С какво ви дразнят хората?

И на мен няма проблем някой да ми подари градински доматки и краставици поне, даже може и да ми продаде, но не искам пластмаси от магазина ☺️ имам колежки, които чак се оплакват колко много им дали роднини, ма не се сещат да предложат на околните😄
 И по темата... Дразнят ме завърналите се от чужбина сънародници. В града, в който живея, не се предприемат никакви мерки срещу целодневното огласяне с маанета. Не може да не цениш хората , които все пак не сме избягали от Бг,  и да търпим тъпотиите на гостите и въпреки оплакванията, нищо да не се префприема. Само като си помисля, че скоро ще вземат европейски пенсии, ще се върнат и този тормоз, и то не само музикален, ще е постоянен....

Безразличието и студенината, която става масово явление. Днес едно дете плачеше с глас, а възрастните го подминаваха. В какъв свят живеем и какво следва?

Отношенията много се изчанчиха. И аз не бих спряла до ревящо дете. Ще се появи изведнъж майката и ще ми вдигне скандал, че аз съм му направила нещо и затова реве. Или, ако някой мъж се спре, може да го обвинят в педофилия. Затова - майка му да си го мисли.

Ох, ще се гръмна! Дразни ме вече много ДСК. Дразни ме малоумния им бот. Дразни ме безразличната некомпетентност на служителката, на която попаднах. Дразни ме нахалството ѝ като ѝ казах, че е некомпетентна и предишния път същия казус нейна колежка го разреши без проблем, а тази ме прати да ходя в офис. Защо?! Там да не са събрани всичките компетентни и ме чакат да ида аз?!

Майка му и баща му не бяха наблизо, а то плачеше и цялото му тяло се тресеше от стрес. Светът е малък! Оказа се, че го познавам, но детето беше толкова разстроено, че не се сети коя съм.

Ужас, Рамацоти, а къде са били родителите?

В друг град. Детето е на гости на техни приятели. Но лоши неща се случват не само когато мама и татко са наблизо....
Обаче лоши хора има навсякъде. Даже не знам лоши ли са или бездушни. Това безхаберие ме дразни. Грам емпатия да не изпиташ към дете....

Аз изпитвам емпатия към всеки, в това число и към ревящо дете. Но ми прави впечатление отношението на родителите. Колко пъти чета във форума възмущението на някои потребители, че някой заговаря или не дай Боже докосва детето им. Пише се за бабички, които нападат количките, за да се радват на децата, за майки на детската площадка, които им предлагат храна и какво ли още не. Бих се притеснила да заговори детето, защото някой може да го тълкува превратно.

Добре де, ти познаваш детето, познаваш и родителите, за да разбереш, че не са били наблизо.
Кажи ми как случаен човек ще знае, че родителите ги няма и че нещо с детето не е наред?
Извинявай, но човек постоянно минава покрай ревящи, крещящи и дори тръшкащи се в истерия деца. Как да предположи, че точно това дете плаче от стрес и че няма близки наоколо?
А приятелите, на които е гостувало, къде са били и защо не са го успокоили? И защо не обвиняваш тях, а съвсем непознатите хора наоколо?

Познавам, не познавам.. ревящо дете не подминавам. Първо с поглед търся накъде гледа и ако срещна разпознаващи го възрастни, подминавам. Ако видя, че блуждае и се тресе ревящо, естествено, че ще се заинтересувам, дори с риск да си навлека нечий гаден поглед или реплика на родителите.

Изначално хората ме дразнят със съществуването си.
Иначе по същество ме дразни, когато някой е груб, циничен, нетолерантен, невъзпитан, първичен, когато не сдържа емоциите си, когато е толкова невеж, че няма против подсъзнателно да го натрапи и на останалите. Когато на висок глас проявява пасивна агресия поради невъзможността си да се справи с проблемите си и мисли, че някой друг пряко е виновен за това. 😆

Аз на плачещо самичко дете без възрастни, които да се виждат наоколо винаги спирам и се опитвам да разбера проблема. Може да се е загубило, как ще го подмина? И моето като реве, хем с мен, понякога разни добронамерени госпожи спират и се опитват да помогнат, което мен не ме дразни. Даже са ми помагали.
Обаче веднъж ме подразни много един мъж по време на разходка. Разхождаме се в парк с езеро, онзи тичаше в лек тръс и малкият се залепи за него поради някаква незнайна причина ( беше наскоро проходил и протичал) и онзи вместо по някакъв адекватен начин да реагира, започна още повече да тича и да го подканва да го гони, а аз отзад едвам смогвам. И хем ме вижда, че съм притеснена, още повече засилва ход и на всичкото отгоре се хилтоти, че и отби по някакви пътеки, дето съвсем не е разумно да тича още нестабилно дете.

Дразнят ме и едни ненормални съседи от мнооого време. Те постоянно, ежедневно и почти ежечасно са навън и разговарят на висок глас, карат се, думкат, тропат. През деня, ако не почиваш, ок, обаче нощно време не се издържа. Снощи до 12 часа се разправяха под прозореца ми. Ние сме на първия етаж, в жегата спим на отворен прозорец. Заради тях може би трябваше да затворя и да се издушим. Целият квартал е вдигнал ръце от тях. То пожари ли не предизвикваха, какво ли не беше. Сега децата са се настроили срещу тяхното и ходят да се разправят и налитат на бой. Хиляда пъти им обяснявам, че онези не носят наказателна отговорност, и нещо ако се случи и недай си боже пострадат, ще си е за тяхна сметка. Обаче не чуват. Просто имам някакво предчувствие, че яко ще ескалират нещата и някой ще си изпати. Детето им носеше нож по едно време. Веднъж му направих забележка за нещо и същия следобед вратата на колата ни беше незнайно как ударена. В тоя случай не подразнена, а отчаяна се чувствам.

Пак ли е станало дублирано плащане с виртуалната карта ? Позвъни пак, може би ще ти вдигне друго момиче/ служителка.

Ако е дублирано плащане/ транзакция не е нужно всеки път да ходиш до банката. Ако пазаруваш онлайн всеки ден, всеки ден ли ще ходиш до банката

Когато си имаш работа с болница, магазин или банка е много важно на кой ще попаднеш

Човекът ще си бяга, където иска, за Бога...

Да бяга където иска, за Бога, но да не подскоросва 1-годишно невинно дете и да се гаври с майка му.