилниците не могат да живеят нормално и никак без да тормозят някой психически и физически. Получават някакво удоволствие от това. Това искат. Те са си най- важни.
Например двама братя, възпитавани еднакво, добре като цяло, ама единият е насилник , другия не. Понякога, още в детството ако можехме да погледнем , сигурно щяхме да видим как единия просто си е бил гаден и зъл и не е до възпитание . Това в общия случай. Но го има и другото. Ако някое дете е израснало в много сбъркано семейство и малтретирано, вероятно може да възприеме и тоя модел за правилен. Но такива тежки съдби са по- скоро изключение.
Затова за мен си е личен бъг в мозъка-насилника и желание да вреди. Много добре знаят кое е редно и кое не. Но като им доставя удоволствие...
Според мен, поне в някои случаи, когато човек е израснал в семейство, в което насилието е присъствало, това неимоверно му се отразява. Давам пример със себе си. За съжаление, за момента имам само котарак, за който се грижа. Имам го, откакто беше на 2 месеца. Предполагам знаете, че котките правят много бели, поне по-голямата част от тях. Особено, когато са бебета. Хващала съм се на моменти, когато не прави каквото му казвам, че изпадам в ярост, не мога да се контролирам, всичко е първосигнално и искам да го набия. Също както правеха родителите ми, когато бях дете. Караха ми се, защото съм минала до масата и съм съборила нещо, без да искам, сякаш нарочно съм го направила. Ставаше огромен проблем от нещо дребно. Дори за подобни неща съм била наказвана с вдигнати ръце до стената. В един момент се осъзнах, че аз вероятно така ще реагирам и когато имам дете някой ден. А аз не желая да правя грешките на родителите ми. Започнах да работя над себе си и реакциите си. Много е трудно, но за около година и половина виждам прогрес. Имам още много да работя над себе си, за това продължавам. Преди това също съм чела, правила упражнения, за да се поправям. Защото не желая да живея с тези грозни чувства. Старая се, когато регистрирам проблем, да започна да го решавам. Първата стъпка е човек да види и осъзнае, че има нещо нередно. Но дали всеки успява, не съм сигурна.
Да, май се отразява.
Когато бях малка и родителите ми се караха го преживявах тежко. Не са се били и не са имали грандиозни скандали всеки ден, но за мен беше гадно.
Ние мм никога, ама никога не сме се карали пред сина ни, аз не давах, за да не се чувства зле, като мен. Така съм била ядосана, че ми е идвало да го трясна с нещо, но си траех, докато останем насаме. По някое време го отчетох, като грешка, защото трябваше да понаучим детето на изкуството на семейните скандали😆
А моите родители(70+) и до ден днешен си се карат отвреме-навреме, но вече ми е забавно😆
Когато бях малка и родителите ми се караха го преживявах тежко. Не са се били и не са имали грандиозни скандали всеки ден, но за мен беше гадно.
Ние мм никога, ама никога не сме се карали пред сина ни, аз не давах, за да не се чувства зле, като мен. Така съм била ядосана, че ми е идвало да го трясна с нещо, но си траех, докато останем насаме. По някое време го отчетох, като грешка, защото трябваше да понаучим детето на изкуството на семейните скандали😆
А моите родители(70+) и до ден днешен си се карат отвреме-навреме, но вече ми е забавно😆
По някое време го отчетох, като грешка, защото трябваше да понаучим детето на изкуството на семейните скандали😆
Да, това е ценен опит, който едно дете трябва да получи в семейството си – как хората могат да се карат „правилно“. Без обиди и грозни думи, без насилие, да се обсъжда проблемът, а не личностите на спорещите... Че караниците, т.е. по-разгорещените спорове или изпускането на парата в проблемна ситуация не се отразяват на взаимоотношенията и хората продължават да се обичат и след това.
Колкото и да се крият хората детето винаги усеща енергията, винаги долавя кога има проблем или хората се карат, не знам защо някои си мислят, че могат да скрият нещо от децата си.
В интерес на истината преди май наистина това каране е било нормализирано някак.
Знам от майка ми, че техните много са се карали. От страната на баща ми баба и дядо също, по-скоро дядо се карал на баба за всякакви глупости.
Майка ми и баща ми не са се карали особено, там проблемът е друг.
Но леля и чичо, нон стоп скандали.
И всъщност се е възприемало някак нормално мъжът така да се отнася с жената, господарски.
Знам от майка ми, че техните много са се карали. От страната на баща ми баба и дядо също, по-скоро дядо се карал на баба за всякакви глупости.
Майка ми и баща ми не са се карали особено, там проблемът е друг.
Но леля и чичо, нон стоп скандали.
И всъщност се е възприемало някак нормално мъжът така да се отнася с жената, господарски.