Проблем ли са честите бизнес срещи и командировки за партньора?

  • 7 631
  • 276
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 8 093
Е вие на кого бихте си оставили детето? Баба и дядо или някой дето му е никакъв?!?

# 151
  • Мнения: 294
При мен ситуацията е, че аз пътувам. Сега ми предложиха по-висока позиция, което налага повече пътувания.
Партньорът ми ме подкрепя, но усещам , че не му харесва много. Понякога казва: “е, пак ли? Нали миналия месец беше”
Моите командировки минават два дни в път и 1-2 дни в среща с клиенти, не повече. И както каза Горджъс, наистина си е изтощително, не ходя на почивка…

Питала ли си го директно какво точно не му е приятно в пътувания за няколо дни веднъж на 1-2 месеца?
Липсваш му? По принцип се виждате всеки ден? Или ревнува?

Този конкретен коментар би ме издразнил доста без контекст, дори не разбирам какъв отговор се очаква.

Не съм била в такава ситуация, тъй като мразя да пътувам по работа, и съм си намерила сфера, в която не се налага. Моите граници от към пътувания са - ако е всяка седмица понеделник-четвъртък (както е често при консултантите), в дългосрочен план връзката няма да просъществува. 3-4 дни в месеца звучи супер, повече време за мен. Simple Smile) С деца би било по-сложно, разбира се.

# 152
  • Мнения: X
Е вие на кого бихте си оставили детето? Баба и дядо или някой дето му е никакъв?!?

Ми ако ми е втория мъж и е част от семейството, значи му имам доверие за да бъде такъв и защо да не го оставя. Вече ако баба и дядо не работят, а мъжа е зает, сигурно бих го оставяла за малко при тях и вечерите мъжа да го прибира вкъщи.

# 153
  • Мнения: X
Няма какво да се лъжем. Като се появи едно дете и докато е малко /поне до към 7г/ тези командировки и вечери до 23ч трябва да се спрат ако искаш да си качествен и присъстващ родител. Т.е. ако реално искаш да имаш дете, а само да се разпишеш там и после да го тръшнеш някой друг да го гледа и възпитава докато ти се развяваш по срещи. Това никой нормален партньор /независимо мъж или жена/ няма да го търпи. Авторката обаче е много далеч от това. Тя каза, че детето й вече голямо и го гледат родителите й през тези дни. Не е казала, че очаква партньора й да го гледа. То би било мега наглост да очакваш това.

Както казах, и много познати с такава работа имат деца. На някои познавам и партньорите и ми се струват съвсем нормални. Моят баща също беше често само уикендите вкъщи като бяхме деца, понеже нямаше възможност да работи в нашия град. Липсваше ни, но не сме умрели, и смея да кажа, че сме станали съвсем нормални хора също. Това, че ти не би търпяла, не значи, че други хора не виждат нещата по различен начин - в крайна сметка е важно техните партньори да са съгласни, не ти.

# 154
  • София
  • Мнения: 37 655
При мъжа с когото живея бих го оставила, защо ми е иначе да си играя на семейство?

# 155
  • Мнения: 8 093
Ама той не й е "втори мъж". Би бил такъв ако живеят заедно и имат общо дете. Тогава, да. Ама аз не разбрах да е такава ситуацията

# 156
  • Мнения: X
Ако са в дългогодишна връзка все си мисля, че е нормално да гледа детето за 2-3 дена веднъж на 2 месеца без циркове, дори и да не живеят заедно.

# 157
  • Мнения: X
Ама той не й е "втори мъж". Би бил такъв ако живеят заедно и имат общо дете. Тогава, да. Ама аз не разбрах да е такава ситуацията

Ами тя нали това обяснява, че се колебае. В сегашната ситуация не е достигнал ранг “втори мъж”, но само защото тя бие задна. А той е казал, че иска да живеят заедно. За това казвам, че трябва да се изяснят какви са си. Дали гадженца или ще стават семейство.

# 158
  • Мнения: 4 007
Ми дадох си срок още половин, една година ако всичко върви, както сега и не сме се променили,да заживеем заедно.
Аз пък не разбирам какво толкова странно има в това?Simple Smile

# 159
  • Мнения: 4 360
Ако са в дългогодишна връзка все си мисля, че е нормално да гледа детето за 2-3 дена веднъж на 2 месеца без циркове, дори и да не живеят заедно.
Как ли пък няма да си оставям детето всеки месец на някой, който не му е роднина или не живея с него.

# 160
  • Мнения: 51 120
Дефиницията на много отсъствия обаче варира.

Но в първия пост се спомена една командировка на месец-два. Това според мен дори не заслужава коментар, с или без деца, освен командировката не е месец тук, месец там.

Така е, ама няколко поста по-късно се спомена и това:

Цитат
Моите бяха с честота в 2 от 3 седмици, между 2 и 5 дни. Тоест, от 22 работни дни в месеца мен ме няма вкъщи средно между 10 и 15.

И аз след това промених позицията си в темата.

# 161
  • Мнения: 2 895
Скрит текст:
Ако са в дългогодишна връзка все си мисля, че е нормално да гледа детето за 2-3 дена веднъж на 2 месеца без циркове, дори и да не живеят заедно.
Как ли пък няма да си оставям детето всеки месец на някой, който не му е роднина или не живея с него.
Съгласна съм. Аз също не бих го направила.
Мисля, че eleaa постъпва много правилно.

# 162
  • Мнения: 8 093
А да не споменаваме, че всъщност е незаконно да оставиш детето си с човек, който не му е роднина. Т.е. ако нямат брак, не може да го оставя с него. Само един заядлив биологичен баща или бивша свекърва да разберат и са й достатъчни, за да й създадат големи главоболия и разправии със социалните.

# 163
  • Мнения: 51 120
А детегледачките, гувернантките и прочее тогава как практикуват?

# 164
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 560
А да не споменаваме, че всъщност е незаконно да оставиш детето си с човек, който не му е роднина.

Това пък откъде дойде?! Може ли да ми посочиш къде пише, че подобно нещо е незаконно?

Аз пътувах много. 10 години работих на място с непрестанни командировки. Всеки месец минимум по 3-4 дни, често уикендите( за което получавах компенсации, разбира се). Мъжът ми нямаше нищо против, не му беше хубаво, на мен още по- малко. Винаги сме успявали да се справим, понякога и родителите ни са помагали, ако графиците на неговата работа и моите командировки съвпадаха.

Общи условия

Активация на акаунт