Щитовидна жлеза – лечение

Спокойна, благодаря за координатите!
Сигурно ще се възползвам.
Аз междувременно се консултирах с още една ендокриноложка от 29 п-ка - д-р Атанасова - много мила жена. Потвърди ми думите на НАчев. Начев ми изглеждаше че си разбира добре от работата - компетентно оценява ситуацията. Въпреки че се занимава с операции, на мен каза да изчакам въпреки големия възел. Това ме кара да мисля добре, че не ме праща директно под ножа... макар че каза че ако не съм искала бременност щял да ме прати  .
Аз сега духовно си разсъждавам и съм предприела антистрес кампания лична. И засега има ефект.
ОТделно с храната - аз по скоро пълнея , а не слабея - но от както разбрах за проблема, започнах да ям само тогава когато съм гладна - т.е. когато организма е гладен. И хапвам по леки храни - риба, плодове, зеленчуци, и се оказа, че всъщност нямам нужда от толкова храна. И за 1 седмица отслабнах 3 кг и се чувствам перфектно. Може би всичко е в психиката.

Записах си час при д-р Катя Тодорова - била много добра - ендокриноложка и се занимава с репродуктивно здраве. Изуми ме - защото часът е чак за 11 декември ... от сега... явно има много пациенти. но поне ще ида на компетентно мнение.

Колибри ето мнения за д-р Катя Тодорова,ако те интересува http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=172461.0

 

привет на всички!
спокойна
месечинка по принцип признаците на заболяването на щит.жлеза са много и различни. Но лесната уморяемост,потенето и учестеното сърцебиене са симптоми, които се срещат при 90% от болните от базед.
Симптоми може да са по-изпъкнали очни ябълки, уголемяване на гушата, отслабване ( въпреки нормално хранене и добър апетит- това се среща при хиперфункция на жлезата), може пък и да е по-рязко напълняване ( при нормално хранене- среща се при хипофункция )... напрегнатост, нервност, емоционална лабилност ( при мен всичко това беше налице)....
Пусни си едни хормони и консултация с ендокринолог... Дано всичко е ок.

Аз не подозирах по никакъв начин за заболяването. И още нямам никакви оплаквания... не усещам нещо лошо - но отидох на профилактичен преглед при мамолог, погледнаха ми и шията с ехографа и ... видяха възлите.
Така че момичета не си търсете болести, без причина. Ако нещо ви съмнява, най-добре не си приписвайте нищо сами, ами идете на ехограф - ендогринолог - и тогава тепърва ще мислите ако има нещо. Предварително няма нужда човек да се настройва за нищо лошо.

Иначе аз често ходя на планина - на баир естествено е човек да се задъха и изпоти - при всички е така 

Mесечинка, и при мен започна така. Нищо не ме е боляло, бях много нервна, с 2 бебета, сама, потих се много, различно от нормалното потене; вечер като легнех, сърцето ми ще изкочи. Казвах на личната и тя ми отговаряше, че съм много претоварена, затова било. После почнах да свалям кг, без диети и като станах 46, ясно се открои увеличената гуша, та ме пратиха на ендокринолог. Ходих при един професор, който може би преди 50 год е бил светило, но сега той има нужда от терапия. Лутах се и при други лекари, които само ми прибираха парите. Докато намерих Галева, така с хормонални изследвания и постепенно намаляване на лекарствата, сега съм в ремисия, без лекарства. Декември съм на преглед, да видим. Усещам, че пак почвам да се потя, дано си въобразявам... На мен ми бяха забранили да ходя по планините и на море.

На мен също ми забраниха да ходя на море тази година...

Аз имам чувстовото,че от тироксина окосмяването по лицето ми се влоши много.

Ама ти за коя болест говориш.Заболяванията на щитовидната жлеза за толкова много че.....

Щом е пила Лтироксин, явно е с хипофункция.  Пък операция....явно има и друго, не е само хипото...

защо са ви забранили да ходите на море и планина???

това са ми любимите неща... дано не ме спрат от тях... засега никой не ми е казвал подобно нещо, но и от скоро съм в "играта" 

Na more - zaradi jodnite pari. Na planina - wisoka - zaradi razredeniq vazduh.

Здравейте и от мен!
И аз се включвам към тази тема. Успях да изчета всичко до тук. Виждам, че има няколко момичета като мен. Ще си опиша проблема накратко: преди 1 година, при планиране на втора бременост ме насочиха към изследване на щитовидната жлеза (защото не се получаваше забременяване). Оказа се, че съм с хиперфункция на жлезата и високи МАТ и ТАТ. ТСХ ми беше 0,005. Симптоми имах поне 2 г. преди това, но нямаше кой да ме насочи към щитовидната жлеза. Отдавах го на преумора и сприхав характер - бях вечно нервна и мърмореща, лесно избухвах, капеше ми косата, чупеха ми се ноктите, от време на време ми изтръпваха ръцете и краката, уморявах се лесно ит.н.....Веднага посетих д-р Катя Тодорова,  тя ми изписа тирозол, селен и аспирин протект. Оказа се, че имам и възел вляво около1,8 см, който тя препоръчва да не се оперира поне засега.  Вкарах хормона в норма сравнително бързо - за около 2 месеца, ТАТ влезнаха също в норма, но МАТ си държаха високи стойности. Февруари месец, 2008 г. забременях и д-р Тодорова ме следеше стриктно всеки месец - спрях приема на Тирозол и останах само с аспирин протект и селен. Възела по време на бремеността леко намаля. Чувствах се прекрасно, бебето се развиваше нормално, нямах никакви оплаквания и бях най-щастливата жена на земята. За съжаление в началото на 8 месец (на 02.09.2008) загубихме бебето, поради малшанс - затягане на възел на пъпната връв и мигновена смърт. Няма да ви разказвам повече..., защото ми е много, много мъчно. Само искам да ви кажа, че бременост може да ес получи и да се износи при строго контролиране на нивата на хормоните и наблюдение на възела.

Два месеца след прекъсване на бремеността, хормона ТСХ започна пак да пада и аз започнах пак да ес чувствам зле, дори по-зле отоколкото преди 1 година. Пуснах изследвания и се оказа, че ТСХ пак е ниско - 0,05 и МАТ пак се е покачил. Възела не се е променил. Сега от 3 седмици съм пак на тирозол, селен и аспирин протект. Мисля си обаче, че дозата на тирозола е малка (3по1), защото много бавно се повлияват симптомите ми този път...Може би, защото след раздането всички хормони са объркани и трябва време да се възстановят ....Не знам, все повече започвам да ес шашкам, макар че стриктно посещавам Тодорова през 40 дни. При мен може би и от депресията, в която съм трудно се повлиявам..... Често ме обзема безпокойство и страх, че нещо ще се случи, изстиват ми понякога пръстите на ръцете, шията като чи ли ми тежи и ей такива неща. С две думи чувствам се объркана, но лекарката казва, че това е от жлезата...Може би трябва да й вярвам...

Много дълго стана, но се радвам, че ви има и можем да споделяме. Иначе ще се побъркам....Все си мисля за най-лошото.

Поздрави и приятна вечер,
Ще бъда благодарна на всички, с подобен ан моя проблем, ако се включите и моля, опишете как се чувствате.