Работа от вкъщи - по-скоро проблем

  • 5 723
  • 59
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 256
Здравейте, съфорумци. Имам едно питане към хората, които принудително трябваше да започнат работа от вкъщи по време на пандемията и то е как свикнахте?

До преди коронавируса работех като нормален човек в офис, но като цяло съм много деен човек. Всяка една предишна моя работа е била свързана с работа с клиенти и винаги съм била заобиколена от много хора и ежедневието ми винаги е било страшно забързано. Когато дойде пандемията и бяхме принудително затворени, в началото в обедната почивка правех кръгчета на квартала, защото не ме свърташе, но стисках зъби, защото мислех, че ще е временно. След като всичко до някаква степен се нормализира, очаквах, че и ние ще се върнем към старото си работно място, но не. Наеха се хора дори от други градове, защото видяха, че дистанционната работа не представлява никаква трудност и дори офиса се отдаде под наем на други хора. Колкото повече време минава, аз не свиквам, а точно обратното, започва да ме хваща все по-дълбока депресия. Страшно много ми липсва контакта с хора. Буквално всеки един мой ден се провежда така: вкъщи-фитнес-работа, което неминуемо отново е вкъщи и това е всеки божи ден в последните 2-3 години. Чувствам се меко казано като в затвор.

На моменти започнах да се карам с мъжа си за глупости, започнах да му правя проблем, че го няма през голяма част от деня, а всъщност не е проблема, че него го няма, а че аз съм вкъщи. Миналата година опитах да запълня тази липса на контакти с втора работа - издържах няколко месеца и се предадох. Не издържах на умората и напрежението. Кафета с приятелки няма да оправят нещата поради няколко причини. Първо не обичам да си губя времето така, второ малко са тези с работно време като моето 15ч - 23ч С мъжа ми се шегуваме, че даже няма къде да си нося дрехите.

Към този момент съм в кофти ситуация, а именно вариантът е да си сменя работата, което не съм вярвала, че някога ще ми се наложи поради такава нелепа причина. Разгледах вече няколко обяви, то пък сега е и модерно да се работи от вкъщи, едва намирам такива на място, в офис в моята сфера. От друга страна стои проблемът, че смяната на работа неминуемо означава по-малък доход поне в началото, което ще ме дръпне назад. Ни така, ни така.

Вие какво бихте направили на мое място и има ли някой от вас, който Е или е бил в такава позиция?

# 1
  • София
  • Мнения: 18 261
Явно ти липсва активност и правилно уплътняване на свободното време. Никога не съм си замествала социалните контакти със служебни такива. Още преди пандемията със съпруга ми почнахме да работим от дома, точно за да имаме повече време за личния ни живот. После аз спрях работа напълно точно в началото на пандемията, а той продължи да редува хоум офис и офис (кантората ни е в съседен вход и реално сме си били до вкъщи последните 15 г.).
Клиентите не могат да ми заменят близките и приятелите, а общуването по работа не ми дава емоцията на общуването със скъпи хора.
Казваш, че работиш от 15 до 23. Хайде, после е късно, но как си уплътняваш времето до 15 ч. и през уикендите? Само фитнесът кинти е разнообразието?
Приятелите смяташ за загуба на време, но къде ходите с мъжа ти? Театри, концерти, пътувания и подобни? Кога се засичате само двамата, без да работиш? Имате ли деца?

# 2
  • София
  • Мнения: 37 602
Бих си подала предизвестие и ще търся нещо ново. Нещата са се заблатили, прясно течение трябва.

# 3
  • Мнения: 2 122
Не мисля, че авторката има нужда от близки приятели, ако имаше щеше да си организира нещо с тях.
По-скоро е такъв типаж, обича да комуникира с различни хора. Това е обратното на тези, които обичат тишината и спокойни места с приятели и близки.
Не виждам друг вариант освен да смениш работата.

# 4
  • София
  • Мнения: 2 256
Спортът е моето хоби и общо взето времето ми преди работа го уплътнявам именно с него. Не спя до късно, ставам рано 7-8ч вече пия кафе, към 10ч вече съм в залата, но това също отнема време, защото докато приключа, изкъпя се и се прибера неусетно вече е станало 13ч, докато обядвам, измия чиниите и пусна една пералня и вече е време за работа.

Мъжът ми работи на график, което донякъде също е проблем, защото когато аз почивам уикенда, това не означава, че и той почива. И обратното- когато той почива, аз работя, тогава пък на него му е скучно вкъщи и не го виня, аз съм забила нос в лаптопа, дори внимание не мога да му обърна и затова пък той провежда тренировки в залата - хем някой лев допълнително, хем си уплътнява времето. Повечето пъти се разминаваме. Деца нямаме. Когато по някакво чудо се засечем да почиваме заедно, най-често си правим екскурзии, макар и еднодневни, за да се махнем от забързания град и шумотевицата.

# 5
  • София
  • Мнения: 18 261
В такъв случай си смени работата и си напаснете графиците.
Аз не работя, но денят ми е страшно динамичен. Не бих издържала на подобно на описаното монотонно ежедневие.

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 2 144
Защо не се запишеш доброволец към някаква организация? Не да ходиш да отводняваш села, но има много организации, които търсят доброволци за различни дейности. Може да го правиш по няколко часа на ден, само в определени дни в седмицата. Така хем ще се разнообразиш, ще се срещаш с много и различни хора, ще разшириш мирогледа си, ще се научиш как да цениш и да си благодарна за това което си и което имаш. И най-важното ще бъдеш от огромна полза за обществото. Покрай тази дейност ще се запознаеш с много хора, с някои ще си станете по-близки. Доброволци има от всички социални групи, има и доста хора точно от хоум офиси, които разполагат с времето си.  Може да запишеш и някакъв курс по нещо си, там също ще се срещаш с много хора, защо пък не и университет, някаква специалност която ти се струва интересна.

# 7
  • Мнения: 17 881
С най-добри чувства, но според мен просто си търсиш драма - хем искаш контакт с хора, хем контактът извън колегите ти е загуба на време. Това е абсурден оксиморон и няма нищо общо с хоумофиса. Проблемът ти е другаде, обаче къде - аз лично не мога да измисля, ситуацията е адски странна.

# 8
  • Мнения: 9 233
Не те разбирам. Работата ми е била винаги източник на финанси и когато( случвало се), се привържа повече, съм напускала. Бърнаут, а няколко пъти ми е чукал на вратата, та внимавам много. Но моята работа няма как да бъде хомофисна, тъй че едва ли съм правилният човек да дава мнение.

# 9
  • София
  • Мнения: 2 256
Драма със сигурност не си търся. Може би и нямам подходящи хора в обкръжението си за приятели, затова го намирам за загуба на време. Но както казах дори да имам такива, тези хора едва ли ще разполагат със същото време от деня както аз, а именно сутрин или преди обед.

За доброволец дори не съм се и замисляла, веднага отворих Гугъл като го прочетох, звучи като добра идея. Пуснах няколко СВ-та , поне плюсът е, че не съм на зор и мога да изчакам толкова време, колкото е необходимо, за да си намеря нещо подходящо.

Даже съжалявам, че досега не съм сядала да помисля и осъзная, че проблемът ми е в липсата на контакти с хора и прекарах толкова дълго време в чудене какво не ми е наред.

# 10
  • Мнения: 2 019
Според мен проблема ти е работния график. Ти работиш в часовете в които повечето хора са свободни и така нямаш време нито за приятели, нито за мъжа си, изобщо за никакъв смислен живот извън работата. Трябва ти смяна на работно място или поне работните часове.

# 11
  • Мнения: 3 422
Чак пък да не ти е наред... Аз също като теб не обичам да работя (и да тренирам) от вкъщи. Имам си социални контакти аз сама, имаме като семейство, пътуваме с мъжа ми, имаме и две малки деца, та излизаме, но ако не можех да работя от офиса, щях да си търся друга работа. Повечето хора явно са от обратната страна, но аз не. Дори смених работа с хибриден модел за такава, в която няма изобщо хоум офис и се чувствам още по-добре. Не мисля, че начинът, по който се чувстваш от това е проблем, по-скоро разминаването в ежедневието ви с приятеля ти е, но темата не е за това.

# 12
  • София
  • Мнения: 3 262
Проблемът е в работното време и хоум офисът.
При мен е подобен проблемът и се побърквам в нас. Но моята сфера е ИТ и за да променя нещо, трябва генерално да променя дейността.

# 13
  • София
  • Мнения: 2 256
Не е проблемът в разминаването с мъжа ми. Заедно сме от 8 години и за това време доста работни места смених и не сме имали проблеми преди, включително и сегашната работа не беше проблем докато не стана всичко от вкъщи.

Благодаря за съветите, вече имам представа какво трябва да променя и как да действам и все пак няма да откажа още някой съвет, ако се включи някой с подобно ежедневие.

denizara, разбирам те, моето не е точно ИТ, но се приближавам доста. То проблемът идва, че дори да сменя работата, не са много вариантите за работа в офис. Трябва да е някаква огромна фирма.

# 14
  • Мнения: 565
Има много активности, в които можете да участвате: доброволчески инициативи - социални са и полезни, може да бъде всичко което ви харесва; различни групови тренировки - също са социални и полезни за здравето (преди ходех преди работа, има доста групи), курсове по езици има сутрешни, други курсове.
Животът и контактите не се изчерпват с работата.
Но ако пък ако сте тип човек, за който животът и контактите наистина се изчерпвят с работата - сменете я. Няма смисъл да живеете нещастно зяряди това. Новата работа може и да е по-дабре платена. Даже бих казала, че е по-вероятно. Все пак зависи от сферата. Успех!

Общи условия

Активация на акаунт