Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте!
Причините за това може да са различни, но не искам да гадая...
По-добре потърсете детски психолог и направете консултация, за да се разбере основната причина за това поведение. В случая тук работата е със семейството, дори без детето. Може да се свържете и с мен за онлайн консултация, ако желаете.
Поздрави и успех!

Здравейте!
За да се разбере причината за кашлицата на дъщеря Ви, е нужно да посетите клиничен детски психолог, който е добре да работи с цялото семейство, за да открие причината.
Поздрави и успех!

Здравейте!
Бих препоръчала всичко това, като работа с цялото семейство! Но започнете от консултация с детски психолог...
Поздрави и успех!

Здравейте, имам близнаци на 2г, момче и момиче. В миналия понеделник започнаха ясла. Преди това купих книжки свързани с детска градина. Харесаха ги, ходихме до яслата да я видят говорихме за това. Нещата изглеждаха добре. Първи ден, като казах че отиват на детска градина, заподскачаха от кеф, влезнаха без проблем. Съвета на персонала беше, да се чуем на обяд, ако не са спокойни да ги взема на обяд, ако са спокойни, да спят там. На обяд ми звъннаха, че не са закусили, не са обядвали и немогат да успокоят момчето, чувах по телефона, че много плаче. Отидох веднага, момчето се беше успокоило, но момичето излезна много разплакано, общо взето поплакали са в този ден! Момичето на следобедната дрямка се буди доста вкъщи с рев, явно беше стресирана. Втори ден, момчето влезе за ръка, момичето разплакано, само на обяд са яли сух хляб, оставили ги да спят там. Заспали са, момичето по трудно, но е заспало. Взех ги след съня, момичето пак доста разплакано, събудила се по рано. Трети ден, ад, от вкъщи момичето започна да плаче, на вратата  повърна от рев, в детската едва я вкарах, там я взеха на сила, бореше се с леличката и я буташе/удряше за да я пусне. Не ми дадоха шанс, да пробват да я успокоя. Момчето влезе за ръка с леличката, но като затвори вратата се разплака, отвън чаках 10-15 мин и двамата много плакаха. След час ми пратиха снимка, че вече играят. Спали са там след обяд, отново са яли само на обяд, малко сух хляб. Госпожата ми се оплака, че не могат да ги задържат на масата да се хранят, нито в бебешкия стол да ги сложат. Вкъщи ядат в детски стол с табла отпред, сами . Повече не са ходили, имат леки сополи. Но от тогава, не мога и аз да ги сложа в стол за хранене, нито на трапезен, нито на обикновен, нито на диван, пропускат повечето хранения заради това, не мога да ги задържа на едно място, за да ядат. Направо започват да реват, като кажа че ще ги слагам на стола за хранене, според мен персонала ги е натиснал   да влязат без да искат, и сега те правят бойкот и не искат да седнат никъде, за да се нахранят. Като тръгна да ги сложа в детския стол за хранене, реват, ритат и не искат да влязат вътре. Така е вече 5ти ден. Момичето започна да не иска да заспива без мен още от първия ден след яслата, а преди просто ги оставях по леглата, в различни стаи, сами и заспиваха. Плаче по час и половина и не знам как да я успокоя, и леглото не си иска. Момчето пък снощи се събуди през ноща, видимо уплашен, беше го страх от мен и баща му  и много плачеше, не даваше да го докоснем, да го прегърна, да говоря, при всеки опит започваше още по голяма истерия, бягаше от мен, ходеше от детската стая в хола, и просто седеше в тъмното и гледаше в една точка, в празнината, ако не плачеше силно. Личеше си, че го е страх. Сложих му матрак на пода в детската и легнах на него с мисълта да дойде при мен, той плачеше, аз започнах тихо да разказвам приказки и малко се успокои, но като опитах да го сложа до мен да легне, пак започна да реве силно и да ме бута, избяга в ъгъла, после отидох на диванабв хола, за да видя къде ще отиде, първо легна в детската, лежа малко, няколко пъти идваше и ме гледаше и пак се връщаше там, след това дойде при мен, гледаше ме пак уплашено, леко го дръпнах да легне на дивана и заспа в краката ми, не смеех да кажа нищо, за да не се уплаши повече. Много плака, чак беше преграхнал, цялото нещо продължи малко повече от час.
По едно време се чудех, буден ли е наистина, да не е някакво сумнамбулстване, избягваше очен контакт.
Госпожата в яслата казва, че момчето по добре се адаптира, момичето е по чувствително, момчето си играе с другите деца, момичето само, страни от всички. Последния ден (трети) говорих с една позната, която работи в същата градина, съседна стая и ми каза, че момичето цял ден е плакало. Плакало, после се заигравало, после пак плакало, и бая си е поревала. Госпожата и леличката не ми го казаха. Просто казаха че е по чувствителна и ще свикне и избягваха да говорят за нея, за момчето говориха повече, за момичето трябваше да им вадя думите с ченгелнот устата. Предполагам, че е защото реве доста и не искат да ми кажат.
Моля за съвет как да постъпя, направо не искам да идва момента пак да ходят на ясла. Виждам, че се мъчат, кардинална промяна в поведението им, сега са страшно лепнати за мен, мисля че избързаха  да ги оставят цял ден там, трябваше постепенно и по малко да остават, а не така да се стресират децата. За тези две години, никой друг освен мен, не ги е гледал, дори за час. Попринцип са много контактни, нямат страх от непознати. В парка си харесват някой минаващ непознат, казват ми "чао" и тръгват с него. Въобще не съм очаквала толкова трудно да се случват нещата с яслата. Дайте съвет моля! Как да се случат нещата и да им е по лесно!

Здравейте!
Разбирам притеснението ви, но всички деца са различни и се адаптират по различен начин към детската ясла. Има много фактори, които могат да въздействат, затова ви  препоръчвам  да направите консултация с детски психолог. Успех!

Здравейте! Детето ми е на 2г и половина. Пуснах го на ясла за първи и след няколко дни се разболя и сме вкъщи сега. Постоянно ми казва, че го е страх тамм. Той по принцип рано почна да говори, но преди да го пусна беше почнал да заеква, но след като го пуснах всякаш повече почна. Не иска да говори с нас както преди, все гледа детско и не иска да спи. Сигурно си мисли, че ще го закарам на ясла. Имащчше запек, но беше се оправил. Но на третия ден такъв запек го хвана пак, с кръв беше изпражнението му пак. Как да постъпя? Да продължавам ли да го пускам или да спра и догодина вече-март/април?

Здравейте. Сънна парализа, страх от заспиване и паник атаки при тийнейджър мога ли да се справя сама и с помощ от психолог или трябва да се вземат по-сериозни мерки.

Здравейте,

Момиченце на почти 3г. Все още се страхува от нови хора или дори от познати, на които още не се е доверила. Започва да пищи и да иска да я взема, ако се доближат, за да й кажат нещо или да я докоснат. Ако са по-надалеко и просто си говоря с някой се крие зад мен. Не е само срам, а жив страх.

Миналата седмица започна за първи път детска градина. Гледаме се самички и колкото и да се опитвам да се срещаме с възрастни и с деца, си мисля, че далеч не е било достатъчно. Изпитвам голяма вина, че аз съм виновна за страховете й, защото живеем по-затворено.

Моля да ми дадете съвет! Бихте ли могли да ми препоръчате и подходяща литература?
Далеч сме от голям град! Ако според Вас е необходимо да се обърнем към специалист, дали онлайн консултации биха били полезни?

Благодаря!

Здравейте. Имам дете на пет години, с речеви затруднения, мисля, че по скоро отказва да говори, защото разбира всичко и активно говори когато иска нещо. Детето ми е агресивно в повечето време - удря щипе и хапе нас с баща и и ваички околни почти, не признава правила, няма граници, няма авторитет за нея, понякога от нищото започва да се тръшка и да изпада в истерии. Посещаваме различни терапевти и психолог от скоро с когото още сме в процес на опознаване. Моля ви за съвет, знам, че доста сме изпуснали юздите, май сме многи непоследователни, защото като иска нещо, отказваме да го дадем, но после като се разплаче и склоняваме.

Здравейте, синът ми е на 2 г 10 м. От две седмици посещава градина (досега сме го гледали вкъщи).
Като цяло адаптацията не е тежка, защото той имаше възможност известно време да ходи да играе с децата сутрин, когато бяха на двора и обстановката и учителките са му познати. Все пак си минава през стреса от голямата промяна и си го преживява.
Притеснява ме това, че е много свит, буквално като вцепенен все още, когато е сред децата/суматохата.
За времето, в което ходи на градина категорично отказва да споделя каквото и да било за там - не говори нито за другите, нито за себе си. Ако питам нещо, отговаря с да или не и то рядко.
Вчера го взехме със синини по лицето, за които учителката ни излъга (наясно съм, че стават инциденти, но за мен е непривмливо те да бъдат прикривани от родителите). Нищо не мога да разбера от детето.

Моля за съвет как да мога да се информирам какво се случва с него, как се чувства и от какво има нужда. Как да осъществя някаква комуникация с детето, без да се чувства то "притиснато"?

И втори въпрос - за какво да внимавам като сигнал, че детето в градината се чувства зле или има проблем? Някакви червени флагове, които мога да пропусна?

По принцип всеки ден ни казват, че е супер спокоен, но той е дете, което под стрес никога не плаче и не показва външно емоции, таи ги в себе си и си ги изживява сам. Освен това не съм сигурна, че по една или друга причина всичко ни се споделя.

Благодаря!

Здравейте, синът ми е на 2г.и 4м. Все още не говори, но разбира всичко, знае някакви неща, например как правят животните, може да отговаря с да, мама, тате и т.н до тук добре.
От 2 седмици е на ясла, като повечето деца плачеше отначало, но последните 2 дни въобще не е, но го водеше баща му. И вече и проблема, синът ми е с доста труден характер, голям инат и манипулатор, не приема думата НЕ и всякаква форма на отказ, в яслата казват, че “закача” децата, блъска ги и удря, когато му се направи забележка се прави, че нищо не е чул и видял. Свидетел съм как по площадките е способен да се ядоса на някое дете ако му вземе играчката и тръгва да го удря със злоба, също виждам, че понякога удря и на игра и му е смешно, явно не го приема за нещо лошо, вкъщи също ни крещи, тръшка се, рита, удря, трудно е да издържи човек на това поведение, да не кажа невъзможно. Втория проблем е с яденето. До преди 3-4 месеца беше като прахосмукачка, постоянно търсеше нещо за ядене и си изяждаше всичко. От известно време на сам, пак си търси постоянно храна, но ако може да са “боклуци” манджата въобще не я иска, от 2-3 седмици дори и повръща, днес сутринта още не му бях дала първата лъжица и насочвайки се към устата му, вече повърна, почва да се случва често, не мога да преценя това някакви моментно приливи на лигавщини ли са и какво се случва, ако му дам да яде шоколад съм сигурна, че няма да повърне. Бих се радвала ако ми дадете някакъв съвет как да постъпя… поне в едната ситуация.

Здравейте! Не бих могла да Ви дам съвет, при положение че не съм правила консултация нито с вас, нито с детето Ви. След като посещавате различни специалисти, бих Ви препоръчала да се спрете само на един логопед и един детски психотерапевт. Доверете се на процеса и поискайте обратна връзка от човека, който работи с детето, защото само той може обективно да прецени от какво има нужда Вашето дете. Поздрави и успех!

Здравейте! Бих Ви препоръчала да направите консултация с детски психолог, само с четене на книги не мисля, че може да постигнете желаните резултати. Онлайн консултация може да направите само Вие, но с детето не може да се работи от разстояние. Поздрави и успех!

Здравейте!
На следния въпрос:
"Моля за съвет как да мога да се информирам какво се случва с него, как се чувства и от какво има нужда. Как да осъществя някаква комуникация с детето, без да се чувства то "притиснато"?" Мога да Ви отговоря така:
Бих Ви препоръчала да се обърнете към детски психолог, който да направи психодиагностика на детето и след това да Ви обясни какво е разбрал за неговите нужди, страхове, емоционално състояние и т.н. Родителите сами трудно могат да разберат всичко това.

А що се отнася до червените флагове, за които да следите:
- промяна в поведението на детето;
- крайности в емоционалното състояние;
- затваряне в себе си;
- проява на агресия;
- странно поведение - нещо, което е било нетипично за детето до момента.
Поздрави и успех!

Здравейте! Децата до 3-годишна възраст все още не се възприемат като отделни индивиди, а се чувстват свързани с майката, затова и често раздялата с майката, емоционалното състояние на родителите, отношението им един към друг, както и отношението на родителите към детето му въздействат много пряко. Всяко дете е различно, затова и съществуват детските психолози и психодиагностика.
Трудно ще ми е да Ви дам обратна връзка, ако не съм запозната със семейната Ви история, начина Ви на общуване с детето, ценностите Ви и т.н. Бих Ви препоръчала да се обърнете към детски психолог. Поздрави и успех!