Номинации за най-голяма муня (тема 6)

  • 103 907
  • 753
  •   1
Отговори
# 450
  • София
  • Мнения: 4 975
Вчера се мацнах за 10 минути с мус боя уж да ми покрие корените и да ми потъмни малко кичурите. Баси боята. Сега съм ужасно рубинено. Мъжът ми като ме видя каза, че приличам на немска пенсионерка в Слънчев бряг с ранно записване през април 🤣

Ааааа, искам снимкааааа!

# 451
  • Мнения: X
Днес установих, че съм поливала едно растение, което май е умряло още преди 2 години.

# 452
  • София
  • Мнения: 10 821
Офисът ми се намира в сграда с други офиси и търговски обекти. На път за тоалетната минавам през супермаркет, а униформите на служителите в него са в еднакъв цвят. Минавайки покрай служител, поздравявам, ако още не съм го виждала в този ден, съответно рано сутрин всеки, покай когото мина бива поздравен. Тази сутрин влезнах в складовото помещение, за да продължа към тоалетната, а вдясно от мен натрупали една върху друга каси от бира, които бяха в цвета на униформите на служителите. С периферното зрение изобщо не отразих, че това са каси, а не човек и изчуруликах дружелюбно "здрасти, как си?". Отговор не последва и се обърнах да видя кого все пак поздравявам, защото част от персонала никога не отговаря на поздрав и си помислих, че  на такъв съм казала "здрасти". Малко тъпо се почувствах, особено, когато 10 секунди по-късно минах покрай стаята с видеонаблюдението и охранителят с усмивка ме попита "Касите не ти ли отговориха на поздрава? Никакво възпитание нямат. А едно време какви възпитани ги правеха!".

# 453
  • Мнения: 4 960
А за недоразуменията по летищата... Веднъж, на софийското летище съм, влетява един запотен човечец и ме заговаря на руски. Закъснявал, къде трябвало да отиде. Аз неговия език го говоря, но не знаех къде трябва да отиде и му казах. Той пък много се възмути защо не знам. Възмутих се и аз. Като му говоря езика, трябва ли и да знам къде да ходи. И аз пътувам като него. Дори не съм софиянка. Едва когато влязох в тоалетната, да се поосвежа, видях, че съм облечена долу-горе като служителките там. Объркал се е човекът.

# 454
  • Мнения: 41 938
Да, ужасно досадна стана.
Днес правих лютеница. Една капачка изфиряса. Обърнах кухнята, тц. Нямам повече. Отварям една ножица, пък дано утре сутрин излезе от някъде.

# 455
  • София
  • Мнения: 4 975
Хора, купих си 2 дезодоранта. 2 дена ги търся - няма ги. Единственото ми разумно обяснение е, че  съм ги хвърлила барабар със старите празни дезодоранти.
Уффффф. че парите не са за хвърляне, не са, ами и нямам нищо, 2 дена се пръскам с дезодоранта на щерката.

Последна редакция: нд, 24 сеп 2023, 20:54 от Светулчица

# 456
  • София-Младост
  • Мнения: 24 079
Ето знаех си, че ще се сетя...т.е. сигма ме подсети.
Ще правя някакъв супер здравословен кекс, за който специално купих елда. Вечерта решавам да я накисна и...няма я, никъде, ама наистина никъде. Отворих всички чекмеджета по пет пъти, хладилник, че и в другите стаи проверих (тук се радвах, че апартаментът е малък), обадих се на сестра ми, да види да не е в неините покупки, защото бяхме заедно, няма я и там.
Реших, че явно съм я забравила на касата, но след плащане..Хвана ме яд, че едни 5 лв. заминаха, ама каквото такова. Отложих кекса.
На другия ден, не помня какво търсих в едно чекмедже и какво да видя...елдата...която я нямаше там вчера. Сигурна съм, нямаше я, не знам кой ми върти тези номера, докато съм сама.

# 457
  • София, Дружба 2
  • Мнения: 1 851
Аз пък в четвъртък си тръгвам от работа и решавам, че една кора от банан ще я взема със себе си, за да я хвърля в контейнера на улицата, че три дни почивка. Като се прибрах в къщи установих, че нямам никакъв спомен дали съм я хвърлила или си остана в офиса. Чак рових в чантата да не би там да съм я прибрала. Утре ще разбера със сигурност. Flushed Мунска работа! Simple Smile

# 458
  • София
  • Мнения: 3 086
Преди няколко часа  прибрах една торба от плат, че ще я подарявам и да не се мотае из къщи. Спомням си много ясно как я взех. След това къде я оставих - бяло петно.

# 459
  • Мнения: 4 960
  Сигурна съм, нямаше я, не знам кой ми върти тези номера, докато съм сама.

   Ала Бала, за един виц се сетих. Нищо лично, първосигнално ми дойде Simple Smile.
   Баба пита внучето: "Как се казваше, баби, онзи немец, дето крие нещата из къщи?" Внучето: "Алцхаймер, бабо, Алцхаймер."

# 460
  • Мнения: 7 296
Когато живеех сама, като изляза за работа се връщах по няколко пъти да проверя изключила ли съм ютията, пресата, котлона и т.н., дали съм заключила. После ми казаха една "хитринка". Казваш на глас изключено, след като изключих уреда и заключено, след като заключиш. И така всеки ден обикалях и казвах "Изключено, изключено, изключено, заключено." Joy При мен действаше. Joy

# 461
  • Мнения: 4 960
   Малката ми дъщеря, като второ дете на не съвсем, хм, пресни родители и като внучка на доста възрастни баби и дядовци, е свикнала да се отзовава на името на сестра си, на братовчедите. Нали знаете как правят бабите - почват първото и карат наред, докато уцелят. (То, не само бабите, и аз го правя понякога, но между нас да си остане и да не се разчува:). )
  Та, в класа й имало дете с името на сестра й. Като кажели името учителите, моето ставало, по инерция Simple Smile. Така си е свикнало, от малко. Веднъж я изпитали по погрешка и много се ядосваше. Друг път обаче, при една малко по-възрастна учителка, като станала пак на другото име, учителката я питала защо и тя обяснила. Толкова много се смяли цял час, че на всички им се разминало изпитването Simple Smile.

# 462
  • София, Дружба 2
  • Мнения: 1 851
Minnie.Mouse и аз така правя. Повтарям на глас за по-сигурно. Когато съм сама в къщи и използвам ютията имам друг трик. Занасям я до външната врата и я оставям там просто защото там няма контакт и ми е някак си по-спокойно. Скоро гледах едно клипче, как хората си снимат изключената ютия и си излизат спокойно от къщи. И аз натам вървя. Simple Smile

# 463
  • here and now
  • Мнения: 5 570
В близко село имаше събор. Ходят там хората, песни танци... Дъщеря ми ходи на танци по принцип, но точно тогава не беше.
Срещам надвечер една нейна учителка от градината и тя ми казва.
-Бях на събора, много беше готино и дъщеря ти видях?"
- Къде я видя?"
-Ми там бе, в селото.
-Ама тя не е ходила там, нещо си се припознала.
-Ооо не съм. Питах я ти Станислава(името е измислено, но дъщеря ми е с много специфично и рядко срещано име) ли се казваш и тя ми каза да.
Значи, толкова беше убедителна, че ако не бях видяла детето 5 минути преди това, вероятно щях да ѝ повярвам.
Стана ми странно и кое е малкото мунче дето е отговорило с "ДА" на въпроса за името.
Не успях да я убедя, че не е видяла моето дете.

# 464
  • Мнения: 5 873
Minnie.Mouse и аз така правя. Повтарям на глас за по-сигурно. Когато съм сама в къщи и използвам ютията имам друг трик. Занасям я до външната врата и я оставям там просто защото там няма контакт и ми е някак си по-спокойно. Скоро гледах едно клипче, как хората си снимат изключената ютия и си излизат спокойно от къщи. И аз натам вървя. Simple Smile

Ама много гладите! Няма ютия - няма проблем!

Общи условия

Активация на акаунт