Отслабване

Напук на майка си си стой дебела, даже качи още, ама ха! Важно е на нея да й е гадно (заради теб), затова и да ти се подиграват, и да не те харесват момчетата, ти качвай, качвай килограми!

После ще има последици и за здравето ти, като кръвно, диабет, нооо нали й правиш напук! Това е най-важното!

Напълно ми е ясно, че каквото и да напишем тук, ще отхвърлиш, ще оспориш. Знам, защото в известна степен бях като теб. С малката разлика, че преди години нямаше толкова информация за хранене, диетика и подобни, и майка ми просто вдигна ръце и ме остави да си "чупя главата". За 4-5 години "доказване", ненужни битки и правене напук, се докарах до състояние, след това ми бяха необходими още 10 (десет години!!!), за да възстановя физическото и психическото си здраве. Това ми струваше извънредно много усилия, много време и много средства. Емоционалното хранене води до физически промени, физическите промени водят до промени в настроението, депресивни състояния и комплекси, те се "лекуват" с емоционално хранене, и така се влиза в един порочен кръг, от който излизането е много трудно. Дори първоначалното състояние на тялото да е ОК (както е при повечето млади хора), с тъпченето с храна и напълняването нещата се променят. И каквото и да обясняват радетелите на бодипозитивизма, напълно здрав дебел човек просто няма. В началото, в ранните младежки години - може, но свръхтеглото в продължение на годините винаги носи последствия. И преди да са наскачали пълните съфорумки да ме убеждават в колко добро здраве са, нека напомня, че освен метаболитни и хормонални нарушения, високо кръвно и подобни, тук влизат ограничената мобилност, болките в краката, кръста и ставите, лесната уморяемост и много други - в краткосрочен и дългосрочен план.
Съжалявам, че съм многословна, но темата ми е болна, и никога няма да спра да обяснявам предимствата на добрата форма. Като човек, свалил над 50 кг, мисля че съм в състояние да направя разликата. Дори да оставим настрана чисто физическото измерение на нещата (да ти е трудно да се наведеш да си завържеш връзките на обувките срещу това да ти предложат място за фитнес инструктор и мотиватор). Много по-важно и психическото измерение на нещата - да намериш себе си, да осъзнаеш причините, които те движат към един или друг вид саморазрушително поведение; да откриеш и надраснеш травмите си, да успокоиш гнева, да дадеш и получиш  прошка. Това е дълъг и сложен процес - път, който се изминава със силна мотивация и постоянство. И нещата са преплетени - от едната страна - правилно и здравословно хранене (умишлено не пиша "диета") и много движение , но от друга - четене, ровене, самоанализ, работа със себе си - ако е необходимо, с помощта на психолог или семеен терапевт.
Щом авторката е на 16, при добро желание и упоритост от нейна страна, до завършване на средното си образование може да е в чудесна физическа и психическа форма, и да стартира студентския си живот пълна с енергия и воля за живот, без отрицателни чувства, избиване на комплекси и гняв към околните (в случая майката). Отделно претоварването и хвърлянето от дейност в дейност, не помага. В тинейджърството, много е важно човек да има време за себе си, за осмисляне, за почивка и релакс. Претоварването и свръхамбицията са един от факторите за стрес и бърн аут. Вместо пет странични дейности, достатъчни са една-две, но да носят удоволствие и да се вършат качествено.

Човек иска ли да си намери извинение, ще си намери. Майката е загрижена и вероятно с право. Да, може да е дразнещо. Може да е дразнещо, и ако не й пука. А има майки, които от страх да не "умре детето от глад" подстрекават напълняването. Много е хубаво, че авторкат спортува, но тъпкането с вредни храни е ужасен навик. И за какво тъпкане става дума, щом спортът не може да компенсира? В крайна сметка, килограмите си ги носи авторката. После ще си носи и болестите, и мъката от това, че на на нея не гледат по същия начин като на слабите момичета. Ако зад тъпкането има емоционален момент, е добре да потърси терапевт.

Доколко спортува, само тя си знае. Очевидно е, че момичето е амбициозно, но не понася критика. След първите негативни коментари, реагира остро и се покри.

Прекалено сме строги с момичето, вместо да я поощрявате, гледате да я свалите максимално на вашето ниво.
Хубаво е, ядосани сте, някой ви е наранил преди време, но не всички хора са такива, ако сте обидени от дете или човек с психични проблеми, какво ще му се разсърдиш? Така че не пишете глупости.

Авторката, не съм ти в семейството, не ти знам ситуацията действително как стои, обаче от опит ти казвам, че колкото по-рано се вземеш в ръце и влезеш в рамките на нормалното за възрастта и височината ти тегло, толкова по-добре от здравословна гледна точка, и толкова и по-лесно ще стане самото отслабване.

Колкото повече време минава, толкова повече тялото ти свиква със сланината, толкова повече поражения си нанасяш, и толкова по-трудно ще ти бъде да отслабнеш. Щото аз като бях на твоите години, една вечер да не вечерям, и сутринта бях килограм надолу. Сега един килограм го мъча по почти две седмици, и едно кофти хранене да имам, си го връщам обратно.

Не съм майка ти, непозната съм и споделям личен опит - на мен няма защо да ми правиш напук. Не те карам да ме слушаш, но прочети внимателно какво съм ти написала и се учи от грешките на другите, защото излиза скъпо да ги направиш всичките сама в тоя живот.

Доста нереална тема.
Авторката хем твърди, че се спуква от тренировки на тялото и духа, хем не може да свали килограми и се крие зад 'психологически проблеми' и неуточнено натякване.
И аз от опит, тренировки с умерен джънк - това са нейни твърдения за нейното състояние, дейности и хранене - не водят до наднормено тегло. За да има такова, то или яде количества солети и вафли между основните хранения, или не тренира; по всяка вероятност и двете. А 'психологическите проблеми' и тук в темата се вижда, че са обикновено тийнейджърско тръшкане и правене напук на майката.
Авторката да пораства и се взема в ръце по-скоростно, защото както е в гимназията и уж нищо ù няма, така ще се окаже в средата на 20те си години задъхана на стъпалата на втория етаж, а след някоя година лекарите ще ù обясняват за рискове при бременност заради наднорменото тегло, и тогава майка ù няма да е виновна. И изобщо има нещо яко сбъркано в твърдението не отслабвам, защото ми казва, че съм дебела.

Така и не се споменаха точни цифри. Има вариянт детето въобще да няма нужда от отслабване, а всичко да са просто празни приказки, просто да е сърдито на мама, на тикток или на учителката по математика.
Ама и ти не пиши глупости. Като нямаш данни си ги измисляш, така няма как да стигнеш верния отговор

Особено покъртително беше предложението, да се кара с "250 калории" на ден, "а не с 1000".

Хахаха, това и аз съм го пропуснала, връщам се да чета

250 е половината на 1000?

Който знае начин за сваляне на тегло без редуциране на дневния прием на калории или някакво интервално гладуване, моля, да сподели. Много ще ми бъде интересно!!

Много е лесно, просто тренирай нещо много интензивно, вдигай тежести, тичай по 5-6км на ден, играй по един футболен или тенис мач, може и скуош, баскетбол, ходи до Черни връх пеша, плувай по 2ч дневно, много възможности има.

"Редуциране на дневния прием калории" и приемане на "250 калории дневно".

Открийте разликите .

Разликата е че двата израза не са употребени от автора в едно изречение.