E, влечало го гетото. Човекът си е намерил корените. Аз познавам и осиновени тук, които отидоха и поживяха в гетото, като на единият и майка му, преподавателка в Сорбоната, отиде с него. Жената взе сабатична година за да отиде и да се потопи в средата, в която е роден синът и.
Някой по-напред се питаше дали осиновеният в Париж би се интересувал от сестра си ако тя беше в гетото. Да, би, сигурна съм. Познавам пращащи пари в Хаити, които си измъкнаха всичките 12 полубратя и сестри, които бяха останали там. Имат и осиновени в САЩ брат, който също ходеше да се гледа с тях и стана гарант няколко от тях да се заселят в САЩ.
Западните хора нямат българските предразсъдъци към гета и цигани. Все пак са приели да осиновят такова дете. Много младежи ходят да поживеят в Индия и Шри Ланка по села и чукари, без ток, без течаща вода. Пред тези места някои цигански гета в България са като луксозни квартали.
Много ромски майки, оставили деца за осиновяване са емигрирали и работят и живеят в западни условия в Холандия, Германия, Франция, Испания и отдавна не са стъпвали в гетото.
Аз не виня майките, които знаейки, че нямат условия си оставят децата за осиновяване, особено ако имат увреждания, които изискват скъпо лечение. Слепият Венсан Винел вероятно щеше да вегетира на леглото в някой дом, вместо да се е научил да свири на пиано, акордеон, саксофон и още два инструмента и да е развил гласа си. При биологичната майка вероятно щеше да умре от глад и студ през виденовата зима.