Как се чувстват мъжете ако жената до тях е много умна?

Ти прочете ли в моят първи коментар относно темата за патриархалния модел, че на мен мечтата ми е мъжът ми да ми позволи да работя за удоволствие. От там нататък си е моя работа какво правя и как струвам. Той да се погрижи къде живеем и да не се притеснявам за сметките, пък аз ще си оправя моята част. Ти детето като тръгне на детска и на училище колко е да оправиш дома и да сготвиш една манджа и да отидеш на фитнес. То аз и сега го правя като са децата при мен. Като не са не готвя. В момента живея по същия начин, просто няма да трябва да работя на 8 часов работен ден, ще си правя бизнеси и каквото си искам.

Ама защо някой трябва да ти позволява нещо? Работи си с удоволствие какво ти пречи? Аз го писах и в друга тема, че ако не съществуваха пари, пак с това щях да се занимавам, с което и в момента. Да, работя с удоволствие професията си. Ама аз сама съм си го направила това. Защо имаш нужда някой да ти бил разрешавал нещо си? Кой да ти разреши? Началник ли имаш? Собственик ли? Живота си е твой, ти си решаваш как да го изживееш. Поемаш си отговорността за решенията и толкоз.

Първоначалният въпрос на темата не беше ли как се чувстват мъжете докато жена им се фръцка по цял ден из интернета как той плаща сметките, пък тя само гримче, фрапенце, чатче? 😁

Защото обичам мъжа ми да ми позволява разни работи. 😉 каквото аз му разреша да ми позволи.

Мъжът - искам 20 годишна домакиня.
Жената - искам той да плаща всичко, аз да си правя каквото си искам.

Честито на печелившите

Шансът е като в тотото, само дето няма джакпот с натрупване. Но може много лесно да се оправи ситуацията с прибавяне на една домашна прислужница, най-добре над 2х20г, за да не се усложнява уравнението твърде много.

Разбрах те сега. Съгласявам се.

Всеки е свободен да си иска каквото и да било, но не за всеки има.
Майка ми и тя много искаше мъж дето да я издържа и да роди поне още едно дете, ама и тя не случи жената. Баща ми хем от старото поколение много държеше тя да се добива от работа и да се мята на печката като й свърши работния ден, докато той сменя каналите на телевизора. Е не му се получи - жената емигрира, ако не го беше сторила щяха да се разведат.

С риск да те скандализирам или разочаровам още повече, ще се опитам да изложа каква е логиката на отношенията, които те потрисат.

А логиката започва от това, че се следва мъжът и се правят компромиси в името на детето - възпитанието, дома и семейството.

Тази схема на отношения означава доверие, предсказуемост, предвидимост и голяма сигурност за всички, участващи в  нея.

Не става дума жената да умира от скука или да се чувства нехаресвана, нежелана или напр. лишена от внимание и дори секс. Става дума, че тя може да се занимава с нещо свое, любимо, по няколко часа, може да се среща със себеподобни и т.н. Не е длъжна и да бъде домакинята в 100% от случаите - може да се наеме и домашна помощница или роднини/ приятелки да помагат с детето/ децата.

Много от вас може би не знаят, но такъв е живота на много дипломатически съпруги (мандати на мъжете им по няколко години на различни места). Да, рядко се съхраняват семейства, но има много съпруги, опитващи такъв живот. Понякога се получава. Важно е какво е доверието и задоволеността между двамата.

Този нагон за себеизява, независимост и "самодостатъчност" не може, по дефиниция, да поддържа здраво и стабилно семейство.

В моето обкръжение имам познати, на високо интелектуално ниво, в което жената съзнателно се е обрекла да бъде домакиня. Не работи вече 8-9 години, здрава е, в работоспособна възраст е. Имат имоти и пари, Дъщеричката расте под правилните и нормални грижи, учи добре и се готви за престижен университет (далеч извън Бг, естествено).

Като двойка са изключително надеждни и може да се разчита на тях. Могат да бъдат пример за сплотено семейство, в което мъжът бачка, а жена е вкъщи и няма никаква суета, каквато и да е показност и чувство за конкуренция. Имат подкрепата на своите родители (морална и може би и материална, не съм в течение).

Да не подценяваме стойността на тези ценности. Едва ли има нещо по-ценно от спокойните отношение, почиващи на доверие, от това да се отгледа и възпита добре едно или повече деца...

Въпрос към жените тук: ако мъжът ви каже: “поемам ти всички разходи, купувам всички нужди, но те искам вкъщи и на разположение според моите нужди “,
какво бихте отговорили?

Дъщеричката се готви за университета под нежните майчини грижи? Прав си, толкова малки деца как да ги оставиш сами!

Веднага го взимам само да не се окаже, че лъже, че много мои приятелки изгоряха така. Уж това уж онова сега вързани с малки деца опъват каиша и вкъщи и на работа, че "милото" нещо ги послъгало.

Ей там е вратата, свободен си да търсиш такава дето ще иска това. That's not me. Аз не се продавам. Чао.

Ох, ще умра от смях.... Няма смисъл просто. Борис има някакви филми в главата и едно семейство за пример, ама животът хич не изглежда така. Аз пък всички семейства, които познавам, с деца ученици и студенти, някои в чужбина, други в България, са с работещи мъже и жени. Включително и аз работя, а синът ми е студент.
Правилните и нормални грижи за едно дете ги осигурява само жена домакиня, добре, това беше нещо ново за мен... В това отношение съм пълен провал, даже му се чудя на моя син как въобще му дойде на ума да учи.

Не.