Че какво пречи едното на другото? Аз съм си млада, едва на петдесет. Като бях още по-млада, пак така забравях и пак толкова разсеяна си бях. Все същата съм си. Sans changement 
.
. - Публикувана: 16 май 2023, 08:36 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2023, 21:50 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 6)
Заплесът в нашето семейство е наследствен, шегуваме се дори с това, че е от баба ми и баща ми. Нищо общо с възрастта не е при мен. Забравям си телефон, ключове, документи, карти поне ввнъж дневно някъде. В кола, в магазин, на работа. В събота бях пуснала ключовете (сигурно 10 ключа) в джоба на вратата на колата. Тъкмо си бях тръгнала от работа - звъня - нямаше ги там, в чанта, вкъщи. Колегата само сложи едно "..." като реакция, когато все пак ги намерих.
Преди месец бяхме с мъжа ми в Италия, едната вечер отседнахме в къща за гости, в която работи наша приятелка. Изкарахме си чудесно и ... забравихме да върнем ключа от стаята. Като се прибрахме, се обадихме. Добре, каза тя, ще кажа на шефката, но тя със сигурност има и резервни ключове. Обсъждахме как да ги изпратим, ако е спешно - не било. После всички забравихме .
Тези дни пак бяхме с мъжа ми по тези места и той се сети да вземе неволно отмъкнатите ключове. Върнахме ги, а приятелката и шефката бяха... "Аааа, ама кога е станало това... Нищо не помним ние..." В диапазона 50-60 години са и двечките... не знам.
.Тези дни пак бяхме с мъжа ми по тези места и той се сети да вземе неволно отмъкнатите ключове. Върнахме ги, а приятелката и шефката бяха... "Аааа, ама кога е станало това... Нищо не помним ние..." В диапазона 50-60 години са и двечките... не знам
. 
Аз като по-млада бях много по-завеяна. Като си навлечеш някоя неприятност от заплес, следващ път си знаеш урока. С годините се научих да бъда по-отговорна. А и намаляха хората, готови да тичат и да ми оправят гафовете. Така че, приех, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се.
Поредно доказателство, че аз съм горда носителка на титлата "муня". Ще ходя да взимам децата от детска градина, но преди това решавам да мина през къщи да им взема резервни тениски, защото след градината ще играят на площадката и ще се изпотят да имам за преобличане. Речено-сторено, качвам се до нас, минавам през тоалетната пиене на вода и се изстрелвам от нас, че вече закъснявам за градината. Познайте взех ли тениските, не разбира се. Абсолютен заплес съм.
Тръгвам за работа, не бях се отдалечила много и се сещам че съм си забравила телефона. Мисля си, нищо де, ще звънна на детето да ми го свали. Докато провеждам мислено разговор с нея, двете ми мозъчни клетки установиха, че малко трудно ще и звънна. 
Тъкмо си помисля, че се превръщам в нормална личност и мунската ми същност лъсва в пълния си блясък.
Ремонтираме безкрайно и основно аз движа проекта. Вчера ми звънят от вкъщи да отида в един дърводелски цех и да купя ге образни первази. Излизам аз от фризьорския салон, наконтена, с прическа и се забивам в магазина на въпросния цех. Оказва се, че в магазина няма нужната ми бройка и трябва да слезем в цеха. Да, точно да слезем, защото магазинът е на високо, а под него е цехът. Наоколо е пълно с работници- мъже, които явно са в обедна почивка и се припичат на слънце. Слизам аз по стълбите и извършвайки това действие, настъпвам задната част на дългата си почти до земята пола. Полата е на ластик в талията и леко ми „хлопа“ и при съпротивлението, което й оказах, настъпвайки я, за части от секундата се свлече почти до коленете ми. Вдигнах я секундално, под звуците на едно удивено –ААААА, издадено от зяпналите от изумление работници. Събрах поли и разпердушиненото си достойнство и забързах към изхода. Сподири ме гласът на продавача- госпожо, а первазите…?
Ремонтираме безкрайно и основно аз движа проекта. Вчера ми звънят от вкъщи да отида в един дърводелски цех и да купя ге образни первази. Излизам аз от фризьорския салон, наконтена, с прическа и се забивам в магазина на въпросния цех. Оказва се, че в магазина няма нужната ми бройка и трябва да слезем в цеха. Да, точно да слезем, защото магазинът е на високо, а под него е цехът. Наоколо е пълно с работници- мъже, които явно са в обедна почивка и се припичат на слънце. Слизам аз по стълбите и извършвайки това действие, настъпвам задната част на дългата си почти до земята пола. Полата е на ластик в талията и леко ми „хлопа“ и при съпротивлението, което й оказах, настъпвайки я, за части от секундата се свлече почти до коленете ми. Вдигнах я секундално, под звуците на едно удивено –ААААА, издадено от зяпналите от изумление работници. Събрах поли и разпердушиненото си достойнство и забързах към изхода. Сподири ме гласът на продавача- госпожо, а первазите…?
Е, мунско не е 
Оправила си на хората настроението за деня 
БАрем первазите да си беше взела!
Оправила си на хората настроението за деня БАрем первазите да си беше взела! 
Днес на обяд сервирах десерта вместо с пудра захар...със смляна трахана 🙄...на вид беше като смляна кафява захар ....веднъж нямах брашно,а ми трябваше около 1с.л.за застройка и реших че траханата ще го замести като я смеля... така си и остана в блендера и я забравих.
Една от гостенките щедро си поръси парчето и беше”очарована” 🤣
Една от гостенките щедро си поръси парчето и беше”очарована” 🤣
