На мен той винаги ми е бил достатъчен от всяка една гледна точка. Нямаме никакви проблеми, освен този. Заедно сме от около 8 години, имаме 2 деца, дом, работим…нищо не ни липсва.
Нито си крия телефона, нито някога съм му давала повод да се съмнява в мен. Отдадена съм изцяло на семейството и децата си, не ходя нито по кръчми, нито по дискотеки. Казва, че това не е ревност... Той знаел, че аз няма да му изневеря, но било супер грозно, че винаги съм се заглеждала. Анонимна съм и със сигурност нямаше да напиша този пост, ако го правех. Чувствам се поставяна в ужасно тъпа и нелепа ситуация всеки път. Водихме разговори многократно, обясних, че това, че поглеждам някого, не означава, че имам някакви намерения към него или нещо такова. Ефект няма…
Някакви идеи как да подходя? И дали това нещо някога ще спре или децата ми ще са поредните деца с разведени родители (защото на мен започна наистина много да ми дотяга тази ситуация, дори вече не желая да ходим никъде, щото да не вземе да се окаже, че съм се загледала без да знам…)?