Работа от вкъщи - по-скоро проблем

Мен коуъркинг би ме изнервил повече, защото надали ще си с твоите колеги, а и хората там ще гледат да си свършат работата, а не да си говорят с теб.

Това с чистото, изпраното и подреденото е за мен проблемът. Не би трябвало това да го смесваш с работата и затова ти тежи стоенето у дома. Свързваш работата с домакинството и с битовизмите, вместо да отделяш нещата.

Задължително ли трябва да работиш само от дома ти? Нямаш ли опции да работиш от някое заведение, от близкия парк, от плажа? Идеята е да излизаш сега през лятото извън стените на дома ти, без да се затваряш в други стени в офиса.

Никога не съм разбирала хората, които приемат колегите си за социална среда и общуването с тях за социални контакти, но вероятно зависи от характера на човека.
Би трябвало работата да е само средство, с което да финансираш социалния си живот (и битовия такъв, разбира се), а не да го замества.

Като се замислиш няма от къде да завързваш контакти като си цял ден на работа. Просто това са хората, с които прекарваш цялата година, всеки ден. Лично и аз съм против соц.контакти с колеги, защото си имам достатъчно навън, но и авторката не търси близки контакти, а просто да общува.

Част от работното си време може да прекараш в co-working пространство или в библиотека. Читалните лятото мисля, че работят до 7, тихо е.

Благодаря ви, хора. Не очаквах толкова много включвания

Идеята за куче умря преди години - под наем сме. Не съм опитвала да разнообразявам като работя от някое тихо място било то парк/кафене. Но ще пробвам. Длъжна съм.

Иначе съм наясно и с плюсовете на работното ми време, защото както казахте, наистина половината ми ден е свободен и нямам такива проблеми с институции, кога да отида и тн.

Щом обичаш да общуваш с колегите ти, защо не общувате извън работа? Така или иначе сте с еднакво работно време. Можете и да се организирате заедно да работите от някъде, не е задължително това да е офисът на фирмата. Освен коуъркинг спейсес има и достатъчно хижи, хотели и къщи за гости, които предлагат бърз и стабилен интернет за работещи дистанционно. Можете да се организирате да отидете някъде за няколко нощувки и след време отново.

При работата в по-голям колектив има социален елемент. Надали повечето колеги би си ги избрал човек за приятели, но всеки ден някой споделя нещо, къде е ходил, какво е правил и научаваш нови неща, това в хоум офиса го няма. Сам си с твойте мисли и планове и доскучава. Не знам дали този тип общуване може да го получиш на друго място освен в училище или на работа. Не е същото като да излизаш с приятели.

Петенце,и останалите които работите хоум офис,аз съм обратната ситуация-преди пандемията в офис,трудно се адаптирах 2020г вкъщи,но свикнах някак.
Сега ме връщат в офиса..но нищо не е същото,нито обстановка ,нито аз..Трети месец не успявам с адаптацията,и колкото и да не обичам промените,след много години във фирмата явно ще се наложи да сменя...
Моля, ако имате желание,пишете ми на лични ,търся само хоум офис вариант .

Аз продължавам да не разбирам какво лошо има в това човек да е приятел с колегите си и защо се определя като нещо странно и нередно? Къде се очаква човек да си намери приятели, ако не около работата, където отива по-голямата част от деня? Не сме вече деца, да излезем на площадката с думите "може ли и аз да играя"... Човек обикновено се възползва от всяка среда, в която го поставя съдбата, за да си намери хората, които са му симпатични и не виждам причина едни места да са забранени за сприятеляване, а други да са разрешени. Кои са разрешените и защо?

Не става въпрос за сприятеляване, а за един вид подмяна на личния и социалния със служебния живот.
Като работодател, аз бих толерирала общуването извън работа, но не и по време на работа. В случая се търси общуване по време на работата.
И не смятам, че ставам близка с някого, понеже сме си споделили какво сме вечеряли снощи или къде ще идем на разходка през уикенда. В офиса се водят само small talks, докато извън него е реалното общуване.
Да, нормално е да се сближиш с някого и да общувате извън работа, но тук не виждам нищо такова. Авторката си стои сама у дома, шета си, спортува, понякога излизат с мъжа й, не се вижда с приятели и реално работното място остава единственото място да размени някоя и друга приказка с други хора.
Сигурно звучи пресилено, но така го усещам и това на мен би ми тежало страшно много.
Аз предпочитам да съм навън, да се движа, да се срещам с хора, за които да говоря за различни нещо от работа или битовизми, докато някога в офиса точно това помня, че се говореше. На кой му се родило внуче, на кой детето се дипломирало, кой се скарал с гаджето, каква прическа ще направи на кучето си, каква рокля ще си купи за фирменото парти и подобни, което на мен лично ми е безкрайно безинтересно.
А извън офисите има безброй неща, които човек може да прави - да се разхожда в парка, да се грижи за животни, да спортува активно, да има някакво хоби, да посещава театър, кино, концерти, хепънинги и т.н., да се развива с различни курсове, специализации и чужди езици. И това да среща същия този човек с хора с подобни на неговите интереси. Точно по-малкото време в офис дава повече време за всичко това - най-малкото със спестените сумарно 2 часа за път всеки ден.
Накратко, няма лошо да си приятел с колегите, но винаги трябва да си наясно, че не сте истински приятели, а просто споделяте за известно време обща среда и обичайно след напускането на един - и той забравя за колектива, и колективът го забравя, защото е далеч по-нормално животът да е извън този колектив (ако не иде реч за някоя малка семейна фирма).

В коя сфера търсите работа?

Ми ние пък в нашия офис си говорим за най-различни неща, които нямат връзка със самата работна дейност. Какво значи, че няма да го толерираш? Да си мълчат хората цял ден ли? Пълна скука е това и няма никакъв смисъл. И в извънработно време се събираме. Като напусна, не смятам да спра да контактувам с хората, които са ми симпатични.

Значи да не си губят времето в празни приказки.
Нашата кантора е семейна и работим с най-близките ни роднини (девер ми и етърва му) и пак за личните неща не говорим в кантората, а извън нея. Служителите ни, които не са от семейството в кантората общуват по работа, докато извън нея си общуват свободно, вкл. ходим по заведения, концерти и т.н. заедно понякога.
Когато работех в офис ми бяха скучни точно изброените по-горе от мен "офисни приказки".

Да си губят времето, леле! Като че ли са роботи... Някои приказки може и да са скучни, но по-голяма скука от мълчанието и тишината не съществува.

Ти си отишъл да работиш там, а не да приказваш. Ако имаш много работа, вероятно и нямаш време за приказки. Зависи и каква ти е работата. Но за да имаш близки отношения трябва да не ти пука, че като напуснеш може да не те потърсят или че ако стане нещо сериозно свързано с работата ще можеш да погледнеш колегите.
Всичко зависи от това колко си допадате и дали наистина държите един на друг или просто си лафите...

Смятах да се въздържа, за да не става досадно, но в нашата българска фирма се говори само и изцяло на служебни теми. Ако може и служебното говорене да е минимално - още по-добре. Нямам идея съпрузите на дамите, с които деля едно ъгълче от офиса, какво работят и къде ходят на семейни почивки. Личният живот е тема табу. Та, повече си говоря с портиера, отколкото с колегите. Съвсем нормално е в обедна почивка да излезна сама, а ако излезем с колегите, то половината време все някой е служебно на телефона, та и там много-мног не общуваме. Просто има и такива офиси.