Показателно за това, че им е приятно заедно. Баща му е много зает!
- Публикувана: 14 май 2023, 17:26 ч.
- Последно мнение: 21 май 2023, 00:41 ч.
Проблем ли са честите бизнес срещи и командировки за партньора?
Аз не очаквам от него да му става баща!
Нито ще карам детето да му казва “тате”.
Просто искам да са щастливи един с друг.
Ето утре отивам в Монтана .Той ще го вземе след училище , ще идат на разходка,ще си поговорят за футболисти, ще хапнат и ще се прибират. Нито единият, нито другият по някакъв начин е показал, че не иска да прекарат време заедно. Ето такива дребни неща са показателни за мен.
Нито ще карам детето да му казва “тате”.
Просто искам да са щастливи един с друг.
Ето утре отивам в Монтана .Той ще го вземе след училище , ще идат на разходка,ще си поговорят за футболисти, ще хапнат и ще се прибират. Нито единият, нито другият по някакъв начин е показал, че не иска да прекарат време заедно. Ето такива дребни неща са показателни за мен.
Или искаш ти да си щастлива?
Но не отговори на въпроса ти ако беше на мястото на детето си щеше ли да искаш да е така?
Или какво ще прави това твоето дете в чуждия дом ако родиш друго дете? То в семейство майка-баща-дете при появата на второ се обяснява на детето, че то е важно, че родителите го обичат. И пак не е лесно.
Сега ги обяснявай тези неща при твоята конфигурация? Има вариант просто да чака с нетърпение да порасне.
Въпросът дали ще имате дете нещо се отбягва. Защо?
Дв завърши първи клас, да идете на почивка, после да започне втори клас, че става сложно с ученето, ама после и малки матури идват, после нещо друго... Това не е предпазливост, а нежелание. Излиза, че за кафенце, услуга и секс доверие имаш, но за повече - не. И ти светиш в червено.
Нарци, ако утре заживеем заедно и го вземе от училище, тогава вече няма да е чужд, нали?
Наистина не разбирам тази логика.
Ако се бях нанесла по-рано и го вземаше от училище пак нямаше да е чужд.
Покривът не прави взаимоотношенията! Те се градят във времето с общи изживявания. А ние имаме достатъчно такива, че да го вземе от училище и да прекарат 2-3 часа двамата, имам му толкова доверие.Така и детето се чувства важен в нашата връзка!
Хем казвате приобщи го, хем сега защо го вземал…
Това в коя графа е?
Наистина не разбирам тази логика.
Ако се бях нанесла по-рано и го вземаше от училище пак нямаше да е чужд.
Покривът не прави взаимоотношенията! Те се градят във времето с общи изживявания. А ние имаме достатъчно такива, че да го вземе от училище и да прекарат 2-3 часа двамата, имам му толкова доверие.Така и детето се чувства важен в нашата връзка!
Хем казвате приобщи го, хем сега защо го вземал…
Това в коя графа е?
Съжалявам, но срещи и общи преживявания за мен не е връзка.
Тези дни така се случва, че мисля за един познат, Бог да го прости - аз с него имам повече изживявания, отколкото с всичките си гаджета евър накуп. Това са над 15 години с няколко човека и един ги бие.
Ако не живеете заедно след някакъв период, все едно не сте си никакви. Синът ти може да го прибере и другарче гей от училище, даже всеки ден да го прибира, и после да ходите на кафенце, почивки, излети и пр. Ако това правиш и с партньора си, какво всъщност го прави твой партньор, а не просто другарче, което се е завъртяло наоколо за малко по-дълго?
Тези дни така се случва, че мисля за един познат, Бог да го прости - аз с него имам повече изживявания, отколкото с всичките си гаджета евър накуп. Това са над 15 години с няколко човека и един ги бие.
Ако не живеете заедно след някакъв период, все едно не сте си никакви. Синът ти може да го прибере и другарче гей от училище, даже всеки ден да го прибира, и после да ходите на кафенце, почивки, излети и пр. Ако това правиш и с партньора си, какво всъщност го прави твой партньор, а не просто другарче, което се е завъртяло наоколо за малко по-дълго?
Няколко пъти прочетох за командировките. Та, това са по-скоро редки отсъствия и въобще не знам какво би му попречило на мъжа ти, освен ако не е много ревнив, което е много лошо. Общ бизнес- твърдо не.
За детето- колкото е по-малко, по-лесно ще се адаптира в нова конфигурация. Само още едни 2-3 години в предпубертетна възраст и ще стане малък ад.
За детето- колкото е по-малко, по-лесно ще се адаптира в нова конфигурация. Само още едни 2-3 години в предпубертетна възраст и ще стане малък ад.
