Защо искате деца ?

  • 71 135
  • 2 683
  •   1
Отговори
# 195
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 428
Между другото в момента се тренирам да мързелувам и да вмъквам децата си в моите занимания, а не да захвърлям всичко защото те не можели да участват.
Виждам че не е невъзможно, те са малко по-големки - ходим на гостита, те играят с другите деца, мамите си се черпят с вино. Ето ти петък вечер. Също така се събираме да правим гимнастика заедно - същата работа. Играем тенис - децата ни събират топките. Мога и да рисувам с тях но те ще искат да рисуват по моята картина. Примерно им пускам някакъв готин стар филм и си чета книжка или спя през това време. Научила съм ги да пускат прахосмукачка ако изсипят нещо да го изсмучат с нея. Пренаредих хладилника така че да могат да си взимат храна сами, даже и чиниите и машите съм ги сложила на достъпни място за да се самообслужват.
Скоро ще започнат и сами да си сервират - до 6 месеца ще ги науча. Постепенно.

# 196
  • София
  • Мнения: 26 360
А на каква възраст са, ако не е тайна? Simple Smile

# 197
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 428
На 5 и 7

# 198
  • sofia
  • Мнения: 9 381
Е, както казваше Сирената, блатото е до към 3 годишна възраст.
Мен безсънието и буденето поне два пъти нощем ме съсипваше....чак към третата си година почнаха да спят непробудно. Големият пък се напикаваше нощем до 6 годишен.
Отделно, като бяха малки отделянето от мен беше някакъв кошмар придружен с ревове.
Куп неща изобщо не можеш да допуснеш, че ще ти се случат, щото никога не си чувал за тях.
Пред себе си съм признавала, че ако знаех какво ме очаква, в детайли и подробности, сигурно никога не бих се решила да имам деца.

# 199
  • Мнения: 1 662
Аз започвам да се чудя, дали няма да ми стане нещо от толкова системно недоспиване.. Някоя болест, знам ли..

# 200
  • Мнения: 1 579
Аз започвам да се чудя, дали няма да ми стане нещо от толкова системно недоспиване.. Някоя болест, знам ли..
Да не те отчайвам, но може да е и по-зле. Когато започнах работата и детето боледуваше понякога, случвало се е цяла нощ да не спи, защото е болно и тъкмо заспим и будилника ми звънне да ставам за работа. Но аз съм такъв човек, че избягвах да вземам болнични, не че някой ми е забранил. Малката като беше болна я е гледал през деня или татко й, понеже работеше на смени или ако и той беше на работа, дядо й. Едва ли и баща му е било много лесно да я гледа през деня между 2 нощни, но не се е оплаквал. То и аз не се оплаквам, това си беше моят избор, просто споделям.

# 201
  • Мнения: 2 650
Аз много обичам деца след 4-5 години, мога да се занимавам по цял ден с тях.
Бебетата ме плашат повече Sweat Smile
Особено както съм гнуслива ще видя зор в началото сигурно

# 202
  • София
  • Мнения: 26 360
Нито недоспиването, нито коликите, нито зъбите са толкова страшни, колкото безкрайните серии на боледуване. 🙄

# 203
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 428
Някои ги нямат тези серии - ни зъби, ни грипове, ни колики.
А сменянето на наакан памперс е страшно само първия път, после става наслада - не се бъзикам.

# 204
  • София
  • Мнения: 19 425
Не знам дали ние имаме късмет със здрави деца или бързо си изграждат стаден имунитет от многото хора около тях, но всички познати деца, които все ги пазят, навличат, дезинфекцират, не дават това и онова,тъпчат с лекарства и р.н., все боледуват. Нашите наистина са имали куп проблеми с колики и зъби, с уши и гърло, стандартни неща, но реално почти не са боледували. Третата дъщеря имаше период като малка, защото тогава каките тъкмо бяха в училище вече, а тя в ясла и обираше вирусите, но това беше за около година. Другите буквално преболедуват набързо на крак за ден-два и толкова.

# 205
  • Мнения: 8 114
На мен бебе не ми е зор. Моето само спеше, ядеше и акаше. Ни зъби, ни колики, усетихме кой знае колко. Обаче тоя бебешки пубертет ми изпили нервите. Между 2 и 3г беше някакъв ад с тръшканици, истерии за някакви нещица като например защо му е счупена солетата, защо сока не е пълен до горе /след като е изпил половината/, защо не даваме да яде сладолед пред вечеря, защо не даваме да извади всичко от фризера и всякакви ей такива. Това ми беше страшното на мен. След три години вече започна да се очовечава и да разбира, че понякога не получаваме каквото искаме, още повече сега и веднага Joy

# 206
  • София
  • Мнения: 26 360
Около мен няма дете, в яслена възраст, което да не боледува много, само във форума съм чела за такива. Grinning

# 207
  • Мнения: 6 242
Те всички боледуват, за мен веднъж на месец-два хрема си е съвсем в реда на нещата. Така са ми боледували и двете. Зимата веднъж месечно, после разреждат. Но има някои, които направо се сцепват. При моето голямото премина към 4 г. възраст и сега сигурно боледува два пъти годишно, а има набори, които ходят на градина и след седмица пак са болни. Това никой не може да го прогнозира, донякъде е и до ген. Аз съм си говорила с майка ми, че също съм боледувала по този начин. В интерес на истината и двете боледуват по идентичен начин.

# 208
  • София
  • Мнения: 19 425
И за мен 1-2 пъти, че и по-често хрема не е в графа болести. Говоря за деца, които ходят 3-4 дни и после по 1-2 седмици са вкъщи на АБ.
И аз не съм била от боледуващите деца. Съпругът ми е боледувал рядко, но качествено (до болница и дори веднъж до гърч и изкривяване на очите от високата температура, заради което после се е наложила операция на очите) , както казва свекърва ми. Wink

# 209
  • София
  • Мнения: 26 360
При дъщеря ми, започнеше ли хрема, после 10 дни задна кашлица мининум, гледам брат и се насочва по нейния път...

Общи условия

Активация на акаунт