Човек знае ли си правата и до каква степен могат да му се качат на главата,е способен на чудеса.
- Публикувана: 21 авг. 2023, 14:52 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2023, 19:57 ч.
Човек променя ли се
Шарки, огромен респект, че сподели историята си!!! Много жени се срамуват да кажат през какво минават и това дава още по-голяма сила на такива мизерници. Благодаря, че я написа точно тук, дано повече жени я прочетат.
Сега, след #MeToo, много съжалявам, че тогава не дадох гласност на "случката". Защото този човек и сега си е психически насилник, с много по-голяма власт в мястото, където работи. Преди 23 г., нямаше закони, които да ме защитават, а за освидетелстване на нараняванията можеше само в катедра "Съдебна медицина", която не работи по новогодишни празници. Сега е различно.
...
Авторката не може да разбере, че според закона тя, оставяйки детето в компанията на насилник, се превръща в съучастник в насилието, и носи наказателна отговорност за престъпното си бездействие. Специално в първия ми пост в тази тема пейстнах Чл. 2, ал. 3 от Закона за защита от домашно насилие, с линк към целия закон. Непознаването на законите не отменя тяхното действие. В превод, юридическата неграмотност не оневинява нечетящия.
За това време което сме заедно човек се привързва, когато не се е стигало до такъв момент през другото време беше мил,грижовен и т.н...Привързана съм към другата му страна
През кое друго време не е такъв? Казваш, че постоянно е зачезвал, напива се, рита те, души те, блъска, обижда, а през цялото останало време винаги си усещала пренебрежение. И това само за три години, от които 9 месеца си била бременна.
Не е само привързаност.
А безумният страх, че ще остане сама.
Ако тя е силна и уверена, че ще се справи и сама ще го напусне от раз! Ако обичта към детето ѝ и толкова голяма, ако не мисли "олеле, сега какво ще правя сама" е много вероятно скоро да срещне стойностен мъж. Защото с всяка година шансът намалява и то драстично. На 30г е едно, на 35 друго, на 40 трето, на 45 - четвърто. Затова, когато се развеждат по-късно повечето жени, остават сами. Не е задължително естествено, както и обратното. Аз се разведох на 31г, обаче толкова харесвам свободата си и съм си самодостатъчна, че въобще не искам партньор. Но съм забелязала, че познатите ми, които се разведоха по-млади все пак намериха такъв, за разлика от по-възрастните. Разбира се, трябва и да не те е страх да останеш сама, понеже, ако се вкопчиш в идеята на всяка цена да имаш мъж обикновено попадаш на същия боклук.
Аз се разведох и без една лоша дума да ми е казал, камо-ли обиди или удар.
Но действително някъде още в детството ѝ е втълпено, че тя за нищо не става, недостойна е, никой няма да я вземе (това ми е било винаги много смешно, кой ще "ме взима" аз да не съм куфар) и т.н. И тя е адски неуверена и лабилна.
Все пак си е тръгнала.
Дано не се върне.
За детето ми е жал. То няма избор, защото още не кове само съдбата си.
Затова родителството не е просто да родиш едно дете. А да го научиш на светоглед.
А не после да викаш "Айййй, какво стана, то е много добро дете (припомнете си всички родители на убийци как говорят). Ами ти си го направила такова, като от малко е свидетел на такъв модел. Или съответно ако е момиче - жертва.
А безумният страх, че ще остане сама.
Ако тя е силна и уверена, че ще се справи и сама ще го напусне от раз! Ако обичта към детето ѝ и толкова голяма, ако не мисли "олеле, сега какво ще правя сама" е много вероятно скоро да срещне стойностен мъж. Защото с всяка година шансът намалява и то драстично. На 30г е едно, на 35 друго, на 40 трето, на 45 - четвърто. Затова, когато се развеждат по-късно повечето жени, остават сами. Не е задължително естествено, както и обратното. Аз се разведох на 31г, обаче толкова харесвам свободата си и съм си самодостатъчна, че въобще не искам партньор. Но съм забелязала, че познатите ми, които се разведоха по-млади все пак намериха такъв, за разлика от по-възрастните. Разбира се, трябва и да не те е страх да останеш сама, понеже, ако се вкопчиш в идеята на всяка цена да имаш мъж обикновено попадаш на същия боклук.
Аз се разведох и без една лоша дума да ми е казал, камо-ли обиди или удар.
Но действително някъде още в детството ѝ е втълпено, че тя за нищо не става, недостойна е, никой няма да я вземе (това ми е било винаги много смешно, кой ще "ме взима" аз да не съм куфар) и т.н. И тя е адски неуверена и лабилна.
Все пак си е тръгнала.
Дано не се върне.
За детето ми е жал. То няма избор, защото още не кове само съдбата си.
Затова родителството не е просто да родиш едно дете. А да го научиш на светоглед.
А не после да викаш "Айййй, какво стана, то е много добро дете (припомнете си всички родители на убийци как говорят). Ами ти си го направила такова, като от малко е свидетел на такъв модел. Или съответно ако е момиче - жертва.
Авторката явно е младо, неопитно, неуверено момиче/жена/, с някакви идеалистични нереалистични-утопични представи "да дава шанс" на човека, и че той "ще се промени" към по-добро. Да, ама не.
Тук не прочетох и едно мнение някой да я окуражи, че е възможно това да се случи, въпреки което тя смята обратното. Някаква нейна химера и утопия. Дори и да има по-настъпателни мнения в темата, те са за да се осъзнае тя.
Посочихме й линкове с домашно насилие съвсем пресен случай върху 24 год.момиче, което едва се е измъкнало от изтезанията на мъжа си. Съфорумки й споделиха своите лични преживявания, за да преосмисли навреме живота си, но тя упорито "дерзаее"..., вероятно от страх да не остане сама, а може и сигурна професия да няма, и/или подкрепа от близки. И това й написаха - справили са се жените, решили се да напуснат насилника, не с едно, а с две деца.
Ами какво повече може да се направи за нея?
Дадоха й се съвети, не един, не два, насила не можем да я накараме да ги приеме и послуша.
Тук не прочетох и едно мнение някой да я окуражи, че е възможно това да се случи, въпреки което тя смята обратното. Някаква нейна химера и утопия. Дори и да има по-настъпателни мнения в темата, те са за да се осъзнае тя.
Посочихме й линкове с домашно насилие съвсем пресен случай върху 24 год.момиче, което едва се е измъкнало от изтезанията на мъжа си. Съфорумки й споделиха своите лични преживявания, за да преосмисли навреме живота си, но тя упорито "дерзаее"..., вероятно от страх да не остане сама, а може и сигурна професия да няма, и/или подкрепа от близки. И това й написаха - справили са се жените, решили се да напуснат насилника, не с едно, а с две деца.
Ами какво повече може да се направи за нея?
Дадоха й се съвети, не един, не два, насила не можем да я накараме да ги приеме и послуша.
За това време което сме заедно човек се привързва, когато не се е стигало до такъв момент през другото време беше мил,грижовен и т.н...Привързана съм към другата му страна
Няма как да се разделят, тези две страни.
Каза, че имате дете. Вие искате ли един ден това дете да бъде блъскано, ритано, душено, както вие позволявате да се държат с вас и да идва, да ви се оплаква и после да дава пак шансове на затворници? Какво мислите, че това ваше дете ще избере като своя половинка в бъдеще? Все тая от пола на детето ви (Не съм чела дали сте писали или не.).. Има всякакви откачени хора и вие нормализирате един или бъдещ (потенциален )убиец или една бъдеща жертва. Нека това бъде отрезвително.
Директен отговор към темата и въпроса ви: не, хората от този тип не се променят. Те се извиняват, за да има кой да бият, да се нервират на тях и после да излизат с приятели и да се кефят на живота си. Този е бил в затвора няколко пъти по вашите думи, няма какво повече да губи.
Пише, че на жертвите им трябва средно 7 пъти да бъдат в подобна животозастрашаваща ситуация, за да си заминат окончателно. Някои не успяват да избягат дори първия път, защото вече не могат. Няма ги. Оставят деца сираци, родители, близки и роднини със спомените за тях.
Директен отговор към темата и въпроса ви: не, хората от този тип не се променят. Те се извиняват, за да има кой да бият, да се нервират на тях и после да излизат с приятели и да се кефят на живота си. Този е бил в затвора няколко пъти по вашите думи, няма какво повече да губи.
Пише, че на жертвите им трябва средно 7 пъти да бъдат в подобна животозастрашаваща ситуация, за да си заминат окончателно. Някои не успяват да избягат дори първия път, защото вече не могат. Няма ги. Оставят деца сираци, родители, близки и роднини със спомените за тях.
Посочихме й линкове с домашно насилие съвсем пресен случай върху 24 год.момиче, което едва се е измъкнало от изтезанията на мъжа си. Съфорумки й споделиха своите лични преживявания, за да преосмисли навреме живота си, но тя упорито "дерзаее"..., вероятно от страх да не остане сама, а може и сигурна професия да няма, и/или подкрепа от близки.
И които като авторката "си натискат парцалите", защото не искат или просто нямат друг избор или полезен ход. Просто са оставили живота да ги постави в зависимост на "човека с леките шамари". Страхът да не останат сами и може би срамът "какво ще кажат другите" са ги вързали за някой тиквеник и живота им изтича без дори да го усещат. За съжаление не мога да дам никакъв съвет. Иска да получи някаква надежда авторката, но за да се хване с подобен мъж тя може би просто няма по-добър избор, или късмета и е бил все с проблемни мъже.
Или чака той да се промени и всичко да се оправи. Сори, ама на такива не им идва акъла или идва прекалено късно. С приказки и убеждаване ако ставаха работите, всичко щеше да е много лесно, но не стават. Както са казали, никой не е по голям слепец от този, който не иска да вижда
Просто я е друсал синдрома на спасителката. Сега пък се вкопчва в сламката как нейния ще бъде изключението от правилото, ще стане чудо и той ще се превърне в принц. А междувременно животът си минава...
Ей затова Красавицата и звяра, нюанси сиво, 366 дни и прочие простотии трябва да изчезнат, ама уви.
Повечето романтични филми трябва да се прожектират с предупреждение "Забранено за лица под 18 години!".Тези глупости и фантасмагории увреждат непоправимо неукрепналият женски мозък и оставят трайни следи и характеропатии при част от жертвите.По-добре вярвайте във вампири и зомбита,не в коренната промяна на характера заради любовта.И да има нещо,то е временно,докато трае периода на разгон.