Призраците от миналото

Те може и да са сродни души от минал живот, на които не им е писано да са заедно в този,а съзнателно да се разминат по каквито там причини им е писано да се разминат.

Каквато и да е ситуацията, аз лично ви моля да бъдете по-малко жестоки към Мис Бингли дори и в желанието си да й помогнете. Начинът, по който се чувства тя, е достатъчно кофти (гарантирам от опит), и няма нужда да я подритвате в едната или в другата посока.

Сещам се за още една характеристика на призрака от миналото в моята история (не е свързано с горното, пиша го само защото няколко души питаха какво е това животно). Появява се нов човек в живота ви. Всичко му е наред, отнася се чудесно с вас, на теория е чудесен, обича ви и прочее. Обаче вие си имате усещането, че тази връзка не е окей, че нещо липсва. И сядате да пишете "за" и "против". В графата "за" имате един внушителен списък на всички важни качества, които притежава. В графата "против" има само едно - не е [името на призрака в живота ви]. И дори и само това би могло да ви разколебае - вече до каква степен, си зависи от вас. За такъв призрак от миналото говорех поне аз, и не е нужно да присъства активно в живота ви и да имате отношения понастоящем, за да ви се стори, че на този новия, идеален във всяко друго отношение, му липсва нещо супер важно. Сетих се да го допълня, защото моя приятелка в момента изпада в подобна ситуация и макар да ставам пряк свидетел, не мога да я посъветвам нищо, понеже знам колко е силно това усещане, и колко е болезнено за преживяващия го, и колко е несправедливо спрямо новия.

На мен Каролин ми се видя доста по-адекватна от съветващите я и директно към нея нямам никакви реплики. Жената е взела мерки за себе си, или поне се опитва. Неадекватни са ми другите, които превъзнасят една доста банална история.
Не знам някой да има нужда да разиграва сцена от комедиен сериал, за да прецени чувствата си.

В сродни души някой може да си вярва, но никой не е доказал, че съществуват. Не се съмнявам, че много хора с в такива тежки ситуации, но само те могат да се извадят от тях, и то като осъзнаят, че сами си я създават, а не като търсят вселенско обяснение за вкопчването си. А то най-вероятно е точно това - вкопчване, обсесия. От какво идва едно такова състояние? Да си го е навила на пръста, дали има невъзможност да пусне? Понякога тези неща са свързани с детството, моделът на привързаност, отхвърляния, загуби или пък прекалена близост, непрерязана пъпна връв, очакване винаги да получава това, което иска. И сега се прехвърлят върху тази "любов", която обаче с нищо не говори за любов, а крещи за болестно състояние. И понякога жестокост е необходима, най-вече сама към себе си, за да разбере как се разрушава в името на една въздушна кула. Между другото, точно този типаж с "не е Х" са много склонни да търсят и остават в токсични връзки, както и да търпят насилници. Да не говорим, че техният устрем към даден човек и нежеланието им да го пуснат също може да бъде възприето за насилие, ако този човек е подложен на техните опити да бъдат с него.

Аз така се появих, след 15 години. Изчаках да се разделят, без да взема отношение, след което си изживяхме каквото имахме. Ами, случва се..

По този повод, наскоро зададох въпрос за миналите грешки в друг раздел на форума и получих мъдър и безкомпромисен отговор - няма нужда да се променя нищо от това, което е било и което би могло да бъде.
Не спорих, но долових една малка, но важна разлика - понякога "призраците" сами пожелават да им наместиш чакрите/по недотам хуманни методи/. Това поражда някои морални дилеми.