Не иска да имаме общо дете?

Той прави разходи за нейното, тя получава, да речем, сравнително достатъчна издръжка от бащата на нейното и с тази издръжка, с конкретните банкноти, плаща например тока на семейството... или не? Или го плаща със собствената си заплата.
Поемането на издръжката от този, който е родител, не е равно на водене на счетоводство, точно до стотинка.

Ама какви глупости пишете!?
Какво значи, че децата не живеели всички под един покрив? Не живеят сега, никой не знае какво ще му донесе бъдещето. Може да се окаже, че след пет години не само ще са под един покрив, а ще са изцяло зависими и финансово и всякак от този мъж на авторката!
И децата са три за тази двойка, няма значение къде живеят и кой им пере гащите! Какви са тези сметки нейното дете си имало баща, и като живее в дома на майка си и новият и баща какво? Като седнат да вечерят, общото им дете ще яде кюфтета, а нейното каквото баща му е дал за него? Или какво?
Ами ако неговите деца през пубертета не се разбират с майка си и им цъфнат на вратата, че искат да живеят с тях, тогава какво? Или пък на трите съществуващи деца нещо се случи с другите им родители (да не дава Господ), тогава кой ще поеме грижата за тях?
Или пък на общото дете ще се купят нови обувки или ще се направи хубав празник за рожденият ден, а на другите ако бащата/майка им са финансово затруднение - на тях нищо!?
Децата са три и грижата става обща, в тази двойка има много външни фактори и трябва да се свикне с мисълта, че и детето на авторката, неговият баща, децата на мъжа на авторката и тяхната майка стават завинаги част от отношенията им и който си мисли друго няма никаква представа за какво става въпрос при такъв вид връзки.

.....далеко  бях  от мисълта  да съм майка  на сина му....,ама всяка  вечер  идваше  у нас...(жилището  е мое) и видя отношение, внимание, вкусна вечеря,и си реши сам кого ще  уважава повече.....

Абе, Инчхай, ако си поела грижата за пет деца заедно с още осем човека, за тия пет деца цялата грижа ли си поела, до степен, че да си пет пъти по-натоварена финансово и времево от друг, който гледа сам едно?
Всеки родител като си поеме грижата с време и финанси, и нещата се изравняват, нищо, че не плащат в кръчмата различно за всеки.

Грозно счетоводство взеха да водят повечето коментиращи. Въпросът не е в броя деца и в това кой с кого живее и кой му плаща ресторанта.
Въпросът е в едни отношения ясно да се каже кой какво иска. Толкова.
Какви тротинетки и брекети ви гонят. Хващате се като удавник за сламка само и само да влезете в спора.

Да, ние разведените хич не знаем за какво става въпрос.
Таткото е уикенд и то на две седмици. Основната грижа си е на майката.
11 и 12 годишни имат доста разходи. "Туртинетките" са смешната част от тях.

Израснала съм в patchwork family и знам за какво иде реч.

А за кюфтетата и рождените дни - нали бащата на детето на авторката дава издръжка. Тази издръжка все пак отива в семейния бюджет, нали!

Имате ли неразбирателство относно начинът, по който той и бившата му отглеждат децата си? Дразни ли те, че бившата настоява постоянно да се купуват неща? Той държи ли се прекалено виновно към децата, като им позволява да прекрачват непрекъснато границата на нормалното за възрастта поведение? Общуването между него и бившата надминава ли общуването, което за теб е нормално и което ти сама имаш с бившия си? Неговите деца държат ли се често с теб лошо, като всеки път той намира оправдание и не намира за нужно да коригира поведението им? Очаква ли от теб да ги обичаш като свои и да им се радваш и да оправдаваш всяка тяхна истерия? Чувстваш ли се като четвърто колело, когато децата му са с него? Чувстваш ли се притисната от това, че не можеш да направиш забележка, когато смяташ, че всъщност е уместна? Той дразни ли се на твоето дете? Неприятно ли ти е, че той поема всички разходи по двете му деца, а майката само иска още и още?
Ако отговорите на тези въпроси са да, то ето ти и отговора на твоя въпрос. В началото на връзката ви той е имал романтична представа за голямо и щастливо семейство. С времето е разбрал, че въздушната му кула е нереалистична. Много често разведените бащи изпитват голяма вина към децата си от първия брак, което води до сривове в отношенията с втората съпруга и семейство.
Ако имате от сега неразбирателства относно харчовете по големите деца, няма да си щастлива с този мъж и нещата може да не завършат добре.
Предният ти пост звучеше като лекция към форумците срещу прекаленото презадоволяване в отглеждането на деца, но се усещаше огорчение в написаното, и затова мисля, че съм права в предположенията си.

Между другото открих разминаване в два твоя поста. В първия бившият ти е ужасен родител, който не е заинтересован от детето си и не полага грижи, а в последния смяташ, че с него ще разделиш всички разходи оттук натам, както и емоционалната и физическа част по отглеждане на детето ти.

Ако съм на твое място, не бих родила дете. Ти си имаш 1, той 2. Ако си с мъж който няма деца, разбирам, но в случая не. Децата се гледат с любов и пари. За 4 и повече деца, много пари. Изключвам Fever, която е с повече деца, но са от един мъж. И се възползвам да кажа-Fever ти за мен си герой.
Наистина не разбирам, защо жените искат да раждат от всеки мъж с когото са. Имате си деца, радвайте им се и се грижете за тях. Според мен авторката, не че иска толкова деца, колкото й е неприятно, че той не иска. Децата в случая не са доказателство за любов. И честно да си кажа, плаша се за толкова много деца, за това се възхищавам на тези, които имат повече от едно.

Не мисля, че финансовата част е в основата на отказа му. Имам усещането, че друга е причината. Валидирането на тази връзка чрез раждане на дете или нещо друго, знам ли...

Да, и психически и финансово съм по-натоварена от друг, който гледа едно.
И аз не съм против някой да има много деца. Всеки е свободен да си ражда на воля, въпросът тук е да намери съмишленици, които да му се вържат на акъла.

Харесах, че има и мнения - всички деца са наши.
 За тях кой да мисли, как се чувстват , какво искат.
 И аз така усетих авторката, да не брои неговите деца. Няма как той да не ги брои,  ако е  съвестен човек. Каквото да дават другите родители, издръжката е нищо,  да накарат децата да се чувстват обичани, да чувстват този дом за свое място и сигурност, да усещат, че има баща и  майка.
 Някои деца има по две майки и  двама бащи ,други не са случили и нямат, имат намръщена мащеха и пастрок.

Боряна, всички са наши, ама издръжката на всички не е само от нас, нали.
Нали тя, издръжката, била проблемът, а не дали децата са "наши", деца не се гледали само с любов, ала-бала. Е, любовта към всички я има, да се надяваме - тя не е ограничена. Финансите, дето са ограничени, са поделени между конкретните родители. И пак някои намират кусури.

Тия разсъждения и мен ме потресоха. Тя не била имала такива неща, ходела на безплатни уроци ама станал от нея човек. И това трябва да бъде стандарт ли?!

Именно.
Тук имаме 3 деца отглеждани от 4-ма родители (поне финансово).
Което изобщо не е същото като 3 деца, отглеждани от 2-ма родители.

Тук много удобно се казва, че двойката има 3 деца, но другите двама родители се изключват от картинката.