Юлчето прави първи стъпки и думички нови изговаря. Вече не е бебе. - Родени Юли 2022 - Тема 8

Като проговорят човешки щяло да се оправи това тръшкане. Така успокоявам мъжа ми 😁

Спокойно, Хоупче, не е само при вас така. Вече изпадам в нервна криза, когато трябва да се качваме в колата, защото тогава е във вихъра си на рев и мрънкане. 🫣 Одеве искаше да му подам водата. С мрънкане разбира се. Подавам му я и започна да се дере, че съм я подала. 😄 Понякога чак смешно ми става.

Нашият всичко разбира и говори с цели изречения.. не е в това проблемът при нас явно, че не може да си каже 😅

Хоуп, заради това, че написа "искам тати" ми звучи като един период с типична проява около 2 годинки. Детето "отхвърля" единия родител и иска да прави всичко само с другия. Редовно, но не задължително, отхвърлен е родителят  от същия пол. При нас е искам мама, само мама може, стига се до това да бута баща си, не иска той да я целува, той да ѝ мие ръцете, той да я слага на гърне, той да я къпе и т.н. Ако той тръгне да прави нещо с нея, започва рев. Та не знам дали и това не е при вас. Да иска да прави всичко с тати и тъй като не се случва да си поплаква повечко?

Иска баща си, докато не започне той например да го преоблича, тогава започва да го блъска и да вика: ,,Искам мама!,, 😅

Хоуп,
и при нас има такива истерии. Плаче за всичко и от всичко.
Не мога да се оплача, че е 24/7, но някои дни е цял преди обяд примерно, друг ден - вечер. И винаги след събуждане! Направо е нещо страшно след сън!

По темата с говоренето - Никола буквално от няколко дни започна да прави съчетания от две думички. Мисля, че няма повод за притеснения на този етап при тези, които още не говорят. Все по често чувам за деца проговорили осезаемо на 3 години, включително и на родителската среща в ДГ го спомена директорката.

Иначе при нас мина и третата операция. Дозабелиха го (дълга история) и бях в ада, момичета, в истинския майчински ад...просто съм на парчета, все още се събирам.
Имаше опасения и за фимозен пръстен на всичкото отгоре и съответно четвърта пълна упойка, за да се коригира, но за щастие след като спадна отока се оказа ок.
Въпреки това сега на моменти трудно се връща кожичката след забелване и се притеснявам.
Защо забелват така все още в България, не знам. Че и без да питат масово. А като им казах, че такава варварщина е излишна и вече има толкова държави обявили официално против тази насилствена намеса, срещнах само въртене на очи и физиономии......безкрайно тъжно!!!!!!!!
Пожелавам успех на всички от вас с момченца, който и вариант и момент да сте избрали да се случи, защото това, което моето дете и аз преживяхме в Пирогов..................

Другото усложнение след последната операция, е, че трябваше заради компресите и страхът на Нико от мястото, цяла седмица беше с памперс ( а го бяхме махнали) и сега ако е голичък, няма проблем - сяда си на гърне, но дори и само с бельо да е, се напишква. Но, знам - ще мине и това.

И аз много избухвам напоследък и после се мразя, разбира се, но ви благодаря, че както и досега, намирате време да споделяте тук!

Прегръдки и успешно тръгване на ДГ, на тези, на които предстои!

Здравейте и от мен. Толкова пъти тръгвах да пиша и после ме прекъсват и си казвам няма да е и днес. Направо е някакъв тотален хаос с две малки деца, честно ви казвам. Баткото тормози малката, тя се е научила да пищи като креслива птица, ръмжи, като Маугли е.... Дори нищо да не и прави вече, тя предупредително почва да крещи. Вчера бях на алерголог с двамата при Мустаков и не мога да ви опиша каква лудница направиха теиз двамата. Исках да се отвори земята и да изчезна, бях толкова ядосана, че нищо не мога да направя и ми се искаше да се разплача и да ги зарежа там. Има дни в които са просто непоносими двамата. Баткото от вчера е на градина, та поне имам една идея по-спокойно ежедневие. Бяхме на море и на планина и там развалихме дисциплината, много се разглезиха. Бяхме почти успели да махнем пампераса, тя отказа там да ползва каквото и да е гърне, нито тоалетна. Съответно го върнахме и сега сме до никъде. Поне биберона махнахме преди повече от месец-два. Развалила е много яденето, търси само адаптирано мляко, прясно мляко, таратор, краставици, диня. Започнах да я водя по малко в двора на градината, където ще е от септември за да свиква там с инфраструктурата и уж да се запознава с други дечица, които ще бъдат в групата. Междувременно ходих по интервюта, че нали исках да сменям работата и поне тук мога да се похваля, че от 24 септември ще започна в нова фирма, която е на светлинни години от предишния ми работодател и съм много щастлива. Правихме и ремонт на детската стая, вече е готово почти всичко, чакам само последен транж мебели Икеа за да започвам да ги изнасям там и ще се учим да спим там.. Водя и баткото на логопед два пъти седмично, абе страшна забава е у нас. Апартамента ни е тотал щета за чистене, но просто си минавам из стаите и се възмущавам на мизерийката ни. Не знам изобщо кога и от къде ще подхващам.. И последно за тръшкането - редовно се прибираме с пищене от някъде, защото иска да я нося, а вече ми е тежка и не мога и съответно аз бързам напред ядосана, тя се влачи след мен пищяща (не ревяща) ииии за всяко нещо, което не и се е получило в живота (не само ако съм и забранила нещо или не искам да и угодя) ляга на земята, пищи и се тръшка по часовниковата стрелка. Аз вече претръпнах, изобщо не ми пука каквото иска да прави явно ще е циркаджийка и в тези моменти изключва, няма шанс да я разсееш или да и говориш нещо, трябва да изчакаш кризата, ноооо още не мога да претръпна към шокираните погледи на комшиите... та така у нас!
За забелването, с баткото ме беше много страх да не го забелят насилствено и с отварянето на вратата в кабинета (педиатър или унг) казвах - не искам да го забелвате - още преди да кажа как се казва И вече е на 5 години и 10 месеца и е на 90% забелен сам. Знае как се случват нещата и леко по леко го мие под душа. Без болка и неприятни тегления....
Поръчала съм печат за дрехи за яслата и взех чехли и толкова за сега. Мисля от септември да започна с голмото пазаруване на дрехи и обувки за градина и за есента. Батко и тръгва от 16 септември официално, а тя от 17ти като първата седмица ще ходя в групата за по 2 часа с нея и ще я прибирам за да се адаптира уж по-леко. С баткото не е имало такова нещо и още не съм сигурна как ще трябва да се държа там.

Здравейте и от нас.

Да драсна два реда първо за почивката ни и после по другите въпроси. Сигурна съм, че ще го пиша това няколко дни или седмици, но все пак да се разпиша.

За седмица бяхме на море. Имах притеснения как ще се отрази на Марти, ще му хареса ли (нищо, че ще му е второ море, за една година много неща могат да се променят), ще спи ли спокойно там, ще се храни ли...такива неща. Ами човекът си беше като у дома си. Тръгнахме към 5ч с идеята да спят, защото е малък ад с две деца на дълъг път, знаете. Разбуди се в началото, но после запа и спа до Бургас. Докато се разсъни, говорехме си, после помрънка малко, защото му омръзна и искаше вече да слиза. По принцип всички ни се чудят как тръгваме и спираме чак на морето, но ние като тръгнем призори и децата спят няма за какво да спираме по пътя, сакън да не се събудят, че после ще е голяма драма. И съответно после като слезем след 5-6 часа път се чувствам все едно краката не са мои, но се преживява. Та да кажем леко мина пътят натам. Когато ни замириса на море и вече го виждахме всички бяхме много щастливи. Алекс обожава морето и всяка година го чака с нетърпение. Пропуснахме само една година, когато Марти се роди, и ни беше много съвестно, че ще го лишим от любимо нещо. Понеже пристигнахме по-рано от обявения за настаняване час и никой нямаше търпение, с пристигането директно се паркирахме на плажа. Децата бяха повече от щастливи. Нарадваха се и вече се обадих да проверя дали апартаментът е готов за настаняване. Добре, че беше, защото нямах търпение да разтоварим целия багаж от колата. Направихме 354 курса апартамент-кола, кола-апартамент. Нямаше място къде копче да пусна в багажника. А този път даже количка не сме взимали. Не знам как сме се оправили миналата година + нея.
Там сме вече 4 години и всичко ни е познато. Сутрин ходехме на плаж за няколко часа. Тази година случихме на чудесно време. Само един ден морето беше по-бурно, но така Алекс можеше да се порадва на вълните. Марти много обичаше да "плува". Шляпаше с крачета и се смееше, когато вълните го заливат. На брега копаехме дупки, носеше кофички с вода, пълнеше ги и скачаше вътре. Не беше много съгласен да го мажа с крема, но нямаше избор. Заиграваше се и под чадъра.
После се прибирахме, къпем, обядваме и с Марти лягахме да спим. Таткото и баткото си измисляха занимания - връщаха се на плажа, слизаха на басейна, играеха футбол на стадиона (който беше точно до нас) или си почиваха. Докато Марти спи аз си четях книжка и релаксирах. Вечерта ходехме да вечеряме, да се разхождаме. Обикаляхме площадката, количките. Имаше една сцена, която всяка вечер беше свободна и децата си я харесаха за игри. Гонеха се, скачаха, танцуваха. Една вечер правиха детска дискотека и отидохме да видим. Деца се бяха качили на сцена и танцуваха. Марти се размрънка да се качи и той и после не можахме да го свалим. Танцува, скача, пляска с ръчички. Беше много сладък. Беше най-малкият там.
Всичко му беше много интересно и беше спокоен. На 3-4 ден имаше лека хрема, но бързо я овладяхме.
На връщане, понеже пътувахме през деня, спирахме 2 пъти да хапнем и да се разнообразим. Децата поспаха, но накрая вече се поизнервиха от дългия път и имаше мрънкане.
Когато се прибрахме Алекс се разсополиви и съответно операцията му се отложи за началото на септември.
Неве, ще ти пиша на лично по този повод.
Дано всичко лошо е зад гърба ви вече!

Накратко така ни мина "почивката". То и не можахме да се отпуснем психически, защото се притеснявахме за операцията, а сега като се отложи притеснението ще ни държи още по-дълго.

За говоренето Марти напоследък започна да говори доста повече. Свързва си думички. Ако трябваше да го сравнявам с брат му доста трябваше да съм се притеснила, но някакси се доверявам на интуицията си. Ако има някакво притеснение съм на мнение, че трябва да се потърси съответния специалист, най-вече за собствено успокоение. Аз бих се доверила и на интуицията си.
По едно време, когато го питах нещо ми отговаряше "да, може" или "не, изобщо"... и така за всичко. Не знам от къде го беше лепнал. Сега от морето прихвана след почти всичко, което му кажем да пита въпросително "а?". Не знам от къде и защо също. Много е сладък като се изцепи "спокойно", като ми казва "миши" (чул от баща си, че ми казва мише понякога) и ме гушка с думите "бичам". Ами разстапящо. Това са най-милите моменти. Все едно вчера и Алекс се гушкаше така в мен..за съжаление много бързо отлитат.
Марти също главно с по-големи деца комуникира, но баща му все при такива го бута. С брат му беше същото.

За миенето на зъбите е голяма драма. Не ми дава да го правя аз, дърпа ми четката от ръцете и съответно той почти нищо не прави, освен да смуче пастата. Като резултат на две от зъбчетата има петънца, като от храна и не успявам да ги махна напълно.

Има си нервни изблици на моменти. Доста повече се противи и тръшка. Като се заинати нещо е голяма драма. Опитам се да го гушкам и успокоявам, но той не е на себе си в такива моменти и не чува и не предава. Изчаквам, опитвам се да го разсея, игнорирам. Мъчно ми е, защото знам, че и на него не му е лесно, затова максимално се опитвам да го разбера и да отмине по-бързо моментът. Баща му пък ми обяснява как Алекс не е бил такъв и не е правил така. Бахаха. Ама как ги забравя тези неща се чудя.

В яслите и градините е много топло. Затова по-тънки дрешки са по-подходящи. Зимата на слоеве, за да може да се маха. В яслата нямам наблюдения, но мисля, че не е много по-различно от градините. За обединия сън са с пижами. При нас използваха еднократни чашки, после им поръчвахме с имена и картинки, за да си ги различават. Иначе пиеха преварена вода.

Бъбълз, браво, че без драми сте спрели с кърменето. Моят цокльо не го виждам скоро да се отказва. Като ми каже "цоци малко" и аз го попитам колко малко и ми отговаря "10...минути", ама с такава ехидна усмивка и щастие в очите. Много се успокоява с това и засега е невъзможно да се откаже. Малко ми е притеснено, защото искам естествено пак да станат нещата, а той изобщо не дава вид на човек, който има подобни намерения.

"Тати за всичко" при нас е било винаги. Сега мъжът ми беше 2 седмици отпуска и Марти искаше само него. Не е по-различно и когато е на работа и се
 прибере. От дена е отново на работа и очаквам голяма драма, когато се събуди и го потърси.

Деси, успех с яслата. С Алекс влязох първия ден в първа група в градината и беше тотален ужас, истерия...не искам да си спомням. И първа група почти я пропусна.

Ами исках да пиша още, но с това темпо скоро няма да мога да завърша, затова спирам дотук.

Поздрави от нас!

Здравейте мамита! Отдавна не съм влизала в бг мама, за да проверявам как вървят наборите на Виталий.
Гледам, че всички растете и палувате. Това е добре.
Виталий и той минава през някакъв период.. Много шашав. Батко му стана на 3 години и 4 месеца, но като стой вкъщи започва да се държи като 2-годишния си брат. Пълен кошмар. Направо нервите не ми издържат напоследък. Памперс ние още не сме махнали, не може да си казва като му се пишка. Пикаме вечер в банята на плочките като се къпем, което пак е напредък. На гърне сяда, но не ще да пика 🤷🏻‍♀️🤷🏻‍♀️🤷🏻‍♀️ Биберона е само по време на сън.. И то не всеки път. Зависи от настроението.
През последната година и половина бях доста заета с апартамента, който отдаваме и отделно университета и затова общо взето не съм имала много време да ровя из форума.
Най-голямата ни новина е, че чакаме baby boy номер 3 през септември. Термина ми е на 29.09 и да ви кажа честно след две деца ме е страх още повече. 😪😪😪
Малкия е приет на ясла в 119 на Брегалница, но ще почакаме явно да го пуснем, та да мине време след като се роди бебето. Целувки!

Здравейте!

Появиха ли се вече страховете при вашите деца? От няколко дни се заформя страх от тъмното, вечер се заспива на светната лампа…

От няколко дни ми прави напук, ясно, осъзнато напук - всяка вечер като легне в леглото се напикава през 2 минути. Вече не знам как да се боря с това - пробвах с обяснения, пробвах с игнориране, пробвах с каране… забавно му е на детето, че го вдигам да му сменя чаршафа и да го преобуя, опитва се да отлага заспиването. Как се поставят ясно граници, когато става въпрос за физиологични нужди? Поне да става до гърнето, той не - в леглото. Излишно е да казвам, че иначе не се напикава, само преди лягане. Като чуя “Мамууу, мокен съм” и вече откачам. Пътуваме този уикенд, как и къде ще пера нямам представа.

Влиза ясно във вълна отрицание, другото влудяващо нещо. Не мога, не искам ги чувам по хиляда пъти на ден в комбинация с доста изкуствен рев. Открива вече Аз-а, все по-често се ползва, а онзи ден имаше и първото защо: “Мамуу, що пийш тати бирата?” Хванаха ме в крачка 🙈 доста интересен период, забавно е.

В лидл видях печати, явно са ги пуснали тази седмица, някой ги беше споменал назад.

Ще слагате ли противогрипна ваксина тази година?

LionMamma, честито! Почти не е останало до най-вълнуващата среща. Желая ти леко раждане и пухкав финал!
Понякога и аз имам някакви мисли за номер 3, но нямам идея дали изобщо някога ще стигнем до такова решение. Сигурно тотално ще откача, но от друга страна, ами това ми е смисълЪТ!

Памперс слагах само за сън, но той не иска вече на обяд да слагаме и се буди сух. За през нощта още не съм се престрашила.
Макар и много рядко понякога се напишква, както днес, докато си играехме пред блока, но в повечето случаи си казва или го питаме. За акането, обаче, си иска памперс.

Мира, има си някакви страхове и Марти понякога.
Не знам какви граници, като и той е в някакъв ужасен период на рев, дране, тръшкане, не чува и не вижда нищо, докато не се успокои. Няколко вечери се прибира с истерия. Или пък днес сутринта плака неистово за баща си, който вече е на работа, а искаше да отида да го доведа. Баща му продължава да твърди, че брат му не се е държал така, но просто не помни явно, то как се забравя, не знам. Общо взето голямо напрежение е. Не иска да си мие ръцете, да се къпе, после пък не иска да излезе от банята.... Не иска да се облече..и още подобни. Абе, тегав период е. Дано издържим!

Няма да слагам ваксини.

Lion, честито!

Мира, още обмислям, но клоня към слагането на ваксина от тези в носа, ако успея да се доредя до такава тази година.

Дарина си има страхове, за сега от тъмното - не.

Иначе, новото е, че бие тотален бойкот на съня и започна да повтаря едно и също изречение до припадък. Днес ни събуди с "Искам някъде" х 100, а още ѝ се спеше. Тия дни ми повтаря, че не иска да спи, докато заспива...

П.С. Купих боси пантофки от Little whale, доволна съм за момента. Изглеждат доста удобни и детето си ги харесва.

П.С.2 Сега видях, че за миналата година чак в края на Октомври е имало наличност от противогрипната ваксина по аптеките.

Ооох да ви се оплача... В събота детето беше с температура и повръщане. Не знам от къде ги хвана тоя стомашно-чревен вирус, ама снощи и мен ме удари.. Не можах да спя от болки в дванадесетопръстника. Дадох му ентерол едвам-едвам, а натриев цитрат не щя да пие, защото така го болеше корема, че не спираше да реве. Днес цял ден хуу беше.. Ама преди пак малко повърна. Стискайте палци тази нощ да спя, че е направо кошмар. 😅 През деня бях по-добре, даже и вечеряхме с чавето.

LionMamma, забравих да пиша по рано, но да честитя и аз! Не остана много, стискам палци за леко раждане! Пази се, че тея стомашни вируси не са шега работа.

Ние сме в Гърция, а Тони се събуди днес с коксаки. Треперя му сега и аз, и съм на нисък старт да събирам багаж преждевременно, зС да се прибираме обратно. За капак е с допълнение и херпангина, та картинката е пълна. Ще го видим утре как ще е и ще мислим в движение. А за първи път най-накрая да се кефи на морето, след 2726626 морета миналата и тази година, чак сега се отпусна и иска да влиза във водата, играе с пясъка (и камъните тук)…. Голям късмет

LionMamma, честито!

Мира, коксаки и херпангина са един и същи вирус доколкото знам. Тоест херпангината е типично проявление на коксакито - затова е ръка-крак-уста още наричана. Нас не ни е стигнала още, но помня племенницата и зълвата преди няколко години я караха (даже атипично - без пъпки по ръцете и краката, само рани в устата и гърлото, ама те по принцип реагират атипично - не вдигат температура, например, вкл с апандисит и перитонит). Предполагам знаеш, че в периода на/след оздравяване може да почне лющене на дланите и стъпалата.