Не прочетох някой да твърди, че да имаш повече от две деца е лошо. И още сто довода да извадиш в темата, то това няма никакво значение, ако ТОЙ не иска.
- Публикувана: 7 юли 2023, 16:07 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2023, 10:08 ч.
Не иска да имаме общо дете?
По тоя начин не е казано, но се изприказваха хиляда приказки за разваляне на спокойствието, за раждане от всеки, с когото имаш връзка, за липса на нужда от повече деца, след като имаш едно, за невъзможност да ги отгледаш едва ли не... иначе не, пряко не беше казано наистина.
И да, ако той не иска, нищо от това няма значение при конкретната двойка. Показва само нагласите в обществото.
И да, ако той не иска, нищо от това няма значение при конкретната двойка. Показва само нагласите в обществото.
Хайде сега авторката да покаже последния си пост на мъжа си и да го попита, дали и той е съгласен неговите 2 деца да не провеждат ортодонтско лечение, защото ти не си имала като дете или пък да не им се купи колело, тротинетката я забравяме. Твоето дете на колко е? И за него ли няма да има брекети, ако зъболекарят предложи лечение? Или за твоето може, за неговите - не.
Ти имаш 1 дете и си на 30 г., той има вече 2 деца и е на 40 г. Нормално е да не иска повече и да си промени мнението. Нормално е и ти да искаш още едно. Говорете и се разберете.
Ти имаш 1 дете и си на 30 г., той има вече 2 деца и е на 40 г. Нормално е да не иска повече и да си промени мнението. Нормално е и ти да искаш още едно. Говорете и се разберете.
Аз леко така се изгубих в превода.
dreamy07, ти от какво всъщност имаш нужда? От любящ съпруг до себе си и баща на детето ти, или от осеменител?
Сериозно ли си готова да зарежеш мъж, с когото всичко ти е наред, заради нежеланието му да има 3-то дете (на практика 4-то, доколко се подразбира, че твоето живее с вас)?
Бих могла да приема една такава дилема, ако изобщо нямаш собствени деца. Всяка жена заслужава да стане майка.
Но ти вече си майка. Значи готовността ти да сложиш край на връзката не е нежеланието му да ти направи ваше общо дете, а просто претекст да го оставиш. Защото не знам доколко се съмняваш в любовта му, но явно и твоята не е много. На негово място аз бих се усъмнила в твоята.
dreamy07, ти от какво всъщност имаш нужда? От любящ съпруг до себе си и баща на детето ти, или от осеменител?
Сериозно ли си готова да зарежеш мъж, с когото всичко ти е наред, заради нежеланието му да има 3-то дете (на практика 4-то, доколко се подразбира, че твоето живее с вас)?
Бих могла да приема една такава дилема, ако изобщо нямаш собствени деца. Всяка жена заслужава да стане майка.
Но ти вече си майка. Значи готовността ти да сложиш край на връзката не е нежеланието му да ти направи ваше общо дете, а просто претекст да го оставиш. Защото не знам доколко се съмняваш в любовта му, но явно и твоята не е много. На негово място аз бих се усъмнила в твоята.
По тоя начин не е казано, но се изприказваха хиляда приказки за разваляне на спокойствието, за раждане от всеки, с когото имаш връзка, за липса на нужда от повече деца, след като имаш едно, за невъзможност да ги отгледаш едва ли не... иначе не, пряко не беше казано наистина.
Иначе да, ако той не иска, нищо от това няма значение при конкретната двойка. Показва само нагласите в обществото.
Иначе да, ако той не иска, нищо от това няма значение при конкретната двойка. Показва само нагласите в обществото.
Не след като имаш едно, а след като имаш вече три.
Четири деца да отгледаш си е трудничко.
Четейки коментарите имам чувството, че всеки си пише каквото му хрумне, без да чете. Само аз ли разбрах какво иска авторката?
Не намирам нищо нередно в желанието й мъжът до нея да бъде откровен и ако не иска деца да й каже, а не да я баламосва с идеята, че имал нужда от още време и прочие бла-бла. Когато си близък и живееш с някого, разбираш кога увърта и шикалкави и кога просто си казва какво иска и не иска. Мен честно казано това би ме изнервило, защото изглежда така като да си крие картите с идеята да излъже и протака.
Нямам нищо против всеки да си има мнение по важните върпоси, но когато сте семейство най-малкото е да си откровен и честен.
Не намирам нищо нередно в желанието й мъжът до нея да бъде откровен и ако не иска деца да й каже, а не да я баламосва с идеята, че имал нужда от още време и прочие бла-бла. Когато си близък и живееш с някого, разбираш кога увърта и шикалкави и кога просто си казва какво иска и не иска. Мен честно казано това би ме изнервило, защото изглежда така като да си крие картите с идеята да излъже и протака.
Нямам нищо против всеки да си има мнение по важните върпоси, но когато сте семейство най-малкото е да си откровен и честен.
Преди авторката не е искала общо дете и е била права за себе си. Тогава той попита ли "Как така не искаш дете с мен, ако ме обичаш?"
Сега мъжът не иска и няма как да е прав?
Не сме го питали какво мисли, но не е прав, ей така, по презумпция?
Не виждам защо да не може да си промени мнението, както авторката го е променила.
Времената са трудни и не, любовта не заменя парите. Хората си правят сметката. Според авторката този мъж е отговорен човек и като такъв, може да се страхува да не изгуби работата си например. Но може да има други причини, които на нас няма да каже, просто защото с нас не споделя. Обаче ще сподели с жената, която обича, ако си поговорят спокойно и от сърце.
Сега мъжът не иска и няма как да е прав?
Не сме го питали какво мисли, но не е прав, ей така, по презумпция?
Не виждам защо да не може да си промени мнението, както авторката го е променила.
Времената са трудни и не, любовта не заменя парите. Хората си правят сметката. Според авторката този мъж е отговорен човек и като такъв, може да се страхува да не изгуби работата си например. Но може да има други причини, които на нас няма да каже, просто защото с нас не споделя. Обаче ще сподели с жената, която обича, ако си поговорят спокойно и от сърце.
Не съм искала, защото сме били в началото на връзката си. Тогава го заявих ясно и че според мен на малко по-късен етап е по-дборе да говорим за това. Той се съгласи с това. Оправи си нещата, които искаше, аз също.
Не съм давала оценка дали е прав или не. Всеки има право да иска и да не иска. Въпросът е да заяви на другия човек ясно и ако се разминавате във вижданията, да прецените дали да останете заедно или не.
Питала съм го, както писах по-горе, но увърта. Все едно да, но с половин уста и казва, че имал нужда да си подреди още някои неща.
И за всички, които говорят за финансовата част - дгутие деца си имат и други родители, които и финансово и емоционално и физически полагат грижи за тях. За брекери, танци, сватби, коли, мотори и т.н финансите ще се делят с тях определено. Освен това, на мен никой не ми е купувал кола. Дори и брекетите си ги сложих на 22 г., когато работех и изкарвах пари за тях сама. Разбира се, че са ми помагали родителите ми, както и на сестра ми, въпреки че не са имали много възможност, за най-важните неща са ни помагали. Сватбата си, сестра ми също не е чакала те да я поемат изцяло. Не знам защо в България се шири идеята, че трябва да дондуркаш дедето/децата си за всичко, да им купуваш всяка прищевка, парцалка или каквото и да е. Аз не съм имала туртинетка например, е оцеляла съм. И брекети като тийн не съм имлала - е оцелях. И тук никой не е казал да държиш децата си гадни или на улицата. Приятелско семейство, с което съм израстнала имаха 3 деца и родителите им нямаха кой знае какви заплати. Да, за екстри не са им стигали парите, имали са трудни моменти, както и моето семейство, но оцеляхме, живяхме щастливо, имаме висше и работим добри професии. Всеки сам си прецЕня, както казвате, партньорът ми ще си прецени за себе си, той си знае тези неща. Истина е, че за мен някои от доводте са абсурдни и са свързани с това да тъпчеш децата си/детето си (защото тези, коитоговорят за тортинетрки, коли,мотори и т.н. често имат само 1 дете, защото си мислят, че материално не могат да си позволят второ) с всяка екстра, която му се прииска... Относстно така наречените хобита и спорт - преди 10-12 години иаз ходех, но понеже знаех, че на родителите ми им е трудно, ходех в детския център, където имаше безплатни танци. Сега да се върнем на нашата дествителност обаче - децата на партньора ми, за които всички са толкова загрижени имат телефони, лаптопи и ходят на хоби
майка им им помага с домашните и е поела този нагажимент тя. С баща им прекарват време, когато искат и когато и той може, защото все пак работим всички,няма как. Заедно играем игри, ходим на кино, на зоологоческа градина, говорим, забавляваме се и т.н. Дали и м липсва нещо емоционално - определено все на някой нещо му липсва. И моят бащща не можеше да бъде много нас нон стоп, въпреки че бяхме само 2!!! деца.Явно наистина е доста лошо да сте образовани, с добри професии и да искате да имате повече от 2 деца. Но някои представители на обществото, дето на 1 буква не могат да научат децата си, могат да имат по 5-6 (само една жена да роди толкова говоря, пък че мъжа ѝ има оше от 3 по толкова е отделна тема). изначало нещо е доста сбъркано.
Всеки човек си има ценностната система и в нея е и идеала му за родител. Какъв родител иска и се стреми да бъде той.
За едни е в реда на нещата да правят по няколко деца, най-малките да доизносват дрешките и обувките на по-големите, да спят по 3-4 деца в една стая. Да не им се купуват "глезотии" като колело, трОтинетка, музикален инструмент, енциклопедии, книги или пък да се инвестира в образованието им. В това няма нищо лошо, ако обаче се съберат двама души с такова виждане за децата, възпитанието и развитието им.
Други родители мислят по различен начин, те ме могат да си представят, че ще имат умно дете или такова с определени таланти и те няма да бъдат в състояние да го подпомогнат, да му обърнат достатъчно внимание, да го развият. Има бащи, за които е обидно да не могат да платят булчинската рокля на дъщеря им, или пък майки, който не могат да понесат мисълта, че само тяхното дете в класа ще бъде без учебна ци по специалните предмети, защото не могат да си го позволят. Има родители, които няма да причинят на децата си страдания и да понасят обиди и подигравки, че зъбите са им криви и приличат на вампир и ще заведат децата си на ортодонт например, а не да се чудят откъде да вземат 4000+ лева.
Явно вашия нов мъж от самото начало е бил много вдъхновен от връзката ви и е мислил по друг начин, но с течение на времето и съвместното ви жителство е разбрал и забелязал начина ви на мислене по отношение на отглеждането и възпитанието на децата и изобщо на виждането ви за семейния живот
Може и това да го е отдалечило от първоначалното му желание.
Първо потърсете вината в себе си, само вие знаете какво е поведението, отношението във вашето семейство, като се започне от ежедневието, отношението ви към вашето дете, към неговите, към плановете ви за съвместния живот. Нещо определено го е накарало да се почувства несигурен, но ние няма как да знаем какво е то.
Набелязвам опции как да стане каквото авторката иска:
1. Друг мъж без деца
2. Ако проблемът е финансов, авторката си повишава доходите и мъжът се успокоява, че могат да си позволят 4 деца
3. На майката на двете негови й се намира богат мъж (останах с впечатлението, че е сама, не се споменава да има нов партньор) и тя повече не иска издръжка за тях.
4. Бившият мъж на авторката поема изцяло всички финансови и логистични ангажименти по първото й дете, с което им се освобождава ресурс да обгрижват ново.
За някои неща се шегувам, за втората опция - не.
1. Друг мъж без деца
2. Ако проблемът е финансов, авторката си повишава доходите и мъжът се успокоява, че могат да си позволят 4 деца
3. На майката на двете негови й се намира богат мъж (останах с впечатлението, че е сама, не се споменава да има нов партньор) и тя повече не иска издръжка за тях.
4. Бившият мъж на авторката поема изцяло всички финансови и логистични ангажименти по първото й дете, с което им се освобождава ресурс да обгрижват ново.
За някои неща се шегувам, за втората опция - не.
Не след като имаш едно, а след като имаш вече три.
Четири деца да отгледаш си е трудничко.
Четири деца да отгледаш си е трудничко.
Тя има едно, той има две. Неговите две деца не живеят при баща си. Те живеят с майка си, която ги обгрижва от-до (хранене, пране, чистене, подреждане, домашни и всякакви битовизми). Нея защо я отписвате като родител не мога да разбера, при положение че именно тя е майката, а не авторката. Авторката не е майка на тези деца и никога няма да бъде отговорна за тях като такава.
Същото важи и за детето й - вторият й мъж не е негов баща. Отговорност към това дете носи единствено собствения му баща (финансово обезпечение, възпитание, ваканции, уроци и т.н.). Ако вторият й мъж желае да полага грижи и за нейното дете - ок. Но той не е длъжен по никакъв начин, не му е никакъв на това дете. То си има баща за тази цел.
И съвсем друго е да живееш с 4 деца под един покрив. В техния случай - те са с едно.
Тук въпросът е дали той е готов да отговаря чисто финансово за 3 деца (не за 4), защото по всички други параграфи двете му деца най-вече са в тежест на първата му жена.
Точно така. Никой в картинката всъщност няма три деца, а конкретно авторката има едно.
Много от последващите коментари продължават да намекват как не е много нормално желанието на авторката за второ дете. Нали има едно, нуждата и е задоволена, всичко след това е раждане от всяка връзка и търсене на осеменител - и без това едно такова дете ще расте без брекети и тротинетка, да не говорим за развиване на таланти. Почти извратено е това, извинявам се. Мъжът има пълното право да не иска други деца (и е редно да го каже ясно), но тези доводи не ги смятам за читави.
Много от последващите коментари продължават да намекват как не е много нормално желанието на авторката за второ дете. Нали има едно, нуждата и е задоволена, всичко след това е раждане от всяка връзка и търсене на осеменител - и без това едно такова дете ще расте без брекети и тротинетка, да не говорим за развиване на таланти. Почти извратено е това, извинявам се. Мъжът има пълното право да не иска други деца (и е редно да го каже ясно), но тези доводи не ги смятам за читави.
Да кажем мъжът я води на море - отиват той, тя и нейното дете. Той плаща за себе си и нея, тя плаща за детето?
Ако не е така - той прави разходи и за нейното дете.
Само пример. Или на ресторант. Или на кино.
Може да не е длъжен, но сигурно плаща доста неща и за нейното, с което живее.
"Сметката е 70 лв. Дай 20 за каквото яде детето..."?! Не знам как си го представяте.
Ако не е така - той прави разходи и за нейното дете.
Само пример. Или на ресторант. Или на кино.
Може да не е длъжен, но сигурно плаща доста неща и за нейното, с което живее.
"Сметката е 70 лв. Дай 20 за каквото яде детето..."?! Не знам как си го представяте.
Някой по нагоре каза-не е нищо ненормално да искаш второ дете. Мъжът не е подходящ.
но ...авторката иска ВТОРО...,което ме навява на мисълта, че не приема неговите,...