Не иска да имаме общо дете?

О да, това с "Момче или момиче искаш да имаш някой ден" и "Харесваш ли имена като Рая или Калоян" без да има бременност и без да се правят опити дори, ми е супер детинско. Едно време си задавахме подобни въпроси по лексиконите.

Кое точно е неприязъм и ярост в моите коментари? Нито съм натяквала нещо на мъжа до мен, нито тук. Попитах дали има някой, който е попадал или е срещал подобна ситуация - двойка, в която и дватата имат деца/дете от предишен партньор, но двамата или някой от тях искат/иска свое заедно? Дали икономическите причини биха били или са били повод някой ил идвамата да се откажат, защото прагматичността и спокойният живот от тук насетне биха надделели. Въпреки, че спокоен и пракматичен живот според мен са доста относителни понятия. Тези, с по 1 или 2 деца всички ли имат споккоен живот и успяват да не лишат децата си от нищо? Дадох пример със себе си и моето семейство, както и с приятеско семейсто с 3 деца, които сме израстнали аз и сестра ми. Не виждах да бъдат лишени от поквив, храна, образование, лечения (когато е нужно), внимание, любов и грижа. Разбира се, че понякога е имало лишения и трудни моменти. Мисля, че някои хора имат такива и при 1 дете. Ако обаче децата или детето са научени да бъдат презодоволявани и изведнъж семейството се окаже много зле финансово, какво? Родителите по-малко родители ли ще са?
Мненията тук сами по себе си не биха ми повлияли, нито променили гледната ми точка изцяло. Нито пък ще ме накарат да взема решение без да говоря с парньора ми. И още нещо - никога не бих го накарала да има дете насила. Бих се съобразила с мнението му. Не знам как стана ясно, че съм си го навила здраво на пръста. Нито говоря постоянно за това, нито съм казала, че ако не иска си тръгвам и край.
Освен това се коментира, че той бил приел детето ми и го гледал...а че аз съм приела неговите 2 и ги гледам? Че майка им 1 картофи не им е изпържила през живота си, а на мен много ми харесва да им готвя, понеже се радват децата и им е вкусно, че финансово и аз помагам за неговите деца, както той за моето. Нали, злата мащеха май не е толкова зла, колкото може да изглежда. Давам само пример с готвенето, далиеч това не е единственото нещо.
както казах и преди - финансиовата част ми е ясно, че е важна. Не съм пренебрегвала и за секунда това. нито съм тръгнала да раждам. Желанието е едно, да можешда го направиш и да го направиш - съвсем друго.
Имах нужда да попитам дали има и други истории като моята. Как са се чувствали хората във връзката, в крайна сметка решили ли са се да имат и свое дете или не... и така..
Благодаря на всички коментарали все пак. За мен първото условие да искаш да имаш и да имаш дете си остава човека до теб, вашите оношения, чувства и взаимственост. След това, разбира се, са обстоятелствата и финансите. Никога н съм казала, че бих ги пренебрегнала.

Майка им не им била изпържила картофи. Не е ли малко прекалено това вече? Каквато и да е - майка им е. Няма смисъл да се съревноваваш с нея точно. Това, че готвиш е плюс за някои хора, за други е без значение. Въобще обсъждането каква е майката на децата на приятеля ти какво общо има с темата? Готвачка си, другата жена не е. Много страшно.

T.e. ти си по-добра майка на децата му от тяхна собствена и това ти дава основание да смяташ, че трябва да му родиш още едно дете? Не го разбирам съвсем тоя пример с пържените картофи.

Нормално е да не иска.На 40г. е.
За него това ще е трето дете.
И аз не бих се съгласила на негово място.
В днешно време да гледаш три-четири деца е много голяма отговорност.И не е по силите на всеки.

Аз също не пържа картофи.
Това какво общо има?
Или с това искаш да кажеш, че ти заслужаваш да родиш от него, а тя хем не е заслужила, хем 2 пъти е родила.
Като на състезание.

Твоите деца как са живи без пържените картофи? Това не мога да си обясня...

Окей, след като е така, защо създаде тази тема? Не търсиш съвети, а публика.Каква е тази нужда да информираш непознати хора за живота ти? То е ясно, че всеки ще си каже собственото мнение по въпроса. Защо се нервираш като четеш мнения, различни от твоето?

С тоя пример с картофите нивото на диалог рязко се срина.

Мъжът ми винаги е искал 2 деца. Разбирам го напълно, той е страхотен баща и се грижи за детето си. Но това би ме вързало още 3 години да си седя в къщи с бебе, което ме ужасява. Въпреки че и мъжът ми дудне за второ, май вече свиква с идеята, че няма да се навия. В днешно време тежестта по отглеждането на дете пада и върху двамата родителя, така че и двамата трябва да имат думата. Но ти твърдо си решила, че искаш дете. И то по добре по скоро, едва ли ще чакаш мъжът ти да стане на 50, а ти на 40, че да правите дете. Просто мъжът ти го е страх да ти каже, че не иска още едно дете, реакцията ти на коментарите тук го показва.
Няма нищо лошо в това да разполагаш с повече финансови възможности. И да искам детето ми да има и тротинетка и брекети и да мога да платя за уроци ако има нужда.

Ами след като майка им е толкова зле, значи вие реално имате грижа за три деца  и искаш четвърто. Множко си е.

Може би вашият коментар се доближава най-много до истината. Не съм казала на момента, не съм казала, че ми е някаква прищявка, която аз съм си наумила и като "кон с капаци" искам да стане без да се замисля. Напълно са ми ясни финансовите фактори. Не разбирам защо много от коментиращите пишат леко с неприязъм и ярост. Сякаш това, което искам, е мега абсурдното нещо, как мога въобще да искам дете от мъжа, когото обичам, аз луда ли съм или не знам на кой свят се намирам??? Ужасна жена, да иска да създаде живот с човека, който се обичат и уважават. Сериозно ли???
На тези, които бяха коментирали да му показа коментара, в който казвам, че брекетите или трОтинетката не са най-важнте неща - да казвала съм му ясно, че прищявките и скъпите неща се купуват, ако иамме възможност. Разбира се, ако ортодонтското лечение е необходимо и наложително, ще се направи.
[/quote]
Успех❤

Най-важно е и двамата партньори да искат да имат дете.
А в този случай единия не иска.

Аз купувам навън картофи.
Срам, не срам...

Аз и навън избягвам. Ужасна майка съм, знам.

Сега се замислих, че на моите (21г и 17г) им купих за първи път газирани напитки, когато тръгнаха на училище, защото вече бяха разбрали за съществуването им. Както и ''натурални'' сокове от магазина. И всеизвестните бургаски странджанки. Каква майка съм...