Тема за странните навици и фобии, ОКР-та и накратко за всички проявления на бръмбарите в главите ни. Целта е да се погледнем със самоирония и да се позабавляваме със себе си и останалите шашави човеци.
Започвам със себе си - изпитвам ужас от големи земеделски и строителни машини. Мога да се върна от пътя си, ако на улицата има снегорин, а ако шофирам просто сърцето ми спира, докато не се разминем или не изпреваря чудовището. По ирония на съдбата именно снегорин блъсна колата, в която се возех в една снежна виелица и ни метна на жп релсите
Простирам си прането по цвят и по възможност с щипки в същия цвят
Обичам да зяпам облаците и да ги оприличавам на предмети или животни.
Вярвам, че вещите също имат някаква душа и затова никога не казвам в тяхно присъствие, че са грозни.
Започвам със себе си - изпитвам ужас от големи земеделски и строителни машини. Мога да се върна от пътя си, ако на улицата има снегорин, а ако шофирам просто сърцето ми спира, докато не се разминем или не изпреваря чудовището. По ирония на съдбата именно снегорин блъсна колата, в която се возех в една снежна виелица и ни метна на жп релсите
Простирам си прането по цвят и по възможност с щипки в същия цвят
Обичам да зяпам облаците и да ги оприличавам на предмети или животни.
Вярвам, че вещите също имат някаква душа и затова никога не казвам в тяхно присъствие, че са грозни.
Преди простирах прането със същия цвят щипки, но напоследък не подбирам цвета щипки. Гледам да е здрава щипката и да не се разпадне. Износени са и трябва повечето да ги сменям. За облаците също е вярно. Но не само за тях. И други предмети ги оприличавам на нещо. За предметите, че имат душа-също е истина.
Леко ми е изнервящо така, но жегата е по-силна.
