Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте, дъщеря ми е на 2г. И 10 м. И още от бебе, когато се вълнува маха с двете ръчички, а отскоро започна да издава и звук, когато го прави. Очаквахме, че с проговарянето ще го израсте, но вече говори доста и продължава да прави този жест, а отскоро започна и да подръпва дрешката си отзад по няколко пъти отново като тик. Когато я попитам защо го прави, ми казва, че етикетът на дрехата й пречи, но сме изрязали всички етикети и тя продължава да го прави. Държа да кажа, че тя не прекарва никакво време пред екрани и не гледаме телевизия в нейно присъствие. Моля, посъветвайте ме дали това са наистина тикове и също какво можем да направим за да ги преодолеем. Тревожа се, защото й предстои тръгване на градина, където не знам какво реакции може да имат другите деца към това.

Здравейте Антоанета Георгиева,
 Ще се радвам да ми отговорите.
Имам 2 дечица. Малкото момче е на 1г., голямото на 4г. Голямото момче ходи на градинка(без ясла) от 3та учебна година. Смени 3 детски градини. От както е тръгнал на градина случаите на напикаване през деня зачестяват. Но най-вече откакто бях бременна последните месеци, през деня се напишква по много малко, не се вижда на панталона само на гащите. Донякъде мисля, че проблема идва от това, че в началото като махнахме пелените, аз не го подканях да пикае. Просто много бързо свикна да пикае и да задържа. Имаше признаци като сам изкачваше стълби, нощната и дневната(като спи следобед) пелена бяха сухи. На година и 11 месеца махнахме пелените. В началото като тръгна на детска градина, особено 2рата, имаше доста нощни напикаване в известен период. В последствие се научи да става през ноща и те спряха.
Върти ми се в съзнанието, че може би като бях бременна баща му излизаше повече с него и все го подканяше да пикае като са навън,дали с това не сме спомогнали да изгуби навика да не се напишква?!? В градинката казват, че е абсолютно самостоятелен. Посещава я до обяд. Но доста често като се прибере вкъщи, като го преобличам, надушвам че панталоните миришат доста на урина, макар и сухи. Чудим се как може да му помогнем, най-вече ме тревожи, че с идването на по-хладните дни, това изпускане, ще води до по-често настинки. Изследване урина при личния лекар, няма физиологичен проблем според него.

Здравейте,ще се опитам да бъда кратка и преди съм писала.Детето ми тръгна 1 клас,то е по затворено дете не обича да общува много,в градината си имаше две приятелки,сега в класа познава 6 деца (4 момчета и 2 момичета) от групата от градината  са в класа и с които обаче тя не е играла реално в градината, снощи например доиде и ми каза мамо не мога да си намеря приятелка,защото всеки си намерил,децата не си говорят с мен,тоест тя усеща нещо,тя е по затворено дете по
природа,неуверена,говори тихо,тревожно дете,моля за съвет, благодаря иначе казва че и харесва на училище, госпожата също ми каза кротко и неуверено дете, моля  за съвет и как да и помогна да има намери приятелче

Здравейте, не знам от къде да започна. Дъщеря ми е на 10 години. Преди месец и половина я оставихме да спи сама в стаята ѝ. Без нощна лампа и на затворена врата. Преди да заспи идва няколко пъти при нас, понеже я е страх , но я отпратихме. Събуди ни през нощта, че ѝ в студено и я тресе. Нямаше Т , но легнах при нея. Цялата нощ плака, че я е страх. От този ден до сега вечерите у нощите са ад. Всяка вечер като се стъмни започва да плаче със глас, пищи, буйства, самонаранява се. Едвам успяваме да я удържим. Една нощ ходихме два пъти до спешното , заради болки в стомаха. Всичко беше от паник атаки, но ѝ сложиха инжекция.
  Да кажа , че бременността ми беше изключително лека. Но детето ми е от 8 опит инвитро след 10 години мъки то с донорски ембрион. Тя като , че ли усеща нещо. От как стана по-голяма и разбира постоянно пита на кого прилича и каква и е кръвната група. Още не сме ѝ казали нищо за това. Просто не знам как да го направя. Как ще реагира?
 От както изпада в тези състояния всички обвиняват МЕН.Как постоянно ѝ се карам, как я карам да учи, за домакинските задължения. Не мисля , че другите майки не го правят . Тя никога не е бита. При нас има само викове. Сега не смея за нищо да я накарам. Съгласявам се за всичко.
Снощи ѝ направих забележка и тя избухна. Започна да плаче, да се наранява. Мен ме ухапа по ръката. Говори несвързано, говори за самоубийство. Как щяло да ни е по-добре без нея. Нямало след това да се карам. Лошото е, че не за първи път говори такива работи. Преди говореше, че ще я отвлекат, заколят, как никога не съм я обичала.
Когато изпада в тези кризи тя е като обезумяла. Ходихме на психиатър- нищо, изпрати ни на психолог и че със самонараняванията преекспонира нещата. Тръгнахме и на психолог от скоро. За сега само я разучава и я оставя да играе.
Преди дни я заведохме и в София в "Св. Наум". От там ѝ изписаха Алора и мелатонин в голяма доза. От дни започна да се напикава и в будно състояние вечер . Наложи се да ѝ слагаме памперс като си ляга. Казва, че не усеща кога ѝ се пишка. Има моменти, когато наистина си мисля, че преиграва. За цялото ми семейство АЗ съм виновна за всичко. Сега не смея нищо да кажа. Със съпруга ми си развалихме отношенията. На моменти не го понасям. Вместо да ме подкрепя и той е срещу мен . И то пред детето.
Не знам аз ли съм за психолог или ТЯ.
Чувствам се безпомощна. Просто не мога с думи да опиша цялата ситуация.
Благодаря предварително.

Здравейте,
Момиченцето ми е на 1г и 3м и от скоро започна почти постоянно да си скубе косата, вече забелязвам голо петно на скалпа и косата доста оредя. Опитвам по всякакъв начин да я разсейвам с игри, музика, танци, но след това отново започва скубане. Първоначално мислех, че го прави заради растежа на зъбите. Отделно я водим на рехабилитация, понеже все още не ходи, също така няколко часа дневно слагаме лепенка на едното око, тъй като е със страбизъм и това допълнително влияе на и без това недоразвитата й нервна система. Има ли начин да и помогна или просто да чакаме този период да отмине? Четох, че е твърде рано да се говори за трихотиломания.

Здравейте!
Непременно потърсете детски клиничен психолог и се консултирайте с него. Важно е да се разбере причината за тревожното състояние на детето (защото е ясно, че става въпрос за потисната тревожност). Винаги, когато настъпят резки промени в поведението на детето, особено в повече от една области, свързани с общуване, хранене, сън, изхождане, е задължително да се потърси професионална помощ. Аз в момента не мога да дам обратна връзка за причината, а и вероятно тя не е една, а е комплекс от фактори, но с помощта на психологическа диагностика специалист в областта може да помогне. Важно е психологът да е клиничен и да има умение за работа с малки деца. Поздрави и успех!

Здравейте!
Споменавате ми три състояния, които е възможно да имат един и същи корен, което означава, че причините са скрити назад в миналото и с времето са се задълбочавали. Добре е да знаете, че когато се появят симптоми на физическо ниво, това означава, че "чашата на емоциите" е преляла и вече нещата се пренасят на следващо ниво- физически симптоми.
Често хората си мислят, че всичко ще отшуми или ще мине от само себе си. Но запомнете /това го пиша и за останалите/, никога нещата не минават от само себе си, а само могат да се пренасочват от едно състояние в друго. За да се излекува нещо, трябва да се открие основната причина, която го причинява, а това става само с помощта на психотерапия. Затова потърсете психотерапевт и работете с него! Поздрави и успех!

Здравейте!
Вие сама осъзнавате, че една част от причините за нежеланието на детето да общува с други хора е фактът, че живеете по-затворено. Това е сериозен фактор, защото ще е нужно време и специален подход, който да е плавен, за да може детето да започне да свиква с околните, но няма да можете да се справите сама, защото няма как да научим децата си на нещо, което сами не знаем, не можем или ни е трудно да направим. Затова Ви препоръчвам да потърсите специализирана помощ. Консултирайте се с детски психолог, но първо Вие. При децата работата с психолог е само присъствено. Поздрави и успех!

Здравейте!
Виждам, че Вие сама много добре описахте ситуацията, а и причините. Също така сте започнали работа и с терапевт, чудесно! Нямам какво повече да добавя, освен това, че е важно вие също да работите с терапевта! Защото, ако искаме да имаме успешни деца, ние трябва да сме успешни, ако искаме спокойни деца, ние трябва да знаем как да поставяме граници, ако искаме детето да ни уважава, първо е нужно да уважаваме себе си и тогава не бихме допуснали неуважение... Това важи за всичко. "Ако искаш да раздаваш ябълки, а кошницата ти е празна, какво ще дадеш?" Поздрави и успех!

Здравейте и благодаря за въпроса!
Първо ще започна с това, че детето, когато е под стрес, никога не плаче и външно не показва емоции. Това означава, че не разбира, не разпознава и не изразява емоциите, а това означава, че се плаши от тях и вероятно е объркано. От друга страна, е възможно да е възприело модела на някой от Вас, който също потиска емоциите си или да се срамува, или страхува да ги изразява. Често малките деца се плашат от емоциите, особено ако получат критика или неодобрение при изразяването им, например "Стига си плакал!", "Престани да се тръшкаш", "Само лошите деца правят така!" и т.н. Дори само поради някоя мимика или жест от страна на родителя детето може да приеме, че емоциите са нещо лошо, което не трябва да се показва. Тогава могат да спрат да изразяват каквото и да е от страх, че ще бъдат отхвърлени, порицани или дори наказани.

Цитирам: "И втори въпрос - за какво да внимавам като сигнал, че детето в градината се чувства зле или има проблем?"  Основните симптоми, които говорят за наличие на проблем са: 1. Промяна в поведението на детето; 2. Промяна в съня; 3. Промяна в храненето; 4. Промяна в изхождането.

По отношение на това как да научите повече от детето за градината, Ви препоръчвам да играете с него. Децата най-лесно изразяват себе си и всички потиснати страхове и емоции с помощта на игрите. Използвайте фигури, които обича, например животни, колички или други... и разиграйте ситуацията в детската градина. Не задавайте въпроси на детето лично, а през играчките, така то по-лесно ще сподели, защото така ще се почувства в безопасност, че не питате него, а героя му. Този вид игри са терапевтични и помагат на децата да се справят с потиснатите си емоции.
Ако това Ви е трудно или няма резултат, потърсете професионална помощ - детски психолог.
Поздрави и успех!

Здравейте!
От разказа Ви разбирам, че има причини за поведението на детето, които вероятно са свързани с начина Ви на общуване, поставянето на граници и постоянството от Ваша страна. Бих Ви препоръчала да посетите детски психолог, защото въпросите Ви са много, а причините са комплексни и трябва да се изяснят с помощта на психодиагностика, защото така ми е трудно да дам мнение.
Поздрави и успех!

Здравейте! Трудно ми е да отговоря на въпроса Ви дали става въпрос за тикове. Препоръчвам Ви да се консултирате с детски психолог, за да наблюдават детето и да се разбере повече. Поздрави и успех!

Здравейте! След като няма физиологичен проблем, може да става въпрос за заучено поведение или нещо, свързано с емоционалното състояние. Аз лично бих Ви препоръчала да направите консултация с детски психолог, за да изследва повече психо-емоционалното състояние на детето. Защото при потисната тревожност също е възможно едно дете да се изпуска, но трябва да се провери. Поздрави и успех!

Здравейте!
За да стане по-уверена, е важно да:
1. Хвалите усилията пред резултата. Научете детето да цени процеса и го насърчавайте да продължава да опитва и да учи, независимо дали успява.
2. Насърчавайте поемането на риск. Подкрепяйте детето си, когато опитва нови дейности или има нови идеи, като подчертавате, че е добре да прави грешки. Научете го, че грешките са най-добрият ни учител.
3. Дайте пример.Покажете увереност в ежедневните си действия и решения, за да покажете как се справяте с предизвикателствата и неуспехите с устойчивост. Така детето ще може да види Вашия модел.
6. Насърчавайте изразяването на мнение. Подканвайте детето си да сподели своите мисли и мнения по различни теми.
7. Осигурете безусловна подкрепа.Покажете на детето си непоколебима любов и подкрепа, независимо от неговите успехи или неуспехи.
8. Насърчавайте социалните взаимодействия. Насърчавайте детето си да участва в групови дейности като спорт, извънкласни форми или срещи, групови занимания, за да му помогнете да изгради комуникационни умения, да разбере социалните знаци и да повиши увереността си в общуването с другите. Обсъдете опита му, като се съсредоточите върху това, което му хареса и какво е научило, докато общува с другите.
9. Поставяйте отговорности в къщи. Детето трябва да има домашни задължения, които да изпълнява. Хвалете го, когато виждате че е положило усилия.
10.Събирайте се с други семейства с деца или канете деца у дома.
Това са основните стъпки, но е важно да сте постоянни и целенасочени, само тогава ще има видими резултати. При нужда, може да потърсите психологическа помощ. Поздрави и успех!

Здравейте! Ситуацията, в която се намирате, е сложна и е на дълбоко ниво, затова не мога да дам конкретни насоки или обратна връзка. Това, което препоръчвам, е работа с психолог /Вие сте започнали, което е чудесно/, но е важно работата да е с цялото семейство, не само с детето, защото трябва да се изследват много теми. Но след като сте започнали работа със специалист, просто се доверете на процеса и следвайте указанията! При нужда може да се свържете с мен! Контактите ми може да ги намерите лесно в интернет пространството. Поздрави и успех!