ДЕКЕМВРИЙчето расте, скоро зъбче ще се подаде -- тема 4

И аз още не мога да я оставям на бабите. На свекървата по-точно. Нищо, че тя беше с мен веднага след раждането и ми помагаше за къпането. Просто не мога. Водя я у тях, седим за малко и това е. Детето я харесва и е свикнало с нея, търси ме с поглед, но като изляза от стаята й ги оставя сами тя почти винаги успява да я успокои, което за мен е важно. Основната причина поради, която все не мога да се навия да й я оставя у тях е, че винаги нарушава режима, който съм й направила и това ме вбесява. Защото когато ми се наложи нещо да свърша, където не мога да отида с детето, я викам вкъщи да я гледа. Но оставя ли й будно дете, винаги я намирам будна, а й е време за сън и свекървата ми казва: ами тя не иска да спи. Е как пък така не иска да спи. Тя си има режим от много малка и си спи през деня добре и редовно. Да понякога е много дълго приспиването, но не всеки път е така.
Най-спокойна съм, когато я оставям на майка ми, но тя не живее в страната и когато идва ми е много спокойно, и не защото ми е майка, а защото работи с бебета и малки деца и както се казва са й доста пресни нещата и няма такива работи "ама едно време не правехме така".
Иначе на мен никой не ми помага вкъщи. ММ работи постоянно, но нямаме проблеми затова, че не смогвам с всичка. Ако не съм приготвила вечеря, той приготвя. Понякога успявам да изчистя, понякога не. И аз все не стигам до бърсането на пода през последните две седмици. Имам успешни дни, имам и кофти такива, ама като я погледна и ми се оправя настроението. За яслата ще си изчакам да навърши 2 и тогава, на този етап не ми е на дневен ред, а и времето така лети. Миналата година по това време не можех да се вдигна от пода от повръщане и в болници лежах, не вярвах, че ще успея да мина през всичко това. А в момента си я гушкам и си я приспивам и все едно някой е изтрил всичко трудно, през което преминах от съзнанието ми.

И навръщане от морето по същия начин 2 часа съм 2 часа мрънкане + спиране за храна и памперс.Ние пътуваме с 3 те кучета и бебето 😂Общо взето “весело ни е” В четвъртък обратно към морето ,иска не иска ще свикне , само че мисля този път да тръгнем вечерта да видя дали ще спинка през цялото време.То кофтито е ,че като спрем на бензиностанция тя дори и да спи кучетата почват да лаят като излезем от колата и я будят.Иначе досега е пътувала 3 пъти до Сандански,1 Димитровград и сега до Лозенец.Имаше един случай в който се чудех дали да не я взема в Албена с нас -еми радвам се че я оставих,щеше да се изтормози.Относно оставянето ами аз я давам на баба и (свекърва ми), на леля и на приятелки..във всички ходи на всички се смее във всички седи .Така за нощувка само на баба и я давам , а без мен за час два само на леля и и на момичето в офиса иначе приприятелки като е аз съм там естествено .Относно яслата : ами то аз до декември и веднъж за час да я пусна директорката каза че се брои и няма да и дадът мястото и после феруари като я пусна ще е на 1г и 2 м .Не мисля да изпускам тази възможност като е приета ,пък ако не и хареса ще си я оставя с мен .Бях се похвалила че беше почнала да спи вечер , е тъкмо се похвалих и от 10тина дена и малко ляга в 21 , буди се в 00:30,3-3:30,5:30-6 и в 6:30-7 вече е готова за игра .Явно пак е някаква регресия …след 2 седмици ще ходим до Гърция за 4 дни и мисля пак да я оставя на баба и за 4 дни ,защото сме на сватба там.Лично аз не мисля че е лошо че се опитвам да свиква с други хора а не да е само с мен , защото тя в момента е супер общителна радва се на деца на хора на всичко.Даже вече доста пъти ходим по детски центрове и адски много се забавлява.Разбирам и тези които не искат да се отделят ,по якога се чувствам ужасно като я оставя , но си повтарям ,че това е разнообразие за нея и почивка за мен , че е в сигурни ръце и вярвам ,че наистина е

Ох аз от начало не исках изобщо да го оставям, само се ядосва когато бабите правят нещата не както искам, обаче с времето се опитах да се по успокоя. За сега вече го оставям за по няколко часа и на майка ми и на свекървата, когато сме около познати го давам да го взимат, носят, гушкат ии резултата е бебе, което не го интересува кой ще го храни или при спи, обича хората, много се радва на всички, усмихва се дори и на непознати. Мен това много ме радва 😊😊. Като го оставям само казвам кога трябва да спи и кога да яде, от там да го занимават както те си решат. Щом нещо много ме издразни си казвам "Щом бебето е щастливо и е добре, защо се вманиачавам" и се успокоява.

ММ работи през 3 дена и ми е голяма помощ. Къщната работа, когато имам време. Свекървата готви, аз гледам у нас да е горе долу подредено, изпра и дрехи и измити съдове, прахосмукачка и прах, когато намеря време през няколко дена😁

Miriamm при мен резултата в същия и в общи линии правя същото като я оставям ..Много се радвам че има и други като мене …защото вече почнах да си мисля че изкуквам и съм лоша майка….преди час два получих лично съобщение от мама от групата , която едва ли не е възмутена от мен и дори постави под въпрос дали детето ми е най-важното нещо за мене и много се бях разстроила ..даже бях решила въобще да изляза от групата ..не съм очаквала , че някой може да прекрачи толкова остро личните граници на човек

IrenB много съм изненадана, че си получила такова съобщение. Все пак всички тук споделяме опита си и смятам, че четейки какво пише всяка една от нас, научаваме и по нещо, което можем да приложим. Аз например, независимо че не искам да я оставям още на друг да я гледа за по-дълго време, се боря с това и се опитвам да го преодолея. И четейки написаното от теб, това което си помислих е "ето, че не е страшно, трябва да опиташ". И си мисля, че и други са на това мнение. Изпращам ти виртуална прегръдка

Съгласна съм. Аз Рали я оставях на ММ първо за 40 мин, после за час, два, три. Утре даже ще я и храни той, че съм по работа и няма как. Ще ме няма 3,4 часа. Иначе я оставям на майка ми също по 2,3 часа. Няколко пъти от януари насам я е хранила с мляко. Миналата седмица и пюрето тя дава. Но и тя е свикнала с майка ми. Вижда я почти всеки ден. ММ като е в командировка, майка е в нас по две седмици. Вече два пъти се случи.

Днес захраних с месо- заек. Много го хареса. Даже ми ака два пъти "

Iren, не се връзвай. И от другата януарска тема четох се оплакват от подобни лични съобщения.

За мен е недопустимо, Вяра!

Ужас е с това акане. Не мога да смогна да мия дупета

Здравейте отново!

Благодаря за милите думи. На мен също ми е много приятно, да прочета, че толкова много майки успяват да се борят с ежедневието и умората в името на бебетата си .
Прекрасни морски бебешки снимки, накараха ме да се усмихвам на средата на нищото, тук на гарата ( на път към вкъщи съм с влака след изпита).
Знам, че боли и засяга някои хора, коментиращи начинът ви на гледане, плановете за възпитание.
Все пак опитайте да не го преживявате. Все пак ние всички сме различни, различно възпитани и със свои виждания за живота.Не мисля, че има грешен или правилен начин. Всеки разбира живота по различен начин, пък и някои бебета още от малки са по- спокойно, социални или предразположени към определен тип отглеждане
При мен нещата се получиха от самосебе си така- просто чух за две от обученията в последния момент, а от приятелки с деца съм чувала, че колкото по- големи са, толкова по- трудно се учи Ако знаех, че и сега ще е толкова тежко, не бих де наела. Така че, тези, които не са се нагърбили с 1000 неща- не съжалявайте! Наистина всеки момент е уникален!
Аз съжалявам, че бях толкова заета и изморена и не успях да започна дневник на бебчо от самото му раждане. Има много снимки, може би не е късно да почна по спомени....😏
За яслата- отново не е мой избор. Просто майчинството е между 2 и 3 месеца тук, аз успях да изкарам 4, но в някакъв момент усетих натиск от работодателя ми. Съгласих се да се върна, точно защото има как да комбинирам с грижата за бебето. Ако си бях загубила работата, дори и това нямаше да е опция най- вероятно..
Тук е нечовешко да се намери ясла. Почнахме търсенето август 2022 и навсякъде ни казваха, че сме закъснели много. Явно щом започнат плановете за бебе, белгийците почват и със записването за ясла. Бащата като истински белгиец смяташе, че бебчо трябва да тръгне на 3-4 месеца най- късно, но сега не смее и да помисли, че ще дойде ден за раздяла Човек се привързва и дисциплината заминава...
Аз бях чела, че от 6-7 месец вече ползите са повече от вредите. И все пак съм щастлива, че имаме място чак от януари 2024. Ще ходи и само 3 дена на седмица, колкото да общува с други деца, както и да свикне на дисциплина, наложена от външен източник.
Аз също давам бебето на майка ми ( ако е тук) и на свекърите. Те имат друга идея за отглеждането. Все им се вижда навлечен, мъкнат го навсякъде, показват го на всички...
Момичета, аз също имах много тревоги и съмнения в оставянето...точно те ни заразиха на  8- та седмица с вирус от другото внуче. Развиваха теории за имунитет.. бях много ядосана, понеже лежахме в болница и аз не исках да пусна никой при бебето...обвинявах се, че съм лоша майка да допусна това да се случи. Нямах идея, че са били при него и то е било болно...разчитам на отговорността на зрелите хора. И така го бях изолира от всички и всичко до към третия месец. Тогава дойдоха да помогнат за нещо свекърите и доведоха по- голямото братовчедче. Пя, танцува за бебето, говори му, пляска с ръчички. Горкото такава радост от това друго малко човече. От нея се научи и от следващия ден почна да пее и подвиква....тогава си казах, че е егоистично да го затварям вкъщи с нас...
Аз самата съм такава...живяла съм в три държави, много различни градове, сменяла съм групи в университета, класове, училища....и от това имам толкова много приятели, познати, хубави моменти, че се надявам тайничко и детенцето ми да е така активно, социално и приключенски настроено. Това винаги ми е помагало да се адаптирам с всички промени в живота ми, а те не са малко и не винаги по мое желание
Така, че оставям го...и на баща му, и на бабите, на дядото. Давам на приятели да го подържат, да му се порадват и се радвам и аз на усмивките му и че е така обичан ☺️ Все пак това е целта ни, да отглеждаме щастливи дечица 🍀 А ние майките най- добре чувстваме, какво прави децата ни щастливи!

Iren не се обвинява! Това че даваме някой друг да гледа децата не значи че сме лоши майки.. С изминалите месеци свикнах че бебето не е само мое и на ММ, то има и баби и дядовци, и вуйчо, и чичо, и стринка и за тях то е най-голямата радост, защото от 12 години в едната рода не е имало бебе, а в другата от 25.. Всички му се радват и го обичат много. Аз съм най-щастлива като виждам неговата усмивка. Всеки сам избира, кое е най-доброто за своето дете 😊😊❤️. А ако знаете как само обича други деца, бяхме на детски рожден ден на детето на приятелка, което ставаше на 1. Имаше няколко наборчета.. Еййй моето дете се побърка от кеф - смях, усмивки, радване, нищо че е още малък и почти нищо не се сеща 😍 имаше друго на около 7 месеца, което беше свикнало само с майка му и просто се виждаше че не му е добре сред Толкова хора, не искаше друг да го вземе. Точно тогава разбрах колко е било важно че има много хора около себе си 😊

всеки си преценява сам за него си си чудя се дали няма да избиват зъби

Ние не я оставяме на никой, защото няма на кой. Навсякъде я водим с нас. На свекървата не мога да я оставя. Тя нито може да я нахрани, нито може да я вдига за по-дълго. Иска ако може детето да лежи и тя да му чете приказки само.
Аз давам да я гушкат други хора за да е комуникативна. Когато вижда деца много се радва.
Относно домакинската работа- каквото и когато мога правя. За мое съжаление чистенето ми изостава, но няма как.
На нас другия месец ни предстои море. Вяра започна да мрънка в столчето напоследък и се чудя как ще ѝ се отрази пътя до там.
Групата е много хубава, споделяме и се подкрепяме и съм изненадана от такива съобщения. Все пак всички сме различни и всеки има своите виждания за живота и за отглеждането на децата си.

нека бъдем всички живи и здрави за да отгледаме децата си с любов ето онзи ден оставих Елена на майка ми да спи при нея взехме си я на другия ден и майка ми каза чее ревала много и едвам я е успокоила вчера идва до нас гледа я за три часа пак истеричен рев и за това предпочитам да си я гледам аз майка ми е добър човек благодарна съм и за всичко през тези години ние с сестра ми сме израстнали без баща и това ви аги ми е тежало но се справям с всички трудности защото имал любовта и подкрепата на съпругът ми

Аз бих го оставяла малкия , ако имам на кого , поне за няколко часа. Иначе доста ходим на гости в приятели и роднини и си стои във всички , хич даже не ме търси , но не мога да ангажирам никого да го гледа за повече време. На свекърва ми нямам доверие , защото го оставих за да си поспя , когато малкия беше на 2седмици , като ѝ казах да ме събуди след около час и малко за да го накърмя и пак ще ѝ го дам. Резултата беше 3часа спане от мен и рев до небесата от бебето ,защото е гладно , а тя не ми го е донесла. Събудих се от неговия рев. Преди месец , пак го оставих на нея за час и половина, два , той беше с температура , аз трябваше да ходя на лекар. Казах ако не вземе шише , а той така и не го удобри , да ми се обади щях да ѝ кажа да му сложи в чашка или направо да се прибирам да го накърмя. Резултата беше че се е скъсал от рев и накрая заспал , а тя пак не ми се обади . Не ме притесни тогава това дали е гладен,по скоро защото може би беше жаден. Все пак си имаше Т детето. За да не ме притеснявала , не ми звъннала. Е хубу ама то е бебе, а аз съм на 27 години ,кое е по важно ?! За това и нямам доверие , че ако стане нещо тя ще предпочете той да плаче ,отколкото да ми се обади и да ми каже че има проблем. Ако не беше така , дори с ММ имахме план да ѝ го оставим за малко вечерта а ние да излезем малко.
Всеки си гледа детето както прецени за добре. Ако се търси съвет ,дава се , ама да се скача с " ама не ви ли е по важно детето"е абсолютно излишно. На някои потребителки явно хормоните им идват в повече и ще е добре да си оправят начина на комуникация. Тук повечето сме от 5г.с и такива неща при нас не се допускат !!
На лично си пишем ,когато наистина имаме да си каже на лично и да не спамим темата , обикновено си пишем тук пред всички.

Надявам се, че не сте ме разбрали погрешно. Аз не казвам, че си лош родител, ако някой ти помага и оставяш детето да го гледа някой. Просто около мен не става дума за час,два от време на време или защото работиш/имаш ангажимент, а буквално системно просто защото не ти се занимава. Ако вярвах на свекърва си или на Майка ми може би щях да я оставям. Иначе винаги когато някой изяви желание да я гушне да я занимава я даваме, не сме крайни.
В тази група има много жени,които правят ужасно много неща едновременно и е разбираемо да се нуждаят от помощ. За мен е много полезно да си говорим и обменяме опит, толкова път изминахме заедно 👌

Напоследък имаме проблем с едни нощни събуждания да си говори с нас, мисля че е скок в растежа.. като стане в 3 през нощта да ни гука направо ми иде да се скрия честно ..

Каката я оставях на нашите от10-11м. Тя им се отразяваше добре, те на нея -не толкова. Баба и дядо - глезят я, една им беше. И дисциплина развалят, и навици, но пък затова са бабите и дядовците. Сега няма търпение да дойде петък, за да спи при нашите. Малката не съм я оставяла, защото я кърмя на поискване. Като се замисля само веднъж за един детски рожден ден за 2-3часа, като междувременно се прибрах да я нахраня.
Най-обичам вечер да я оставям на ММ, а аз да се затворя в кухнята да готвя. Призареждам силите и успокоена се връщам да слушам мрънкането преди сън. Надвечер е уморена и предимно мрънка, а този 1час готвене ми е почивка за ума, а за таткото-щура игра с бебето. Та така минават вечерите...

Човекът е социално животно, трябва да свикват сред хора. Ако няма баби наблизо, трябва да ги обграждаме с други хора. Ето, например, вчера каката имаше тържество за завършване на 1.кл., взехме Емили с нас, защото кака й искаше да я покаже на приятелките. Ами това бебе беше най-послушното дете -толкова им се радваше на децата, че всички майки удиви. От големите имаше рев, от бебето-усмивки. 4-5майки я взеха да я погушкат, Емили си кротуваше в тях. Сега може и да се разболее, че 20деца и 40родители на 1 място, но и каката беше щастлива, и малкото, а мама ще стиска палци да не се разболеят децата.
За ясла не съм разпитвала, смятам обаче 2-3м.по-рано да се върна, а ако мога да си взема натрупаната отпуска преди евентуалното ми връщане(т.е.още през лятото), ще е добре, откъм финанси, че втората година си е изпитание. Яслата ми помогна с каката-за 2дни махнахме памперса, който мъчих цяло лято, сега се чудя дали да пускам Емили. Майка ми има възможност да я гледа, та може и да пропуснем яслата, но е рано още да го мисля.
Ох, стана дълго, извинете ме! 😊