Проблем ли са честите бизнес срещи и командировки за партньора?

  • 7 641
  • 276
  •   1
Отговори
# 120
  • СИ
  • Мнения: 4 403
За мен моят партньор е достоен за уважение и интелигентен човек. Със сигурност и той си ги е мислел всички тези неща за товари, багажи и т.н. А и сме го обсъждали.
Но аз не съм “ дефектна”,просто съм жена с дете. На мен също не ми е лесно да вкарам “чужд” човек в живота на детето си! Но никой не мисли от тази гледна точка. Естествено , че няма да прибързвам!
За мъжете с деца е по-приемливо да си намерят бездетни жени, нали?
Нали  разменяме ролите, да помислим и от тази гледна точка.
А обратното бие на очи, както се вижда или мъжът нещо не е окей или каквото е там…:)
Да разбирам ли сега от това, което сте писали, че аз не съм достойна за него, защото имам дете, което ми е приоритет пред него?
Това ли е заключението?

Преди време, не се сещам вече в коя тема се стигна до извода, че мъжете трябва да приемат жените с деца. Но жените от своя страна въобще не са много предразположени към връзка с мъже с деца.

# 121
  • Мнения: 7 349
Двоен стандарт е това.

# 122
  • Мнения: 4 007
Покрай мен все разведените пичове са с по две-три деца от две различни майки…За мъжете е по-лесно да си намерят такава партия, защото може би в повечето случаи децата не остават при тях, а при майките им.Знам ли!

# 123
  • Мнения: 22 083
Елеа, всичко е наред и си живеете както си решите.

Аз преди години не съм се притеснявала да въведа нов човек в живота на децата ми, защото съм го преценила като възможно най-подходящ. Не съм изчакала дали след години няма да има и друг такъв. Ти не си длъжна да заживяваш с никого и да рискуваш, ако не искаш. Но не се и притеснявай за мъжа - така или иначе както сте си карали досега, може да откарате и много време. Не знам защо всъщност се тревожиш даже.

# 124
  • Мнения: 10 680
Мъжете по-лесно приемат децата, когато обичат жената. Както и губят интерес към децата, дори биологични, когато спрат да се интересуват от жената. Не е валидно за всички, разбира се, но доста често се наблюдава.

Не те нападат хората, просто ти дават и друга гледна точка. Децата порасват и стават самостоятелни. Ако сега се фокусираш само върху отглеждането и не инвестираш в отношения, в които има потенциал, може след Х години да се окаже, че желаещи за връзка вече няма.
Доста често срещано е майките, които самостоятелно отглеждат децата си да се вкопчват в тях в последствие, защото са инвестирали целия си ресурс и дори подсъзнателно очакват нещо насреща. За детето също е ангажимент постоянно да оправдава очакванията на родителя, който го е отгледал сам/почти сам, така че да не го разочарова, а след време и да се грижи за него поради отсъствието на други близки на човека.

# 125
  • Мнения: 4 007
B2022,аз не чакам , защото се надявам след години да срещна друг!:)))
Не знам как стигна до този извод!
Изчаквам , за да се напаснат и приемат с детето и да видя дали желанието за съвместен живот няма да се изпари за 2-3 години.

Like a smoke, така е , да! Аз затова казвам, че не мога да преценя къде е златната среда:)

Относно нападането-не го приемам така въобще! Големи хора сме, интересно ми е кой как мисли. Излагаме си гледните точки.

# 126
  • Мнения: 22 083
За мен 2-3 години са много дълъг период на проверка. То всъщност като не живееете заедно, може да изчакаш и 7 години и пак да се изпокарате на 3 месец съжителство примерно. Няма гаранции за нищо в този живот по принцип, разбира се.

# 127
  • Мнения: 4 007
Няма гаранция така е! Но през тези 2-3 години прекарваме и доста време заедно. И сме имали доста ситуации покрай детето и възпитанието му за изясняване.
Той няма дете, преценката му за действията не невръстно дете са просто твърде обективни.
Ех, вече разбра, че децата не са с акъла и психиката на възрастни примерно и с тях е нужно търпение.
Детето от своя страна разбра, че трябва показва повече уважение към него.
Ако бях се цопнала на 6-я месец у тях с детето и след една такова спречкване щях да се изнеса примерно.
Той също има нужда от време за адаптация, не само ние

# 128
  • Мнения: X
Елеа, нормално е да имаш предпазливост и да не се цопваш на шестия месец у гаджето, шокирайки детето и тн. Обаче 2-3 години са много време. Гаджето ти е бил на 35, сега е на 38. Големи хора сте. Ако не се е доказал за това време, то още ли имаш да го изпитваш?

Аз се доближавам до мнението на файър. Като нямам деца, не бих се хванала с мъж с дете. Ако имам деца и си търся мъж, сигурно ще търся такъв с деца, особено ако не искам да имам повече деца, а да си гледам кефа.

Това, че имаш дете, не те прави дефектна, обаче начинът на мислене кое е приоритет е много странен. Трябва да прецениш семейството в каква конфигурация е. Ти и детето. Или ти, детето и той. Понеже звучиш сякаш първото е валидно. Ако той е част от семейството, тогава приоритетът не бива да е само детето.

# 129
  • Мнения: X
Моят мъж ме е подкрепял винаги, въпреки натовареността на работа и дълъг период с много чести командровки. Но си зависи от човекът, връзката, нивото на доверие...

# 130
  • София
  • Мнения: 37 656
Аз пък съм точно като Елеа.
Година гаджета, после запознаване с детето и приобщаване към семейството, нагледно някои ситуации “в болест и здраве” и после мислене на логистика и отделяне в ново семейство.
Хубаво е, че има и от другите, но аз не съм такава. Това, разбира се за мен, минимизира шанса за крах с апломб.

# 131
  • Мнения: 47 352
eleaa, в крайна сметка, никакво значение няма как се приемат командировките от мъже/жени извън вашата връзка. Дори всички във форума и извън него да са ок с тях, ако той не е, проблемът е налице. Трябва да си го обсъдите вие, да си кажете директно кой какво иска от връзката и да прецените дали гледате в една посока или всеки очаква другият да се промени (което очевидно никой от вас не е склонен да направи).

Ако той е част от семейството, тогава приоритетът не бива да е само детето.
Аз дори не останах с усещането, че детето е приоритет, по-скоро работата.

# 132
  • Мнения: 9 252
Оставам с впечатление, че никак не е безпроблемна връзката дете- приятел. Командировките са последният проблем в такъв случай. Разбира се, при желание от двете страни е възможно много да се подобрят взаимоотношенията в конфигурацията, не казвам семейството, защото не е. Но човек трябва да е реалист и да не се страхува да нарича нещата с истинските им имена. Човешките взаимоотношения не са електроуреди, да им искаш гаранция.

# 133
  • Мнения: 4 007
Не са да! Затова се иска време и общи изживявания. Аз не съм му казала дай ми гаранция. Наблюдавам и си вадя изводи.
Разбира се, че никак не е просто взаимоотношението дете- партньор.
Особено ако искаш всички да са доволни и щастливи в кожата си!

# 134
  • Мнения: X
При нормални отношения, не мисля, че би трябвало да са. Аз имам средно по 2-3 бизнес вечери/обяди/питиета всяка седмица (обикновено съм сама с един или няколко мъже), и от време на време пътувам за по няколко дена. Да кажем може би осреднено да се пада една седмица отсъствие на месец. Това за мен според личните ми разбирания не спада в графа често пътуване, де. Тогава също обикновено съм заобиколена от мъже. Най-голямата част от работата ми е да поддържам добра и силна връзка с клиенти и бизнес партньори, също чрез контакт на живо. Мъжът ми няма проблем с това.

Общи условия

Активация на акаунт