Иначе да, стигне ли се до увещаване за второ / трето дете от бащата с довода: "аз ще се включвам активно", се появява въпросът дали се е включвал с предишното дете и ако не, колко може да се разчита на намерения и обещания.
____
Като цяло, не иска ли едната страна повече деца - не става. По-често неискащата е жената, но не винаги. И с неискане от мъжа пак не става.
Сега знам за един случай - мъжът настоява за още едно дете, жената се дърпала и вадела доводи от сорта: "ама как така трето секцио, ма туй опасно!". А то е смешно да се вади това като довод - не е опасно, преекспонират се опасностите, и от друга страна - няма никаква нужда от оправдания, няма норма за брой деца, по желание е. Освен ако оправданията не служат да убедиш някак човека до себе си, де, и да не си разваляте отношенията, но е чиста ала-бала да се разчита на това. Като цяло няма ли съгласие при двамата за брой и начин на отглеждане (от мама, татко, бавачка...), колата лесно се преобръща. При тия хора, за които споменах, е на преобръщане вече. Няма виновен, има различни виждания най-често. Е, освен когато тати разчита да е бей вкъщи и да не го занимават с женска работа, но това е отделен случай.
Впрочем имам и познат, моя възраст (аз съм на 48) той и жена му, с дете на 8 години, който твърди, че изрично условие да има дете било да дава парите и да не го занимават с пюрета и памперси. И квото следва след тях като всекидневни грижи. Жена му не работи и не изглежда недоволна, разбира се, не сме близки, за да знам със сигурност.
Възлагат ти временно по производствена необходимост други трудови задължения, демек.
Изразът е "бабите помагат". Истината е, че познавам вече много мъже, които гледат ДОСТА децата си, ама НАИСТИНА доста и въпреки това, като общи ангажименти, пак жените са в пъти по-претоварени и на ръба на силите си. Отказала съм се да мисля защо става така.
чудя се понякога тролиш ли или наистина ги мислиш тези неща?