Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият първи модул на НВО успешно.

Напълно разбираемо, бяха елитни училища. Моят мъж има повече знания от елитния техникум, отколкото от университета. Жалко е, че ги съсипаха.

Ами думата елитни не се ползваше пред училища.
Тогава нямам спомен да ни е тормозело, че ходиш на повече изпити и избираш при кандидатстването.
МГ и избрана езикова след 7 клас.  При това МГ се избираш при интерес на детето и нямаше сегашния ореол. Стрес нула, защото техникумите след 8 клас не бяха компромис. Да не говорим, че и невлизането в техникум и отиване в ЕСПУ (даже избирано нерядко като вариант за висока диплома накрая) не беше толкова неблагоприятна опция като попадането в някои училища сега.

Е, как да оцелеят, като изведнъж всички се хвърлиха към МГ и ЕГ, пък и доста заводи изпозатвориха? Вече никой не иска да си цапа ръцете, а по мое време много родители насочваха децата си към техникумите, за да излязат с професия, в случай, че няма да учат висше.

Тези лимеси изглеждат страшно, но са базови. Аз обаче не си спомням кога учихме лимеси - в гимназията или в университета?  Май все пак беше в гимназията...

В гимназията, 9 клас. Не помня лимесите или логаритмите, но едното нещо така и не го схванах.

Лимеси и първа производна в 11 клас (сегашния 12 клас заради нулевата година) на ЕГ, но далеч по-базови от това, което сега се учи в профил математика на ЕГ в 11 и 12 клас. Математическа индукция и теория на вероятностите в учебника по математика за ЕГ въобще няма, а съм била със ЗИП математика, както и  Аналитична геометрия, която сега също е в профила. С годините материала, които се изучава в гимназията в сравнен с мое време е свален от университета в гимназията - Статистика (учила съм само в университета, сега я почват в 10 клас и е за всички), има и още доста неща, ама все пак аз съм завършила много отдавна и явно не сме били толкова умни, че да може да ги усвоим в гимназията. 
До седми клас обаче разместванията не са довели до по-сложен материал, като сравнявах моите сборници с тези на детето ми, когато то трябваше да държи НВО. Ние сме имали параметрични модулни уравнения (имаше си го на изпита за ЕГ), те ги учат само, ако са в МГ. Теореми в кварталното училище не се доказват, в МГ  си извеждаха и формули и теореми доказваха. Разликата беше в това, че за кандидатстване в гимназия тогава има 1 сборник на Руси Русев, който дори не е точно напечатан, а изглежда като писан на ръка и след това пресниман и един оранжев 6-7 клас. Сега има 1000001 сборника сигурно, но не се ползват в кварталното училище. Там домашната е 6 задачи, абсолютно повтарящи най-елементарните, решени в учебника. С 6 елементарни задачи математика не се учи за съжаление.
Упражнения за писане на текстове има много в гимназията - в 8. клас, всеки 3ти час е за писане на есе, всеки 2. подготовка за писане на есе  с дискусия по съответните теми, Философия - имат да пишат есета, История - развиват исторически въпроси от 6. клас и пр. Въпрос е дали всички си правят  труда да ги напишат или точно тези упражнения се прескачат, защото изискват мислене. И естествено все пак и учителят трябва да изисква да се правят, че то и аз да съм, ако никой не го изисква от мен и не ми го проверява и няма последици от това дали ще го пиша или няма да го пиша и аз няма да го правя.

Много зависи и кой кога е учил. Аз съм от поколението, което учи 80-те години, дори хванах шестдневната учебна седмица. Та по онази "стара" програма в шести клас по математика учехме вектори, но в геометрията също така учехме ш доказателствата на теореми, спомням си, например, че учихме такава за ромб, както и аксиоми учехме, но те не се доказваха. Говоря за квартално училище, не за МГ. А лимеси и логаритми учехме в девети клас, в десети - тригонометричните функции. 11 клас - УПК вече нямахме математика. Завършила съм ЕСПУ с преподаване на руски език и разширено изучаване на западен език.

Интересна идея
Създателят на PISA: Добрите учители трябва да са в трудните училища, могат да променят системата
https://azucha.webschoolsun.com/pisa_dobrite_uchiteli_prepodavat … dnite_uchilishta/
Той даде примери с Швейцария и с Макао като държави, в които резултатите по математика са много добри, независимо от благосъстоянието на хората. Така че всяко дете може да успее.

Ако има деца от по-бедни квартали, трябва да им бъдат осигурени по-добри възможности, смята Шлайхер. Според него тези деца имат един единствен шанс в живота – да намерят добър учител и добро училище. Богатите нямат чак такава нужда, защото имат финансови възможности, които да им помогнат в живота дори и ако много не са учили.
Не знам дали проблемът у нас е бедни/богати.

На теория звучи добре, въпросът е как да се реализира на практика. Според мен проблемът не е в бедността на хората, а в манталитета им. От страна на държавата също има много какво да се желае, не го отричам.
Трудно учител ще се навие да иде доброволно да работи в училище с проблемен контингент. За кратко може, но да жертва 20-30-40 години от живота си, нервите си и психическото си здраве... Не знам.
Като казах "за кратко", ми хрумна дали не е възможно да има някаква ротация, в смисъл дадена бройка учители в един град или село, доказали се като добри професионалисти, да бъдат поощрявани да изкарват поне един випуск в такъв тип неелитни и нежелани училища и след това пак да си се върнат на старото работно място или да продължат, където искат. Да ги задължат няма как, то е ясно, но по някакъв начин да бъдат поощрявани, мотивирани и компенсирани, ако трябва.

В нашата родна действителност това няма как да се получи. Поне в 90% от случаите. Ако детето бива възпитавано по определен начин, няма как един учител да му промени възгледите. По-скоро е обратното - кофти атмосферата ще повлияе негативно на учителя.
Гледах едно клипче в нета, две момичета на около 16 години, гримирани, нагласени, пускат лайф през часа и говорят за секс и подобни неща. Като фон се чува гласа на учителката, която обяснява задачи. Е, точно на тези две кокони как точно ще им повлияе? Отделно пречат и на този, който би искал да научи нещо от часа...

Това са приказки далеч от реалността. Не бедността е проблемът у нас, а липсата на мотивация и ценностна система. И никой добър учител няма да се навие да си троши нервите, освен ако не му осигурят супер заплата и държавен пъдар, който да осигурява дисциплина.

Да, дори да бъде решен проблемът с учителите, остава да бъде решен и този с учениците, семействата им и възпитанието им. А това е задача на цялото общество.

Учителят е важен, програмата е важна, учебниците са важни, подкрепата от родителите е важна, но най-важно за успеха на едно дете е самото дете и това какви са неговите конкретни възможности. Ако ще прословутия Симеонов от СМГ да учи дъщеря ми на математика, няма да я научи много повече, защото това са нейните възможности. За дете с по-големи възможности и другите изброени фактори са от значение, тогава при наличието на останалите условия личността на учителя също става важна.

В Кипър системата е такава - държавата е работодател на учителите, а не конкретното училище, както при нас. И ги назначават на работа в различни училища. Може и на други места да е така, но за там знам.

Мисля си, че в България бедните райони не са най-ниско образовани, а и проблемите с дисциплината са по-често в градовете, отколкото в селата. При нас най-ниско образована е конкретна група, която уж наричаме "малцинство", а те са толкова многобройни, че изкривяват статистиката. И спокойно бих казала, че не са най-бедната прослойка.

От страницата на МОН за срещата със създателя на PISA
https://mon.bg/bg/news/5830