Разбрах, че майка ми е изоставила дете

E, влечало го гетото. Човекът си е намерил корените. Аз познавам и осиновени тук, които отидоха и поживяха в гетото, като на единият и майка му, преподавателка в Сорбоната, отиде с него. Жената взе сабатична година за да отиде и да се потопи в средата, в която е роден синът и.

Някой по-напред се питаше дали осиновеният в Париж би се интересувал от сестра си ако тя беше в гетото. Да, би, сигурна съм. Познавам пращащи пари в Хаити, които си измъкнаха всичките 12 полубратя и сестри, които бяха останали там. Имат и осиновени в САЩ брат, който също ходеше да се гледа с тях и стана гарант няколко от тях да се заселят в САЩ.

Западните хора нямат българските предразсъдъци към гета и цигани. Все пак са приели да осиновят такова дете. Много младежи ходят да поживеят в Индия и Шри Ланка по села и чукари, без ток, без течаща вода. Пред тези места някои цигански гета в България са като луксозни квартали.

Много ромски майки, оставили деца за осиновяване са емигрирали и работят и живеят в западни условия в Холандия, Германия, Франция, Испания и отдавна не са стъпвали в гетото.

Аз не виня майките, които знаейки, че нямат условия си оставят децата за осиновяване, особено ако имат увреждания, които изискват скъпо лечение. Слепият Венсан Винел вероятно щеше да вегетира на леглото в някой дом, вместо да се е научил да свири на пиано, акордеон, саксофон и още два инструмента и да е развил гласа си. При биологичната майка вероятно щеше да умре от глад и студ през виденовата зима.

Раждането на дете винаги има своите житейски и правни последствия. Ако изоставено дете не бъде осиновено и почине преди биологичните си родители - те са негови наследници и ще ги потърсят, за да го погребат. Ако изоставено дете е с умствени затруднения и не е осиновено - пак ще потърсят биологичните му родители, за да му станат настойници след навършването на пълнолетие. Ето един такъв случай: https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/62630.

Защо да не се поиска и даде прошка - има и такива случаи. Ето още три истории от последните дни:

https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14866935;

https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/14969691;

https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/15002768.

И защо се заливаме тук с истории? В пресата сега е бъкано от тях покрай приемането на закона.  Но като цяло едностранно представят нещата.

За да може авторката да прочете повече случаи и да вземе своето решение.

Ок, не всяка. Ама и такива има, нали?


Ти пробваш ли линковете преди да ги пуснеш? Защото нито един към 24-часа не работи.

Ами дай тогаз репортажи и с виждането на родителя - ама и щастливи от срещата, и такива дето се чувстват зле от нея. Да видиш как ще почнем да съчувстваме и на тях...
Много е тежка темата, затова и предпазливо се работи с материята. Съжалявам, но за мен няма как да се реши тъй, че за всички да е добре. То в живота няма "и вълкът сит, и агнето цяло."

Едно неудовлетворено дете/ възрастен…. Това са виждали осиновителите му. Нищо, че са го отгледали от парче месо, нищо, че са бърсали сълзите му и са вложили цялата обич. Прекрасно? Той търсел обаче биологичната си майка

И ще им мине страданието като разберат че са резултат от една нощ, изнасилване и прочие….

С цялото ми уважение, вашето виждане е много черно и бяло. Баща ми обичаше много родителите си, никога не ги е наричал осиновители, нито аз ги наричам така. Това че е искал да знае историята на раждането си и да узнае какво е станало не означава, че не ги е обичал. Говорили сме си за това и той ми е споделял, че познава други хора , които са щастливо осиновени и всички те имат такова желание - просто да разберат какво се е случило, това е. Не е трудно да се разбере. Това не означава, че ще зареже семейството си, нито е признак на неблагодарност, напротив.

Значи първо, тези случаи са изключителни и повечето осиновени деца не са резултат на това (говоря за насилие).
Попитах баща ми за това, той каза, че би бил благодарен да знае дори и да е било лошо обстоятелство. Защото ще има отговор, ще може най-накрая да спре да се пита и да се чуди. Ще може да си каже, ето за това са ме дали, разбирам ги. Хората, които това ги измъчва цял живот много добре знаят, че е възможно да са оставени заради нещо лошо и пак продължават да търсят отговор. И да, отговора помага. На английски има една хубава дума - “closure”

Фалшифицира подписа на осиновител ката? От какъв зор, след като тя е на 47 години? Че и следствие. Ако е на 47 годишна, на16 е била преди 30 години, когато не е имало процедура да се разкрива тайната. Ако е завела иск да се разкрие тайната, няма никаква причина намесва осиновител как, че и да фалшифицира подпис.
Факири са днешните журналист да "произвеждат новини или пък не вникват в случаите по които пишат, нещо като" компютри-компоти"от стария виц.

Що се отнася до права и задължения не може да има безусловно право, то следва да се ограничи до степен да се съхрани чуждото право. Ако се допусне неконтролируемо разкриване на тайната, много бебета ще свършат живота си в селски нужници и и в кофи за боклук. То и днес не е рядкост, сега съвсем. Защото към момента на раждане нито майката, нито близките и искат това да се знае. И ще направят всичко възможно да не се. После има друго-мотивът "Искам да си знам генетичните болести, искам да видя на кого са моите зелени очи и тн", ще се пренесе и върху деца, заченати с донорски материал. Те нямат ли право да си знаят, макар и половината неизвестни гени?

Колкото случая на осиновяване, толкова истории. Биологичните майки понякога страдат, друг път го приемат за нещо обичайно, а повярвайте, има и такива, които вероятно не помнят. Не оттук-оттам, ЕЖК, а документално зная случай - четвърти клас образование, пет раждания,  пет отказа от деца. Много помни тя кое, как

Има и злощастни съдби, да. Но масовия случай е не го искам това дете и толкова. Да не отварям и болезнената тема за бизнес с продажба и особено износ на бебета.

Децата-като че ли по-възрастните осиновени  ги влече повече да научат. Може би защото някога се криеше от детето и създаденото недоверие го тласка да "постави нещата на мястото". В днешно време едва ли има дете, което не знае, приемат го като част от живота. И са наясно, че нито ще намерят кой знае какво, нито ще получат отговори. Твърде оптимистично е след години биологичната майка да сподели истината и да не се изкуших да си я преправи в своя полза.

Относно тези, които не желаят никаква тайна-Има перфектна процедура, неизменена в правната история на СК и това е непълното осиновяване. Там тайни няма.

Относно сблъсъка на интереси биологичен родител - дете-имаме си достатъчно добра процедура по чл. 105 от СК, гарантираща правата им, а не"ти имаш права, ти нямаш".

Децата, родени от донорски материал също са любопитни да видят как изглеждат генетичните им родители, които не познават. В много държави донорството вече не е анонимно. Заченатите от анонимен донор обикновено намират донора в банките за ДНК данни. Също намират и други негови деца. 

Пак казвам - в днешно време анонимност не може да се гарантира.

Анонимно раждане в България няма и никога не е имало. Данните на майката си седят в акта за раждане на детето докато то не бъде осиновено, завинаги ако не бъде осиновено до 18г възраст (на детето). Тези данни се засекретяват само и единствено за удобство на осиновителите.

Не, Невена, не се засекретяват.

Каквото и да пишете,смятам ,че е неблагодарност по отношение на осиновителите.Ами тези деца,които никога не научавот ,че са осиновени,те защо не страдат и не чувстват липси?
Особено ако са осиновени като бебета и не са живяли по домове?Каква липса чувстват?
Ако подобни чувства възникнат в по-висока възраст,всеки е наясно,че осиновителите са му осигурили по-добър живот отколкото би имал с прекалено млада майка,без баща или с оща 7-8 братя и сестри.

В САЩ наистина ли е забранен аборта? Това да не е близкия изток ?

  В някои щати.

Все едно в Перник да е забранен аборта, а в София да не е.
Проста причина за поява на абортен туризъм.